"Как може?!", "Срамота!!!" и "Родоотстъпници" - трите задължителни елемента на гневния родителски/възмутенограждански коментар по темата с това, че някъде в програмата по история МОН са дръзнали да сложат урок за араби, османци или въобще мюсюлмани.

Разбира се, те имат своето място в учебниците, но само в отредената им роля на победени от хан Тервел през 718 г. или на поробители на българския народ между 1396 и 1878 г.

Всичко друго, което ги изважда от този твърдо установен канон и още повече - се опитва да обясни контекста на цялата историческа ситуация с обяснения за бит, култура, религия и т.н., директно се дамгоства като антипатриотично и предателско.

Конкретният повод е една публикация във Фейсбук за училищно помагало по история за VI клас и последвалата лавина от коментари. Очевидно тема на урока е ислямът и походите на мюсюлманите от началото на VIII век към Европа.

Общо взето задачите са да се попълнят събития към посочените дати (сред които и победата на Тервел над арабите както и битката при Поатие, в която Карл Мартел разбива арабите), кръстословица с основни термини от исляма и въпроси за дописване, свързани с арабите.

Общо взето един урок, фокусиращ се върху една от заплахите за Европа по това време - Арабския халифат - кои са арабите, какви са племената им и т.н. Подобни има за Византия и за Франската империя като останалите големи държави в по това време в региона.

Така един урок по история, посветен на Арабския халифат, съвсем не означава, че целият учебник по история за VI клас заедно с прилежащите му помагала, са посветени на религията, още по-малко на исляма като религия, а съвсем не значи, че ще се проповядва в час.

Иначе казано вероятността въпросните задачи в учебното помагало да са целенасочен опит за превръщането на децата в правоверни мюсюлмани е по-малко от нищожна.

И все пак общото настроение във въпросната публикация и в по-голямата част от коментарите е сякаш именно такава - "българското образование предава българщината като натрапва исляма на децата ни". Вижда се урок, в който се говори за съществуването на исляма с обща информация за религията и веднага се прави извод за тежко национално предателство.

Това не е мислене на разумен човек, който вижда един урок по история от цял учебник, това е реакция на фанатизъм, на крайно и своеволно тълкуване от типа "Както дяволът чете евангелието".

Но не е като да не сме виждали същия филм и в редица други ситуации. Липсата на доверие в системата на образованието, комбинирана с твърдата вяра, че "едно време всичко беше по-добре" раждат всевъзможни подобни ситуации на "правоверен гняв" срещу учебниците.

Само си спомнете мнимото "премахване" на "История славянобългарска" от учебниците, вкарването на термина "съжителство" или още редица други такива примери за снимана страница от учебник или учебно помагало, след които са започвали съчинения по картинка.

Тук не се търси обяснение защо всъщност нещата са представени така и има ли някакъв контекст (например на целия урок, такъв, какъвто е преподаден). Важното е да се разгневим, ама за какво точно - не е съвсем ясно.

Дори да оставим настрана всички тези диви теории, че външни сили целенасочено искат да вкарат България в лоното на исляма (нещо, което по 1000 различни начина няма как да се случи), остава моментът с категоричния отказ да се даде на децата да изучават тази "накърняваща патриотизма им" информация.

Според патриотичните аятоласи историята (а и не само) трябва да се учи така, че да е максимално родолюбива и всичко, което излиза извън техните лични представи за правилно (които в по-голямата част от случаите не се базират на историческо образование или дори на някакви по-дълбоки научни познания в областта), бива отречено и заклеймено като предателство срещу българския народ.

Въпросът обаче е, че истинската историята като наука не е сборник с легенди за миналото на българския народ. Не е и проста поредица от хронологично подредени дати с политическа окраска според актуалните тенденции в обществото. Напротив, тя изисква преди всичко познаване на логиката на събитята, на контекста, в който те се случват. Изисква и осмисляне.

В нея основният въпрос не е "Кога?", а "Защо?", защото иначе няма как да разбереш наистина самите събития от миналото.

А идеята да се изучава този предмет в училище не е само, за да дава храна на патриотичния плам на децата, но и да им отвори нови хоризонти, да им даде база, чрез която малко или много да си обяснят днешния свят.

За всичко това се изискват разнообразни знания, които понякога включва (колкото и на някои хора да не им се иска) и информация за народа, който ни завладява, и за неговата религия, но като част от цялото - като едно парче от много по-големия пъзел на историята.

Защото в крайна сметка е много по-патриотично да насърчиш любовта на децата към знанията и към търсенето на нови такива, отколкото да раздаваш морални присъди познание е правилно и кое те прави едва ли не народен предател.

P.S. А колкото до възмутилата се госпожа, която публикува въпросната страница от помагалото на дъщеря си, най-добре отсега да се приготви за шока към края на годината, когато по програма на шестокласниците се преподава за Османската империя и българите в нея.