В навечерието сме на две дати от новата ни 140-годишна история, едната от които упорито ни натрапва заглавието на този текст, а другата е жалък опит да “измием срама от лицето”, когато в тази история държавата и Отечеството ни България са я управлявали не наследниците на духа на Левски , Ботев и Бенковски, на Вазов и Захария( будителите, бунтарите на духа), а на хаджи Иванчо Хаджипенчович, на разните Тъпчилещови и Кириякстефчовци, които слугуваха на османлиите, трупаха парици, грабейки сънародниците си рая-овчици, следващи безкрайно тъпата и уникална в европейската история пословица “Преклонена главица остра сабя не я сече!”
И тези наследници с особена енергия се активизираха през последните вече 29 години, когато както за техните “началници” от англосаксонския Запад и от неоосманисткия Югоизток, така и за тях като верни и старателни васали главното кредо на живота стана “правенето на пари”, но тъй като те не могат да грабят “началниците си”, а само да ги прегръщат и чат-пат целуват, демонстрирайки кучешката си вярност, те грабят народа си, при това не със своите произведени неща, защото не могат да произведат нищо , заради продажтостта си и некадърщината си, а чрез политиката на държавата.
Именно държавата им стана инструмента за “демократичвото си избиране във властта и законово грабене на народа си”. Така за тези вече три десетилетия какви ли не екзотични типове ни водеха все нагоре по стълбата на демокрацията, за да се превърне България от средно развита индустриална и аграрна страна ( 16-а в Европа в 1988 г.) в последната най-бедна колония на Запада в ЕС, с най-висока смъртност, корупция и миграция, най-бедната и с най-нисък демографски ръст...В Това отношение особено се отличи партията на пожарникаря, който от пъдаря на царя, поради тъпоумието и алчността на ”родните” му ментори, въпреки досиетата на тъмното му минало от ЦРУ, беше въздигнат до премиер, самият той въздигайки какви ли не недоразумения като онзи “прецедент” за президент и физкултурника от помощното училище за главен идеолог на републиката и партстроител на личната му партия.
Но това, че една просташка продажна банда е овладяла властта( това е ставало и друг път и в други общества, не е цялата беда на народа ни все още български, а бедата е, че огромната част от т.нар. интелектуалци, хора на духа са се свили като охлюви в черупките си и вместо да бият камбаните на духа треперят от страх от тази просташка банда, а други направо са се простнали лакейски и ближат по медиите тези новоизпечени господари, надявайки се на тяхната милост. И ако не можем да имаме илюзии, че в простака и бандита може да има просветление, то не е ли време хората на духа да прогледнат и да поемат ролята си на апостоли?Няма кой друг!!!
