Етюд за чалга, джендъри и хейтъри

Съвсем в началото искам да кажа, че онези от вас – мразещите (да не използваме „хейтъри“…) са причината да разбера, че Азис имал нов клип, в който участвала Цветана Манева и се борели за някаква кауза. 

Без вас и шума, който вдигнахте, нямаше и да знам за всичко това. Същото важи и за много, много други хора, до които стигна благодарение на вас – мразещите критици. 

Интересна ирония, нали?

За около 24 часа изчетох доста гледни точки, които се сведоха горе-долу до две: „за“ и „против“, нямаше много-много нюанси. Но то е нормално да е така. Има обаче нещо друго, което нямаше как да не направи впечатление – че онези коментатори, които се обявиха „за“, много настояваха да започнат всичките си размисли с пояснението, че те не харесват Азис и чалга. Може и само да ми се струва така, но имам чувството, че такова интро малко разваля ефекта на следващите думи. Затова аз ще си запазя мнението слушам ли или не чалга и фен ли съм на Азис за края на този текст – там ще си кажа генералното мнение за стила и изпълнителя. 

 

https://frognews.bg/images/11111BGNES/masud-terez-bgnes.jpg

 

Омразата, която се изля, е в невъобразим размер. Струва ми се обаче, че тя е генерирана „по инерция“. Забелязал съм, че феновете на нещо си „X“, не само не обичат нещото „Y“, но си втълпяват, че го мразят – „Левски“ <--> ЦСКА, БСП <--> СДС, чалга <--> рок. Признавам си, че някога и аз бях такъв „мразещ“. Имаше един период от живота ми, в който си бях втълпил, че мразя Хип-Хоп. И когато се появиха „Ъпсурт“, и ми харесаха и като музика, и като послания, се почувствах доста тъпо… Сега си слушам тази музика, без скрупули и без съжаление. Само че трябваше първо да „порасна“. Сигурен съм, че поне част от вас ми следят мисълта вярно. 

Та, за омразата ми беше думата. Манева (или нейната героиня, ако приемем, че това е просто роля) ви попита от екрана: „защо? Простаци ли сме, невежи, зли ли сме?“, а вие ѝ креснахте в отговор: „Даааааа!“ 

Е, явно отлагаме еволюцията с още някоя година и още някое друго поколение. Както и да е. 

За съдържанието на самото послание няма да говоря, защото ще се проточим, а и доста безделници ще наскачат да плюят по „различните“ и по „джендърите“. Докато сме на темата обаче – може ли някой да ми обясни как и защо започнахте да използвате думата „джендър“, която на английски означава просто „пол“, в някакъв извратен смисъл? Признавам си – погледнах в Google преводача, за да видя дали не са ѝ сменили значението. Ми не, не са. Та, може ли да не обиждате езика и здравия разум и да спрете да я използвате за каквото и да било? 

Това, на което искам да наблегна и да подчертая, е, че обществото има нужда от социални послания. Хора и неща, които да му напомнят, че има такива и такива проблеми, такива и такива страдания и т.н. Няма да ми писне да повтарям едно и също – трябва да има социални реклами! Щом организациите и представителите им дремят, известните се впрягат да носят послания. 

Не говорим за съдържанието на клипа, макар да ми е ясно, че голяма част от четящите сега, си въобразяват именно това. Не – говоря за правото да дадени хора да изразяват позиция. Ако чалгата е анти културата, да хвърлим едно око на „културната“ култура тогава. Тя какви послания изпраща в последно време? Само едно – че е в кома. И за това си има причина и тя е много проста. Представителите ѝ искат да са богати и успешни като чалгарите, но и да са „чисти“ и „неопетнени“ от пошлост и да са като Кафка. Не е невъзможно, но ние почти самоубихме тази опция. Как ли? Ето как: 

В средите на „културната“ култура нещата в прекалено голяма (не изцяло все пак) степен стоят грозно ----> опитва се значи артистът Х да пробие в кино/театър/художествени среди/литература. Какво обаче чува? Чува, че щом няма „спонсор“ или поне някой известен, който да му направи реклама, каузата му е загубена и няма да го огрее. Ама бил много талантлив и можел много да допринесе за изкуството. Няма значение – ако си неизвестен, си бита карта, „културните“ културчета ги е страх да инвестират в артиста Х – не, те искат да играят на сигурно. 

Тоест от нещо правят нищо. 

А как стоят нещата при чалгата? Инвестират в някоя… да не казваме чак „бездарна“, но обикновена мацка с приятна визия. Рекламират я, правят всичко по най-добрите модели на бизнеса и тя става чудесен продукт. Успешен. 

Тоест от нищо правят нещо. 

Може да не ви харесва, но тук е скрит ключът от бараката. И после защо чалгата ни залива? Ами – защо ли…

И сега – „Азис няма моралното право да коментира това или онова…“ Щом няма кой, а на Азис му забраняваме, тогава кой ще говори? Или да мълчим, а? Мечтата на всеки диктатор. 

Самият той каза, че стилът, който представлява, много е изпошлял и е станал морално забит в грешна посока – демонстрация на пари, коли, яхти и силикон. Да не би да не е прав? Опитва се да даде нова посока – да накара хората да се замислят за това и онова. Какво по-хубаво от това? Защо да не използва популярността си за нещо добро? Защо не приемем, че е пораснал и се е попроменил? Щом Beastie Boys се промениха и се разграничиха от сексизма си от осемдесетте. Да, хората порастват. Азис не е на 20 вече. А и щом „културните“ среди мълчат по повечето болезнени теми, остава на некултурните да говорят. 

В началото на текста обещах да си кажа харесвам ли или не чалга. Не, не харесвам, просто не е моята музика, толкова по въпроса – не влагам никакви „социални“ причини тук. Не забравяйте, че и джазът е започнал като музика на маргиналите и гангстерите. Но не мога да повярвам, че ме докарахте до тук – да говоря в защита на чужда музика, която пък и грам не ме интересува. Но се наложи очевидно. 

Не харесвам чалга, но харесвам факта, че има правото и свободата да съществува. Не съм фен на Азис, но съм фен на това, че един артист има правото и свободата да си каже мнението, така както уважавам и вашето право да си казвате мнението, макар и да е различно от моето. 

P.S. Няма как да не споделя и един спомен отпреди много години – когато Азис беше в топ славата си. Човек, който не пропускаше момент да се подиграва на един наш колега, че е обратен, постоянно псуваше и обиждаше циганите. И без да вижда грам ирония в поведението си, ми обясни, че Азис му е любимият певец. Е, това е – БГ народопсихология в няколко думи. Чудете се после защо сме все наопаки на света. 

Станете почитател на Класа