Доналд Тръмп е свикнал да се обръща по митингите към твърдите си поддръжници. Пресконференциите му са редки и стриктно контролирани. Затова откритото присмиване от страна на други лидери в Общото събрание на ООН бе изненада.
Той заяви, че е „Окей“ с веселата реакция на публиката на твърденията му за исторически постижения, но очевидно не беше така. Говори се, че Тръмп никога не забравя и не прощава на тези, които му се присмиват. Така че втората му изява от подиума на ООН надали ще приключи добре за и без това двойствените отношения на правителството му със световната организация.
Тръмп влезе в залата с почти половин час закъснение, решен да хвърли на боклука всичко, за което се бори ООН. Президентът изрично отхвърли „идеологията на глобализма“ и предложи на нейно място „доктрина на патриотизма“.
Въпреки че повечето лидери използват времето си на подиума да изброят колко споразумения са постигнали, колко протоколи са подписали и колко договори са сключили, Тръмп с явна охота каза на света колко документи е скъсал.
Главният автор на неговите речи, както се твърди, е Стивън Милър, който сега играе ролята на основен мост между Белия дом и крайната десница. Това пролича ясно. Словото на Тръмп бе манифест на нативизма.
Всяка останала претенция за алтруизъм отпадна от тази визия за външна политика на САЩ и на нейно място се появи силен нюанс на негодувание и самосъжаление.
Тръмп отбеляза, че САЩ са страната, която отпуска най-много помощи в света, „но малцина ни дават нещо на нас“.
„Занапред ще отпускаме помощи само на тези, които ни уважават и които са ни приятели“, предупреди той.
Тръмп изброи списък с приятели и това бе необичаен подбор, отразяващ неговите лични отношения с чужди лидери в момента, вместо да включва дългогодишни американски съюзници.
Ким Чен-ун, най-големият диктатор в света, имаше честта да бъде споменат първи – поредна порция от наградата за зрелищния театър, който той помогна да се изиграе на срещата на върха на двамата лидери в Сингапур през юни.
Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, които си спечелиха благоразположението на Тръмп и семейството му още преди встъпването му с длъжност, също бяха похвалени за приноса си към фондовете за подпомагане на Йемен. И думичка не бе казана за ролята им в бомбардирането на йеменските градове и ситуацията с човешките права в тези две страни.
Единственият европейски съюзник, заслужил хвалебствия, бе Полша, чийто президент Анджей Дуда посети този месец Тръмп в Белия дом и го обля с ласкателства, а дори предложи да нарече бъдеща американска военна база в Полша „Форт Тръмп“.
Най-големият злодей по думите на Тръмп бяха Иран и неговото правителство, което той описа като основен архитект на сирийската война. Но дори за Техеран президентът остави вратичка за изкупление, написвайки в „Туитър“ призори преди изявата си в ООН, че е убеден, че иранският президент Хасан Рохани всъщност е „прекрасен човек“.
Ясното послание бе, че ако Рохани иска да следва поетия от Ким път, да се срещне и да отдаде чест на Тръмп, Иран може да избяга от изолацията, която американското правителство опитва да наложи отново.
Този подход показва неразбиране на големите разлики между Северна Корея и Иран – много по-немонолитна система с истински демократични елементи, където Рохани дори не е най-влиятелната фигура.
Въпреки това речта на Тръмп не целеше да е издържана откъм логика и съдържателност. Словото му бе призив, целящ да засегне адресатите си на емоционално равнище. „Доктрината на патриотизма“ е емоционална възхвала на националния шовинизъм. Той представя националната държава като единственото нещо, където „свободата някога е оцелявала, демокрацията е просъществувала, а мирът е процъфтявал“. Само националистическата страст вдъхновявала „научни открития и великолепни произведения на изкуството“.
Останалите лидери може и да се кискаха, но думите на Тръмп бяха насочени към друга публика: неговите твърди привърженици, които ненавиждат ООН и всичко, което организацията олицетворява. Те са също толкова решени, колкото и техният герой, да заличат усмивките от лицата на „глобалисткия“ враг.
БТА