Употребата на една смърт е също толкова мерзка, колкото и самото убийство. А премълчаването или измислянето на факти от нечия биография е като повторно убийство, пише Полина Паунова по повод смъртта на Виктория Маринова.
Ужасяващото убийство на 30-годишната журналистка Виктория Маринова потресе цяла България. В няколко града на страната се проведоха масови бдения в памет на водещата от русенската телевизия ТВН. В същото време това зверско престъпление, чийто извършител тепърва ще се разкрива, показа за пореден път колко поляризирано е българското общество. Посочи и още един важен факт: тоталния разпад на всички институции, който компрометира всяка теза в публичното пространство.
Фактите
Тялото на Виктория Маринова е намерено в събота край Дунав. Извършителят все още се издирва, неясни остават и мотивите му.
Според експертизата до момента, смъртта е настъпила вследствие от удари по главата и задушаване. По първоначална информация, жертвата е била изнасилена. В неделя, когато информацията, подавана от местната полиция, бе най-обилна, последното не бе категорично потвърдено, но не бе и отхвърлено. Разследващите твърдят, че от местопрестъплението липсват лични вещи - телефон, ключ за кола и др. Тоест, работи се и по версия за кражба. Друга версия, по която също се работи, е убийството да е свързано с журналистическата работа на Маринова. Но според твърденията на полицията, това е по-малко вероятно.
Случаят начаса влезе в световния информационен обмен - през последните два дни почти няма западно издание, което да не споменава Маринова като третия убит в ЕС журналист. Навсякъде я представят като "разследващ журналист", което обаче не е съвсем вярно.
Какво показва биографията на русенската водеща? На 30 години, с дете на 7. До февруари тази година е била съпруга на Свилен Максимов, който е бизнесмен, собственик на фирма за доставка на интернет и на телевизия "Нетуъркс - България", която е сред големите в региона. Тоест, Максимов притежава медията, в която Маринова е директор. Според информации в различни издания, след развода си двамата остават в добри отношения.
В последното издание на воденото от Маринова предаване "Детектор" е излъчено интервю с журналиста от "Биволъ" Димитър Стоянов и румънския му колега Атила Биро, които бяха арестувани от полицията, докато работеха по разследване за източване на евросредства, свързано със строителната компания "Джи Пи Груп".
В предаването Маринова анонсира интервюто, което обаче е взето от неин колега от телевизията. В този смисъл тя е водеща, но не и разследващ журналист. Както и колегата ѝ не е разследващ журналист, а интервюиращ. Преди да поеме предаването "Детектор", Маринова е била водеща на магазинно лайфстайл предаване в същата медия.
Това, разбира се, не означава, че не е имала качества и смелост или пък че не е била почтена. Означава единствено, че не е разследващ журналист. От друга страна трябва да се подчертае, че Маринова е била в ръководството на една телевизия, която се оказва сред малкото медии, даващи гласност на разработки като тази на "Биволъ". В българската медийна среда това е рядка проява на смелост.
Какво се случи после?
Както обикновено се случва в България, шокиращото престъпление за жалост поляризира до крайност две гледни точки. След съобщенията за зверското убийство на Маринова мигновено се появиха две теории. Първата: че журналистката е била убита заради работата си. И втората: че е станала жертва на психично болен от клиниката, намираща се в близост до местопрестъплението.
Смайващото в случая е, че фактите останаха на заден план, а в медии и социални мрежи всевъзможни анализатори, журналисти и лидери на обществено мнение заключиха компетентно какво се случва, без значение в коя посока е мнението им. При това защитниците и на двете позиции прибегнаха до манипулация. Едните категорично изключиха версията, че Маринова е била убита заради журналистическата си работа, като за целта спестиха информацията за последното ѝ предаване. Така моментално се появи теорията, че убийството е дело на "циганин" или бежанец. Другите пък преувеличиха биографията ѝ до краен предел, обявявайки я за разследващ журналист - твърдение, което няма нищо общо с фактологията, с която разполагаме до момента.
Западните медии, които май са доста по-наясно от нас самите каква е степента на медийна свобода в България (а тя е почти нулева), мигновено подеха новината, правейки връзка между казуса "Маринова" и позорното ни 111-то място по свобода на медиите. Българските журналисти пък не успяха спокойно да обяснят на западните си колеги, че само ден след убийството на Маринова е доста рано да се прави връзка между този конкретен случай и инак плачевното състояние на българската медийна среда. Впрочем, тази неспособност също е част от проблема с медийната свобода.
Очевидното и извън България
На този фон в социалните мрежи плъзнаха всевъзможни конспиративни теории, разпространявани от традиционните разбирачи от всичко. Подобни неща се случват навсякъде по света, но България е по-особен случай: тук такива теории заемат централно място в информационния поток, защото няма институция, генерираща достатъчно доверие, която да ги опровергае. Този факт явно е очевиден и извън границите на България, след като Брюксел веднага предложи помощ за провеждане на безпристрастно разследване на убийството в Русе. Очевидно усещането е, че София не може да се справи сама.
Впрочем, именно заради това недоверие се стигна и до мигновеното разпространяване на преувеличената информация, че Виктория Маринова е разследващ журналист. Извън пределите на България изглежда "нормално" в страната ни да има посегателства срещу хора, дръзнали да не бъдат с властта.
