Пак златен медал на европейското по неравенство и бедност, а тук – мъдри дискусии

В последния месец бяхме свидетели на два високи форума на тема неравенството и бедността в България – единия под егидата на президента Радев, а другия – по случай десетгодишнината от въвеждането на плоския данък под егидата на КНСБ.

Тези високи форуми по най-болния проблем на България бяха слабо отразени от медиите и очевидно няма да имат никакви политически последици. Изобщо вярата, че щом умните глави обсъдят коя е най-правилната държавна политика, то тя скоро ще стане факт, е чиста утопия. Какво ще стане, не зависи нито от умните глави, нито от интересите на населението, а от апетита на елита, т.е. от олигархията. Ето 7 съдбоносни факта за Бългаия, които са лесно достъпни за прогресивната общественост и за уважаемия министър в частност:

• България е държавата с най-високо неравенство в ЕС. Коефициентът “Джини”, който измерва неравенството през 2017 г. достигна рекордната за Европа стойност от 40,2. Първи пробиваме летвата 40. Средното за ЕС е 30,3, а за най-заможната от бившите соцдържави – Чехия, е едва 24,5.

• България е най-бедната държава в ЕС. И не настига, а изостава.

• България е страната с най-нисък данък върху корпоративната печалба и високите доходи.

• България е единствената държава в ЕС без необлагаем минимален доход.

• България е най-бавно развиващата се от т. нар. нови демокрации в ЕС. В последната година се хвалим с висок ръст на БВП, около 3,5, но в съседна Румъния надхвърли 7.

• Само в България няма диференцирани ДДС ставки, които помагат на по-бедните.

• И накрая, България е страната с най-катастрофална демография в Европа. Ние просто изчезваме.

Ето защо България е държавата, в която неравенството расте най-бързо. В сравнение с 90-те години то е нараснало с над 15 пункта, а само през 2017 г. – с 2,5. В Европа като цяло то стои на едно място и дори леко намалява. Неравенството намалява в Естония, Ирландия, Хърватия, Гърция. А у нас расте скокообразно. Защо?

Тези безспорни факти са органично свързани, те взаимно се причиняват и усилват. Данъчната система на България генерира неравенство, а то затваря елита в херметизирана камера, за която и бронебойни патрони няма открити.

Вече дори неолибералните институции като МВФ и СБ съветват България да въведе прогресивно облагане, но тук елитът трън си вади и прави кръгли маси. Затова политиката на неравенството ще си остане и ще продължи да се задълбочава. Навсякъде по света богатите елити разполагат с 50-80 на сто от реалната власт, но в България е 100 на сто.

У нас цялото управление е в ръцете на олигархичния консенсус – управлява тази партия, която успее да постигне най-добрия баланс между интересите на различните кланове. СДС изпадна от тази игра просто защото се ограничи до тесен кръг “свои” и новосъздадени олигарси, с което ощети поне 70 на сто от икономическия елит. БСП и ДПС заедно обединиха близо 50 на сто от олигарсите, а ГЕРБ стигна до 80 на сто и в това е тайната на неговата устойчивост. Ако го свие до 50-60 на сто, става опасно.

Мнението на населението в момента няма никакво значение за държавните политики. Това се доказва най-ярко от съдбата на референдума през 2016 г. При над 50 процента избирателна активност 72 на сто от българите поискаха мажоритарен вот – и какво от това? Във всяка друга европейска държава волята на референдума щеше да е закон. Българската олигархдемокрация изобщо не реагира. Е, как искате да реагира на някакви си мъдри форуми?

Ето защо всички нови данъчни политики облагат масовото потребление, с което неравенството се задълбочава. Например вдигат се данъците за старите автомобили. Кой кара стари коли? Създава се допълнителна здравна такса, за да зарадва частните осигурители. Данък “гражданска отговорност” се удвоява. Мазутът за отопление вече се облага като автомобилната нафта. И така нататък, и така нататък. България е пак единствената в Европа държава, в която няма диференцирано ДДС, за да бъдат по-евтини хлябът, сиренето, книгите. Няма и данък върху високите наследства. Защо? Ами защото властта е херметизирана. Нейната мембрана пуска само още по-десни идеи.

Една от причините за тази херметизация е в спецификата на българския преход. Полската “Солидарност” се разпадна на различни партии просто защото първоначално тя бе профсъюз, а после всенародно движение на недоволните от властта, тоест характерът й беше ляв и нямаше как да поеме функцията на дясна партия. Камо ли да прави шокова терапия. Затова в Полша управляват десните, но има истински лява опозиция, а коефициентът “Джини” е едва 29.

В България СДС не възникна от профсъюз. Недоволните от властта и нейните привилегии по принцип би трябвало да са леви. Но СДС се бетонира като ултрадясна партия на недоволните и реформаторска партия на консерваторите – два пъти дървено желязо. И стана нещо като отбора на Ямайка по бобслей.

За БСП да не говорим – тя се оказа по-дясна и от Пиночет.

Така България заприлича на панталон, на който всички джобове са само по десния крачол, а левият е отпран в суматохата на прехода.

Разбира се, представителната демокрация не е единственият канал, по който народните интереси стигат до политиката. Други такива канали са профсъюзите и т. нар. гражданско общество, което ще рече различните фондации, НП0-та и други подобни грантоедни общности. За профсъюзите е ясно – те са слаби, разчитат на властта и не са в състояние да прокарват интересите на наемния труд. На конференцията през септември шефът на КНСБ дори се отказа от старото искане за прогресивен данък и се обяви за данъчна оптимизация.

Помислете си какъв абсурд е това – България е държавата с най-високо неравенство в Европа, а КНСБ не ще прогресивен данък! Това е все едно рибата да не иска вода, птицата да не иска въздух и небе, а олигарх да не иска да бетонира дюните.

България е най-болният човек на Европа, а иска най-слабото лекарство. Идеите на повечето участници в тези форуми се свеждат до някакво много внимателно и умерено въвеждане на необлагаемия минимум, и то така, че да засяга само хората с минималните заплати. Математически това е абсурдно, но “експертите” си го харесват.

Що се отнася до другия канал за влияние върху политиката – т. нар. гражданско общество, то в своето огромно мнозинство бе създадено с грантове отвън и изповядва ултрадесни идеи. Както се изрази един виден деятел първо на ИПИ, а после и на “Отворено общество”: “Да оставим повече пари на бедните, е все едно да ги хвърлим в тоалетната.” Забравете.

Затова пак повтарям, че нещата няма как да се оправят, ако първо не се влошат. Единственото, което може да промени държавната политика, е мощен обществен трус, много по-мощен, отколкото през 1990 и 1997 г. И това рано или късно ще се случи, но не и през тази седмица.