Българският КС вече не е пазител на конституцията - неговите решения са по-скоро политически мотивирани. Лека-полека този орган се превърна в нещо като Горна камара на Народното събрание

Десетима върховни съдии са кандидати за двете свободни позиции в Конституционния съд. В сряда изтече крайният срок за номиниране на претендентите, а в петък ще се проведе гласуването. Петима от тях са номинирани от ВКС, а останалите петима – от ВАС. По традиция съдиите избират по един магистрат от двете върховни съдилища. В началото на октомври Народното събрание избра гражданския съдия от ВКС Красимир Влахов за член на КС. Все още се очаква решението и на президента Румен Радев.

Дотук няма особени скандали покрай избора на конституционни съдии, а повечето медии подхождат разсеяно към номинациите и процедурите. Разбира се, съвсем традиционно номинираните бяха обявени в последния момент, имената им не бяха огласени по-рано. Това се случи както с мястото от парламентарната квота, така и с двете позиции, които трябва да бъдат попълнени от съдебната власт. Съвсем очевидно ще се случи и с квотата на президента.

На първо четене всичко изглежда като да не породи скандал. Подобна констатация обаче би била прибързана и - в случаите до момента – невярна. Опитът досега показва, че прилично изглеждащи или не чак толкова, първоначално имената на избраните конституционни съдии (с изключение на прецедента Венета Марковска) не произвеждат кой знае какъв обществен скандал, както в случаите с избор на членове на ВСС, например. При първото по-значимо решение на Конституционния съд обаче става ясно, че независимите магистрати там са твърде малко. И те най-често си личат по особените мнения, с които в крайна сметка не променят често не правно, а политически обоснованите решения.

Примерите

За какво става въпрос? През 2013 година конституционните съдии запазиха депутатския статут на скандалния народен представител и неуспял шеф на ДАНС Делян Пеевски, въпреки че той фактически бе влязъл в контраразузнаването.

Миналата година пък заради изтекла информация от КС, депутатът Делян Добрев (ГЕРБ), който подаде оставка, а парламентът не я прие, изтегли волеизлиянието си месеци след като го бе сторил, тъй като в противен случай конституционалистите нямаше как да не постановят, че трябва да напусне парламента, тъй като оставка не се гласува. След "предупреждение" от тях обаче Добрев тихомълком изтегли оставката си половин година, след бе внесена и отхвърлена от парламента.

Случаят "Делян Добрев" е показателен за кадруването в България

Не по-малко странно бе решението на КС по казуса с Истанбулската конвенция. Важен нюанс в случая бе, че през медиите проби неофициалната информация как магистратите ще "измислят аргументи", че документът противоречи на основния закон у нас (въпреки че юридически експерти от различни области твърдяха друго). Като главна причина за това неофициално бе изтъквано, че ако решението е друго ГЕРБ ще трябва да подкрепят конвенцията, но Патриотите не, и така правителството щяло да изпадне в криза. Т.е. основният аргумент бе политически и съвсем не свързан с конституцията.

Същият Конституционен съд реши в началото на настоящата година, че поправките в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), с които делата за корупция срещу лица от върховете на властта бяха прехвърлени от общите в специализираното съдилище, не противоречат на конституцията. И че Народното събрание (НС) има право да създава съдилища с всякаква специализация, стига това да отговаря на политическата му воля и на политическата целесъобразност. Решението бе взето въпреки изричния текст в основния закон, че "извънредни съдилища не се допускат".

Втора камара на парламента

Ката цяло Конституционният съд в България отдавна не е пазител на конституцията. Постепенно той се превърна в нещо като Горна камара на Народното събрание. И в гарант, че ако някой успее да пробие и да опита да разобличава статуквото, ще има кой да спре въпросните опити. Тъкмо Конституционният съд, впрочем, е органът, който трябва най-много да се вълнува от правовия ред в България, разделението на властите и да работи против опитите за подчиняване на съдебната система. За жалост обаче години наред в обществото се вижда, че магистратите, достигнали тия високи постове, се отплащат на статуквото с политически обосновани решения.

Българският Конституционен съд се е превърнал в нещо като Горна камара на НС

Именно по тази причина не изненадва фактът, че част от т.нар. опозиция в парламента (ДПС) подкрепи издигнатия от управляващите съдия Красимир Влахов за член на КС. Освен приличното си магистратско минало той обаче се отличи с това, че преди време не видя проблем в писането на есемеси от премиера към съдии. В този смисъл не е случаен и фактът, че останалата част от т.нар опозиция в лицето на БСП не подкрепи Влахов, но пък и не се възпротиви особено на избора му, нито предложи конкурентна кандидатура. По тази схема обещава да протече и изборът на квотата на съдилищата. А най-вероятно и на президента Румен Радев.

Един български феномен

В цялата ситуация има обаче един необясним факт: защо след като и управляващи, и опозиция, а често и магистрати (а защо не и журналисти) подминават някак разсеяно попълването на квотите в КС, след това страшно се изненадват от политически украсените решения на същите тези съдии? В крайна сметка обаче нехайството – било то само демонстративно и маскировъчно за други процеси, течащи на заден фон в съдебната власт, или било заради невъзможност за компетентна съпротива, ражда феномен: тези, които трябва да пазят основния закон от политически набези не просто не го правят, а нещо повече – те аргументират въпросните набези и нерядко пазят политиците от основния закон.