Мощен и продължителен вой огласява улиците и предизвиква бесния лай на всяко едно квартално куче. За пешеходците това е фонов шум - като бръмченето на автомобилите и поредното блъскане от някой ремонт. Крачка по крачка всеки бърза по задачи, какво го интересува някаква си там сирена за опасност... Шофьорите от своя страна може изобщо да не я чуят, унесени в трафика и от още по-силния вой на "Суперпалав" на Папи Ханс от тонколоните на колите им.
Воят на сирената замлъква. Заинтригуваните (няма какво да се лъжем – малко са) напрягат слух, за да разберат за какво е цялата тази олелия.
"Внимание, внимание...", чува се сякаш дошло от девет планини в десета. Колко се чува всъщност и колко предполагаш на база предходен опит – това е друг въпрос.
Необяснимо е как този монотонен глас звучи еднакво в цяла България – от Благоевград през София, та до Варна. Необяснимо е и как година след година нищо не му се разбира.
"Твх... се... тцнпркбмстм", насечено и провлачено се опитва да ни обясни уважаемият, който сякаш е на 5 ракии и разказва на жена си как не е искал да ги пие, но съседите насила са го накарали.
В зависимост от това къде се намирате, можете да не чуете абсолютно нищо от това съобщение, което, на теория, трябва да достига до всеки български гражданин. Свеж пример от днес – край метростанция "Жолио Кюри" в понеделник се чуваха само сирените. За това, че някой се опитва да говори, се разбираше само от намека за някакво ехо.
Този предполагаем жертвеник, член на кварталното алкохолно #MeToo, всъщност се опитва да ни каже от тонколоните, че се извършва тест на сигналната система за ранно предупреждение. Да, основната цел на виещите сирени и измъчения глас е да ни предупреждават при приближаване на опасност, а не да ни подсещат, че поне веднъж в годината трябва да сме благодарни на борците за свободата на България ("Абе, нещо за Ботев беше..." е напълно истинска реплика от човек, който на 2 юни се надвикваше със сирената, говорейки по телефона).
Проблемът е в това, че на говорителите от тази система за ранно предупреждение нищо не им се разбира. Все тая е дали става дума за поредния тест или някоя заблудена държава е решила да ръси бомби върху главите ни – по-вероятно е да разберем след няколко минути напрегнато очакване, отколкото да ни стане ясно от далечния глас.
Точно там е по-големият проблем. Стигне ли се до реална опасност – от радиационна такава до бомбардировка – най-вероятно ще мрем като гниди, наострили слух в опит да чуем какво ни казват.
Защото все пак е ясно, че ако някой не ни даде инструкции няма да се сетим какво да направим и ще се лутаме като мухи без глави. Знаете ли какво да предприемете при авария в АЕЦ "Козлодуй", например? Не, да избягате в Гърция не е решение. А при въздушно нападение? Криенето под касата на вратата беше за друго, съжалявам.
Да, винаги го има позитивното мислене "нищо лошо няма да се случи", но от такова позитивно мислене в човешката история доста хора си отидоха, така че не е лошо човек понякога да е и малко по-прагматичен.
Вероятно миналите през казарма или военно обучение ще са по-наясно, но не казвайте на Каракачанов, че ще нахлузи пак синята каска.
Възможно е дори децата да са по-оправни в такива ситуации от много "възрастни".
Поне преди десетилетие и половина в училищата имаше заложено обучение за реакция при бедствия, забутано в прословутия "Час на класния", "Час на класа" или както там го водят в момента. Сещате се – онзи час от програмата, който най-много ученици, дори примерни такива, си позволяват да пропуснат.
Но спомените за всичко научено тогава започват да избледняват в гимназията пропорционално на изпитото от ученика количество алкохол. Какъвто спомен оцелее, пиенето в студентските години го довършва. Така в един офис с преобладаващи 30-годишни е възможно никой да няма идея какво да предприеме при една истинска опасна ситуация.
Съвет: асансьорите са лоша идея, скачането през прозорците – още повече.
По-тъжното е, че и властите знаят, че системата не я бива. При това тя е и нова - работата по нея започна през 2009-а като целта беше освен старата система (самите сирени), да има възможност и за предаване на говорни съобщения. И ето как "едни пари" отидоха за система за чудо и приказ, от която добре работи само старата част - сирените.
Но пари ще продължат да валят натам. В края на лятото МВР обяви търг за нови батерии за сирените с обяснението, че системата се нуждае от спешен ремонт за 280 000 лева. През юни е пусната и обществена поръчка за доизграждане на системата в Стара Загора и Гълъбово. Сума? 2,3 милиона без ДДС.
Няма смисъл да надуваме сирената по този повод, държавната е по-силна. Дано поне накрая да проработи.
Но спокойно. Както за всичко друго на този свят – от това как се проверява маслото на колата до половите навици на лемурите, обяснения за това какво значи звукът на сирените и какво да правим в случай на опасност има и в интернет. Проблемът е, че информацията е натикана в кучи г*з, нейде из страницата на пожарната в сайта на МВР.
За ваша информация и удобство, предоставяме линк (клик!), на който, поне предполагаемо, можете да получите повече информация за това какво да правим при истинска тревога и как при евентуален апокалипсис да оцелеем "поне до втория сезон".
А дотогава сирените ще си вият, кучетата ще лаят, а дано "керванът", в който всички групово се возим, не го заплашва нищо.
