Фактът, че само 3 страни от общо 7 изпратиха оферти за бойни самолети, потвърждава изводът ни от спирането на проекта за трети пореден път от 2009 г. досега, а именно, че поведението ни неизбежно ерозира доверието на чуждите производители към нашата държава. Още тогава прогнозирахме, че ще пострада уважението и доверието към нас, особено след като последния път спирането на проекта бе използвано за политически цели и демонстстративно бе пренебрегната военната експретиза и внесени силни политически и лобистки елементи. Не може да уважаваш такъв партньор и постоянно да му изпращаш писма и оферти без да си сигурен, че насреща си имащ сериозен кандидат.

Фактически, отново имаме предишния вариант от 3–4 самолета. Защо беше необходимо да забавим с две години решението? И отново състезанието е между Ф 16, но този път – нов, и Грипен. „Ойрофайтър” втора ръка е безмислена опция, защото той е от Транш 1, самолетите от който въобще не бяха многоцелеви и именно за това италианците го подменят с усъвършенстваните вече модели. Но няма и предложения за друг самолет втора ръка, който да е в конкуренция и да можем да правим избор. А заявеното от премиера Борисов, само дни преди отварянето на офертите, че трябва да купим нов, което по принцип е категорично правилния подход, обижда един от участниците. Защо сме искали тогава втора ръка самолети? Отново признак, че в лицето на България имат един несериозен кандидат.

Налагащото се мнение пък, че решението трябва да е политическо, обезмисля в голяма степен всички досегашни експертни дейности.

Много съмнително бе изненадващата след отварянето на офертите промяна на досегашната постановка, политико-военна група, назначена от министър-председателя да вземе решението и да го предложи на НС с ново предложение: министърът на отбраната ще вземе решението и той ще го предложи на парламента, както и създаването на втора, политико–военна комисия, което пък може да се възприеме като очевидна застраховка срещу «неправилно» според политиците воннно–експертно решение и налагане на предварително взетото политическо такова.

Дискусията, която възникна в медиите в много от случаите показа некомпетентност, политическа пристрастност и открито лобиране. Стигаше се до уникални ТВ–предавания с белобради младежи, които дори не са ходили и войници, да ни поучават кой самолет да вземем, насочвани разбира се от един водещ– хидро–инженер и специлист по плочки и мрамор! Премълчаваха се и дори се фалшифицираха безспорните предимства на един от самолетите, и се говореше само за другия. Изтъкването и обвързването на «стратегическото партньорство» със страната–производител е твърде прозрачен мотив в търсенето на аргументи за предварително избрания модел. Какво ще е това състезание с един кон? Или се разиграва пиеса с предизвестен край от некадърни артисти»

С избора на по–скъпия във всяко отношение самолет, на който са се спряли бивши военни министри, шепата атлантици и някои пишман–политици ще ни вкарат в по–големи разходи и скъпа подръжка, които ще бъдат на гърба на българския данъкоплатец. А има и подозрения, че това се прави и от най–високо място "на инат" на президента, на който се вменява пристрастие към един от самолетите, което въобще не е вярно.

Тезата на генерал Попов, че е по–важно в разговори с предлагащите въпросните самолети да се постигнат по–добри оферти пък макар и в един удължен срок, поражда два въпроса: Първо, нямаха ли достатъчно възможности за такива двете делегации до САЩ и до Швеция само дни преди отварянето на офертите и какво повече би могло да се подобрява? Обучението, резервните части и др., които цитира генералът, са елементи от офертата, а не последващи дреболии за договаряне. Второ, потвърждава песимистичните предположения, че при едно отлагане на проекта за следващата година, заделените за него средства отново ще бъдат пренасочени , както стана през миналата година.

Все по–реално става опасението, че ако двете комисии стигнат до различен избор, процедурата отново може да бъде отложена или най–малко ще предизвика политически скандал заради политическия натиск върху военната експертиза и силната и дори неприкрита вече лобистка намеса.

Ако се окаже, че проектът отново се отлага, това ще задълбочи критичното състояние на българските ВВС. През миналата година в тях е имало 36 произшествия, 7 пъти повече от 2016 г. ! А в 70% от случаите причината е била отказ в авиационната техника.

Но това работи за идеята съюзнически военно–въздушни сили да поемат контрола над българското въздушно пространство, което вече стана факт, съвместо с италианските ВВС. А българската армия, кучета я яли.

Но дори и да стартират успешно трите проекта, проблемът е, че по този начин, „на парче” не може да се преодолее острия дефицит на способности на въоръените сили. Необходимо е политиците да се разберат веднъж за винаги по няколко основни въпроси на държавата, да гарантират дългосрочно и стабилно финансиране по тях и да оставят експертите да ги реализират в името на сигурността и бъдещето на страната. А не да се обаждат до медиите и спират интервюта, когато някой си позволи да попита, защо всяка година над 10 млрд лева не влизат в бюджета, защото държавата не си е свършила работата, а и защото е много изгодно за онези, които ги прибират.