Ролята на Българската комунистическа партия – тесни социалисти, и на Коминтерна
През 1923 г. в България избухва Септемврийското въстание, което цели свалянето на управлението на Демократичния сговор, който взема властта след Деветоюнския преврат. Въстанието е организирано от БКП и под натиска на Комунистическия интернационал, който е известен със съкращението Коминтерн или Трети интернационал. Той обединява комунистическите партии в целия свят, за които основната идеология е марксизмът-ленинизмът. Третият интернационал съществува от 1919 до 1943 г., с щабквартира в Москва. Коминтернът има за цел да мобилизира и финансира комунистическите партии в света за световна революция, за ликвидиране на капитализма и установяване на диктатура на пролетариата в целия свят. Председател на Коминтерна е Григорий Зиновиев. Председател на българската му секция е Георги Димитров.
Във въстанието се включват леви земеделци и анархисти. То цели “установяване на работническо-селско правителство” в страната. Българската марксистка историография нарича събитието “Септемврийско въстание”, а съвременната историография – “Септемврийски бунтове”.
Защо БКП запазва неутралитет
Към Деветоюнския преврат и Юнското въстание БКП заема позицията на неутралитет и нарича събитията “борба за власт между градската и селската буржоазия”. Димитър Благоев и Тодор Луканов смята, че в България не са назрели условията за революция, още повече че БКП е парламентарно представена с 16 депутати и е втората политическа сила след БЗНС. Благоев се противопоставя на прибързаните революционни действия на левите комунисти в БКП и се опасява партията да не изпадне в изолация. Някои партийни организации се обявяват за противодействие на преврата и дори се включват в Юнското въстание.
Коминтернът осъжда неутралитета на БКП и дава указания за организирането на въстание и обща стачка. За да приведе в изпълнение това решение, в България пристига Васил Коларов, който се налага над част от ръководството на партията, което не приема решението.
От 5 до 7 август 1923 г. са проведени заседания на ЦК на БКП, на които младите дейци на партията начело с Димитров и Коларов, подкрепяни от Коминтерна, надделяват в полза на организирането на ново въстание. Създаден е единен комитет за военнотехническа подготовка на въстанието като орган на ЦК, ръководен от Коста Янков.
В основата на този курс е стремежът на Съветския съюз да се организира световна революция и в Европа да се създадат социалистически републики.
Правителството получава информация за подготвяното въстание и на 12 септември организира акция за предотвратяването му; арестувани са около 2 хиляди дейци на БКП, щабът на въстанието в София е ликвидиран. Като реакция на арестите въстания избухват стихийно по места, най-напред в Мъглиж.
На 20 септември е свикана среща на ЦК на БКП, на която въпреки съпротивата на привържениците на легалната дейност, е взето решението въстанието да бъде обявено на 22 срещу 23 септември. Димитров и Коларов избират за своята дейност Северозападна България. Планът предвижда въстанието да бъде масово във Врачански окръг, след което да се сформира въстаническа армия, която да превземе София. Целта на въстанието, която е прокламирана, не е смяната на държавния строй, а “установяването на работническо-селско” правителство.
Началото на въстанието
Въстаническите действия най-напред започват в село Мъглиж, Казанлъшко, на 13 срещу 14 септември. Към въстаниците се включва и организацията от село Голямо Дряново. Въстаналите завземат двете села, но не са подкрепени от партийните организации в съседните населени места, които решават да чакат официалното обявяване на въстанието. Няколко часа след началото на въстанието в Мъглиж, те се оттеглят в планините.
На 12 септември в Стара Загора е създаден комитет, който решава в окръга да се вдигне въстание на 19 срещу 20 септември. Въстанието започва в Стара Загора в уреченото време, но бързо е смазано от правителствените части.
По същото време се вдига и Нова Загора; въстаниците почти овладяват града и цялата околия. На 19-20 септември въстават села около Чирпан; направен е неуспешен опит за завземането на града. Въстанието в Бургаско се проваля. Правителството мобилизира войскови части за потушаване на въстанието в Старозагорско; упорити боеве се водят за Мъглиж, Енина и Шипка.
На 22 септември революционният комитет в състав Димитров, Коларов и Гаврил Генов обявява въстанието. На 23 септември сутринта е завзет град Фердинанд, днес Монтана. Правителството изпраща войскова част там и тя отблъсква въстаниците от града. Въстаническа дружина начело с Георги Дамянов отблъсква войската и завзема отново града. Въстанието избухва почти във всичките села в околностите на Фердинанд, Оряхово, Берковица, Бяла Слатина и Лом. На 24 септември въстаниците изтласкват от Берковица войсковите части и завземат града. Един ден по-рано въстанически сили нападат Лом и завземат голяма част от него. Въстанически позиции са разположени в прохода Петрохан. Във Врачанско, Видинско и Белоградчишко въстават само отделни села.