В обобщение: случаят с русенската журналистка разкри за пореден път няколко факта. Основният сред тях е, че обществото не вярва на институциите си, а това на практика означава разпад на цялата държава. Друг не по-малко значим факт е, че самите журналисти са склонни да преувеличават или премълчват информация, което е равносилно на заблуда. А всяка заблуда си има цел. И не на последно място: тези два компонента предпоставят мнението за страната ни в чужбина - България изглежда като територия, в която е „нормално" журналист да бъде убит заради работата си. И като страна, която няма капацитет сама да се справи с проблемите си.
Накрая да кажем и това: употребата на една смърт е също толкова мерзка, колкото и самото убийство. А премълчването или измислянето на факти от нечия биография е като повторно убийство.
"Виктория бе убита от системата"
"Виктория бе убита от системата. От същата система, която се гаври с майките и която уби 20 души край Свогe." След убийството на журналистката от Русе в българското общество се надигат тих гняв
и недоверие към властите.
Дали убийството на Виктория Маринова е свързано с работата ѝ, или е по-скоро дело на психопат? Три дни след жестокото престъпление българското общество е поляризирано между тези две основни версии.
Съвсем явен е стремежът на разследващите органи да наклонят везните в полза на втората: вчера (8.10.) вътрешният министър Младен Маринов открито лансира предположението, че най-вероятно става въпрос за "лице с психически отклонения", въпреки че към този момент МВР не разполагаше с водеща хипотеза и вероятен заподозрян.
В опит да демонстрират решимост за провеждането на обективно и ефективно разследване, в понеделник Младен Маринов и главният прокурор Сотир Цацаров посетиха Русе, където бе извършено бруталното престъпление. Ръководителят на държавното обвинение побърза да подчертае: "Не можем да кажем, че версията за изпълнението на работата ѝ като журналист или с оглед тематика на предаванията ѝ е определяща версия". Все пак той добави, че "не е изключена нито версия, свързана със случайно посегателство, нито версия, свързана с планирано посегателство".
Непосредствено преди убийството, Виктория Маринова е представила в предаването си "Детектор" разследване на сайта "Биволъ" за случаи на корупция в огромни размери, с които е свързана строителната фирма "Джи Пи Груп". В тази връзка главният прокурор съобщи, че по случая е образувано разследване и че са запорирани 14 милиона евро по Закона за мерките срещу изпирането на пари. Други подробности обаче не бяха дадени.
Тих гняв и недоверие към властите
Появата на Цацаров и Маринов пред медиите в Русе така и не успокои хората. Още същата вечер в по-големите градове в страната хиляди се събраха на бдения в памет на убитата журналистка. Такива прояви имаше в Пловдив, Стара Загора, Плевен, Ямбол, Сливен, Видин. А най-масовите, разбираемо, бяха в Русе и София, където сред хората доминираха тихият гняв и недоверието към властите.
"Тук съм, за да изразя възмущението си от това, което се случва в държавата. Поредният повод е бруталното убийство на това младо момиче, което вече ме кара да мисля, че сме на нивото на Русия по свобода на медиите и върховенство на закона. Не мога да кажа коя е най-правдоподобната версия, защото директно да свързваме случая с корупционен скандал би било прекалено наивно. Все пак има доказателства, които трябва да бъдат намерени и да се установи дали убийството действително е свързано по някакъв начин с работата на това момиче, но съвпадението е шокиращо", споделя Калоян Донски, участник в бдението в столицата. "Каквато и да се окаже истината, това е просто един от онези десетки и дори стотици скандални случаи, които са буквално невъзможни за осмисляне", казва още Калоян Донски.
"Според мен властите са отговорни с безотговорността си - с капитулацията си по темата с Истанбулската конвенция и с това, че няма никакъв ясен сигнал, че искат да вземат някакви мерки, с които да предотвратят и зачестилите случаи на домашно насилие, и въобще да предпазят жертвите", коментира Иван Петков, друг участник в бдението в София.
За разлика от Русе, където проявата изцяло бе израз на скръбта на съгражданите на Виктория и на надеждата им за бързо разкриване на убиеца, в София бдението премина в своеобразен протест пред Съдебната палата.
"Много пъти сме палили свещи"
"Виктория бе убита от системата! От същата система, която се гаври с майките от години, от същата система, която уби 20 човека край Своге, от същата система, която уби хората в Хитрино, в Мизия, във Варна... Същата система, която преди две седмици задържа незаконно Димитър Стоянов и Атила Биро от Румъния. Ако не беше румънският журналист и бързата намеса на румънския дипломат, сигурно това нямаше да се размине само с незаконното задържане, сигурно щяхме да сме свидетели и на физическо насилие", подчертаха членове на гражданското сдружение БОЕЦ. "Много пъти досега сме минавали по този път, палили сме свещи, броили сме жертви. И до днес обаче нямаме отговори на въпросите - кои са поръчителите и изпълнителите на опитите за убийство спрямо журналистите Асен Йорданов, Огнян Стефанов, Стоян Тончев и много други", казаха още от БОЕЦ.
Те поставиха и две конкретни искания, които бяха посрещнати с ръкопляскания - независимо международно разследване на убийството на Виктория Маринова и оставки на Сотир Цацаров и правителството на Бойко Борисов. По-рано в понеделник и Дуня Миятович, комисарка по правата на човека на Съвета на Европа, призова за международен контрол над работата на прокуратурата по случая "Маринова".
Междувременно във вторник по обяд (9.10.) в някои български медии се появиха противоречиви информации за арест на заподозрян за убийството на Виктория Маринова. БНР съобщава за арестуван румънски гражданин с молдовски паспорт, а според бТВ става дума за украинец с румънско гражданство, който водел скитнически начин на живот.
