Бай Ганьо на власт или идеолозите на бутафорията

„Българските древни замъци и крепости се превърнаха в смешно национално богатство, след като просташка реконструкция остави обектите да изглеждат като картонена бутафория и отблъскват туристите” – това написа лондонският в. „Телеграф” в специална статия по въпроса, чийто автор е обиколил на място и цитирал специалисти (виж тук). 

 

 

Българските медии само хвалят успехите на правителствата на Борисов и пъхат услужливо микрофона пред управляващите да кажат колко важни реконструкции правят, за да привлекат туристи и колко пари дават за крепости и археология. Пари и от бюджета, и 90 млн. евро от еврофондове, както отбелязва и английският вестник.

 

Средновековната крепост Кракра край Перник е наречена „ картонения“ замък заради плочките от полимер-бетон. Снимката е част от „Нов живот за миналото”, арт проект на художника Димитър Солаков, 2015-2016.
 

Кои са байганьовците идеолози и осъществители на тази международна излагация?
„Малко бутафория не е излишна, ще допринесе за туризма” – това каза за строежите от тебеширени блокове върху руините на стари крепости Вежди Рашидов, министър на културата във втория кабинет на Борисов.

„С камъни в храстите пари от туризъм не се правят” и „Като ме питат медиите да си кажа мнението правилна ли е тази практика, и аз казвам, че е правилна” – това каза пък директора на НИМ допреди година Божидар Димитров, главен консултант на бутафорните строежи, Бог да го прости.

А премиерът Борисов развързваше кесията като благодетел и обясняваше колко повече пари „даваме” за археология, да реставрираме крепости. „Даваме” – те управляващите гербери, дават от нашите пари, на данъкоплатеца… Разбира се, това се прави от правилните фирми, и комисиони текат накъдето трябва.

Дори Цветанът на мисълта, както наричат Цветан Цветанов, се изказа в негов стил при откриването на една от бутафориите във Велико Търново: „Убеден съм, че старата столица ще се превърне в изключително атрактивна туристическа и културна дестинация.“

 

Реставрацията на базиликата в Плиска е ярък пример за феномена „бутафорен замък“ в България. Точно тя е финансирана със средства от бюджета, не от еврофондове, но това е политиката на байганьовците, която харчи наши и чужди пари. Снимка: Спас Спасов за Dnevnik.bg, 2015 г.
 

Борисов, също така, отиде тържествено в Плиска Божидар Димитров да му поръси свещената глава със свещена вода от някакъв кален извор в руините.

Някой може да каже, че английските вестници са особено язвителни, защото са критични към ЕС и показват на английския данъкоплатец (не от вчера) как харчат парите на евросъюза. Та така и там се стигна до Брекзит. Но истина ли е това, което пише в. „Телеграф”?

Тук-там в малкото останали български опозиционно настроени сайтове, отдавна пишат, че политиката на Рашидов и Димитров обезобразява културни ценности. Цитират експерти, които са ужасени, никой не ги слуша.

Така че простотията и простащината са забелязани отдавна у нас, но продължават да бъдат държавна политика. Някой трябва да се посипе главата с пепел, но байганьовците се гордеят, за срам и вина никой не иска даже да издума.

„Реставраторите също гледат с насмешка на опитите за възстановяване на средновековната крепост Кракра и римският форт Траянови врата, които, наред с много други крепости, бяха достроени с полимер-бетон. Неуспешният проект се изпълняваше под зоркото око на българското правителство, които освен свои средства използва 90 милиона евро от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) на ЕС”, пише „Телеграф” (виж тук репортаж на вестника на видео).

 

Експерти се опасяват, че „плачещите’ стени на „реставрираната“ крепост Траянови Врата са от лошо качество на материалите. Снимка: Яна Пункина
 

В България има 165 обекта от национално и световно значение, които могат да кандидатстват за финансиране от еврофондове. Съмнява ли се някой, че герберската власт ще се посвени да усвои европарите за същите бутафорни „реставрации”? Професионалните реставратори се опасяват, че повече обекти с европейско значение у нас ще се превърнат в „съвсем нови руини“.

Призивите към правителството да спре противоречивите проекти, като например финансирания от държавата ремонт на Великата базилика в Плиска, който цели да я превърна в работеща църква, досега остават напразни, обяснява Габриела Семова-Колева от българския клон на Международният съвет за паметниците на културата и забележителните места пред balkaninsight.com. Според нея използването на цимент и други неподходящи материали прави тези интервенции в археологическите останки необратими.

 

Византийската крепост Яйлата до село Камен бряг. Отдолу се виждат автентични варовикови каменни блокове, от реставрацията по време на соца. Те не се различават вече от руините. Отгоре стените са надстроени безсмислено с тебеширени изкуствени блокове. Снимка: e-vestnik

 

„Византийската крепост Яйлата е наречена „Сиренето“, след като тя е възстановена с гладки бели „саламурени“ блокчета, които контрастират с останалите автентични части”, пише още в. „Телеграф”.

Тази крепост е реставрирана по времето на социализма и върху руините е достроена с естествени варовикови каменни блокове от същия район, със същия материал, с който е строена в древността. Така че сега посетителят не може да разбере, че са достроеното е от най-ново време, така добре приляга върху старите основи. И сега върху тези варовикови каменни стени е надстроено с тебеширени леки изкуствени блокове. Една гордост за местната власт, оглавявана тогава от „кметъла” Цонко Перката, вече бивш кмет на Каварна. Общината съфинансира обекта с 82 хил. лв. от общо 2,2 млн. (!), които е погълнала бутафорията. Кметъла с гордост откри въпросната бутафория и влезе в полемика с протестиращи срещу нея (виж тук). Същият Цонко си спечели прозвището Перката, защото има вина и за накичването с вятърни централи на нос Калиакра. Все едно да накичиш Белоградчишките страни с перки.

Байганьовците на власт това могат да родят, друго не може да се очаква. И този архетип, добре обрисуван от Алеко Константинов, сега победоносно харчи европейски пари и средства от бюджета, за да обезобразява културното ни наследство.

Станете почитател на Класа