12 от общо 17 български евродепутати защитиха Орбан, гласувайки "против" наказателната процедура срещу Унгария. Това е лоша новина за България. Тя разкрива "орбанизацията" на българската политика
Наказателната процедура срещу Унгария, която би могла да лиши страната от правото ѝ на глас в ЕС, бе подкрепена с 448 гласа "за", 197 "против" и 48 "въздържал се".
Според доклада, Унгария създава сериозна опасност за нарушаване на европейските ценности и това оказва влияние върху другите страни-членки на ЕС и върху доверието помежду им. Изброени са 12 области, с които управлението на Виктор Орбан е предизвикало тревога - конституционната и избирателната система; независимостта на институциите и правата на съдиите; корупцията и конфликтите на интереси; правото на неприкосновеност на личния живот и защитата на данни; свободата на изразяване; академичната свобода; свободата на вероизповедание; свободата на сдружаване; правото на еднакво отношение; правата на хората от малцинствата; основните права на мигрантите; икономическите и социалните права.
След Полша, която първа бе издигната на позорния стълб, Унгария е втората страна, срещу която се открива пободна процедура. И това е от особено значение за цялата Общност. Случващото се в момента е особено важно и за България - защото то разкрива "орбанизацията" на родната политика.
Любопитното е, че евродепутатите на ГЕРБ и ВМРО, които в България са част от управляващата, самонарекла се проевропейска коалиция, подкрепиха режима на Орбан, който, макар и на шега, преди време бе наречен от председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер "диктатор". Срещу процедурата са гласували още бившият телевизионен водещ Николай Бареков и представители на БСП. Единствените български евродепутати, защитили европейските ценности, се оказаха Светослав Малинов (ДСБ), Сергей Станишев (БСП) и депутатите от ДПС Искра Михайлова, Филиз Хюсменова и Илхан Кючук. Петима от общо седемнайсет.
Символичният вот
В българските медии тази ситуация може да бъде представяна като дребнотемие или като поредната доза "брюкселска политика", която не засяга особено родните вълнения с оставки на министри, противопоставяне в управляващата коалиция и прочие. Но това гласуване всъщност е символично за състоянието на партиите в България.
С подкрепата си за Орбан и гласуването против документа на ЕП представителите на т.нар. системни партии в България - двете управляващи и най-голямата опозиционна, показаха всъщност, че те не се смущават нито от нарушаването на върховенството на правото, нито от пълзящия авторитаризъм. Нещо повече - в България позицията ЗА "орбанизация" е защитавана и прокламирана широко от БСП, чийто лидер Корнелия Нинова дори съобщи, че законодателството на страните от Вишеградската четворка много би подхождало на България. Подобни тези са възприети сред националистите, а имат и своите поддръжници както сред ГЕРБ, така и в различни параполитически образувания, гравитиращи около формацията на Борисов.
От съществено значение при гласуването в Европейския парламент са онези изброени 12 проблемни области в Унгария. ГЕРБ, БСП и ВМРО обаче явно не смятат, че Будапеща потъпква върховенството на закона, закриля корупцията на най-високо ниво, дискриминира слабите и маргинализира цели групи хора. С вота си против намесата на ЕК управляващите в България твърдят, че не виждат проблем с отнемането на академичната свобода, правото на неприкосновеност на личността, правата на съдиите и независимостта на институциите. С гласуването си против ГЕРБ и ВМРО като управляващи и БСП като самоназовала се тяхна алтернатива напълно съзнателно заявяват, че тези теми не им се виждат проблемни. Нещо повече - далеч не така агресивно като Орбан, но именно тези формации в България налагат същия стандарт на управление. Защото те се разбират помежду си например за квотите във Висшия съдебен съвет, който после избира главен прокурор. Същите тези формации, представяйки като "технически проблем" квотите в кадровия орган на съдебната власт, изцяло обезсилиха съдийските гласове в него, давайки превес на прокурорите. Последните пък са пряко подчинени на главния прокурор. А него Борисов "сам си го избра", както казва Николай Кокинов в разговора от Банкя, записан през 2013 година.
Политическата шизофрения
Не на последно място с гласуването в ЕП се разкрива още един дефицит на политическата система в България и той засяга главно БСП. Социалистите очевидно бойкотират съзнателно ПЕС и лидера ѝ Сергей Станишев, който гласува "за" процедурата. Те следват безприкословно новия председател на левицата Корнелия Нинова. Т.е. всяка проевропейска нагласа трябва да бъде забравена, а на публиката трябва да ѝ стане ясно едно: БСП няма никакво намерение да се отказва от "националнистическия" курс, който е поела. Или казано по-грубо: в България скоро няма да се появи алтернатива на антиевропейската реторика, подета от почти всички формации.
Останалите гласували "за" започване на процедурата срещу Унгария пък са от ДПС - освен Светослав Малинов (ДСБ), за когото е ясно, че е представител на малката проевропейска коалиция "Демократична България". Така ДПС демонстрира за пореден път своите европейски ценности, с което умело оперира в Брюксел, представяйки различен свой образ от изградения в България. А този български образ е ясно какъв е - на Делян Пеевски. Депутатът, контролиращ медии, защитаващи партиите и (действията им), потъпкващи иначе европейски принципи. Впрочем, гласуването на ДПС напомня много на модела Пеевски - на хартия всичко изглежда напълно резонно.
В крайна сметка вотът на българските представители в ЕП показва шизофреничния облик на родния политик. Онези, които най-силно парадират със своята европейска ориентация, очевидно нямат нищо против да вървят по пътя на Орбан. Явно именно това ще бъде и линията, която ще следва България и занапред, без значение коя от "големите" формации доминира управлението.