Как протича въстанието в Северозападна България
Правителството на А. Цанков обявява военно положение на 22 септември и мобилизира големи военни части за потушаване на въстанието. Срещу въстаналите се сражават и цивилни доброволци, наречени шпицкоманди – паравоенни формирования, чието име идва от острите върхове на обувките, които носят. Ръководството на въстанието също обявява военна мобилизация за създаването отряди на работническо-селската власт, създават се и транспортни и снабдителни отряди в овладените от въстанието райони.
На помощ на конния полк и въоръжените от властта цивилни в Лом, обкръжени от въстаниците, е изпратено подкрепление от Видинския гарнизон. Силите на въстаниците са подпомогнати от едно оръдие под командването на поп Андрей. След тридневни улични боеве правителствените сили отблъскват въстаниците от Лом.
На 25 септември под ръководството на Гаврил Генов въстаниците нападат войсковите части при гара Бойчиновци, които се насочват в тила на въстанието във Фердинанд, и след ожесточено сражение ги разбиват. Бойният дух на въстаниците е повдигнат и те се насочват към Враца, но са отблъснати в сражение с правителствената армия. Въстанически сили са разбити при Брусарци след бой с частите на Видинския гарнизон. По това време е преодоляна съпротивата на въстаниците в Петроханския проход. Многобройна армия напредва към Фердинанд и Берковица. За да спаси въстаниците, революционният комитет на въстанието дава заповед за отстъпление към Югославия. На 27 септември правителствените части влизат във Фердинанд. На 28 и 29 септември се водят откъслечни боеве между отстъпващите въстаници и армейските части.
Въстанието в други части на страната
В Пловдив местното население не подкрепя въстанието и то не избухва.
В Пазарджишко въстават някои села, сред които Мухово и Лесичево. На 24 септември въстаниците безуспешно атакуват гара Саранбей. София също не подготвя избухването на въстание. Организиран е военноревюлюционен комитет с членове Антон Иванов, Димитър Гичев и Тодор Атанасов, но те са арестувани още на 21 септември.
Въстанието избухва ограничено в Ихтиманско и Самоковско, в отделни села около София и Пирдоп. Завзети са Ихтиман и Костенец, но въстаниците бързо са разгромени от правителствените части, дошли от София.
Преди въстанието между БКП и ВМРО е сключено споразумение, според което БКП не бива да вдига въстание в Пиринско, а ВМРО няма да пречи на подготовката му в други части на страната. БКП обаче не спазва споразумението. Разложка околия въстава; въстаниците са ръководени от Владимир Поптомов. На 23 септември въстаниците завземат Разлог. ВМРО се намесва на страната на правителството.
Въстания избухват в отделни села в Търновско, Шуменско и Бургаско.
Защо не успява Септемврийското въстание
Арестите на видни комунисти преди избухването на въстанието водят до слаба организация на въоръжените действия. Много комунисти в страната не приемат идеята за въстанието с ентусиазъм. То не избухва в големите промишлени центрове – София, Варна, Бургас, Пловдив, където са съсредоточени повечето от привържениците на БКП. Така правителството използва големите войскови части срещу въстанието в селските райони. Въпреки че повечето войници произлизат от бедни семейства, като цяло армията е на страната на правителството.
Жестокостта на шпицкомандите и правителствените части към въстаниците и мирното население
След потушаването на въстанието правителствени части, ВМРО и шпицкоманди извършват масови изстъпления във въстаналите райони. Зверствата са най-големи край Фердинанд. Избити са комунисти, земеделци и хора, не участвали във въстанието. Според историографията при социализма загиналите са 30 хиляди души, според книгата “Звезди във вековете” във въстанието и при репресиите след него са загинали 841 въстаници. Според историка Георги Марков жертвите са около пет хиляди души.
В сраженията край Фердинанд да убити 337 души, извършени са масови разстрели в Септемврийци, Вършец, Берковица и Фердинанд.
Септемврийското въстание дава възможност на правителството на Цанков да се представи пред Европа като борец срещу комунистическата опасност и пледира за смекчаване на някои от военните ограничения, наложени на България с Ньойския договор.
Българската комунистическа историография разглежда правителството на Цанков като фашистко, а Септемврийското въстание окачествява като първото антифашистко въстание в Европа. След десети ноември 1989 г. повечето български историци отказват да определят режима на Цанков като фашистки.
Според английския историк Ричард Крамптън още в замисъла си въстанието е безперспективно, защото дори комунистите да бяха взели властта, “западните сили биха разрешили на съседните държави да съборят едно болшевишко правителство в София, както стана в Будапеща през 1919 г.
През 1963 г. на Септемврийското въстание е наречено село Сараньово, което оттогава се нарича Септември.
Литературни произведения, посветени на Септемврийското въстание
Поемата “Септември” на Гео Милев
Романът “Хоро” на Антон Страшимиров
Стихосбирката “Пролетен вятър” на Н. Фурнаджиев
Сборникът “Жертвени клади” на Асен Разцветников
Сборникът с разкази “Ръж” на Ангел Каралийчев
