9 септември 1944 г. заварва България като страна, в която със земеделие, горско стопанство и риболов се занимава 79.8 % от активното население. Селскостопанската земя е разделена на близо 12 милиона малки парчета, поради което и равнището на производителност в селското стопанство е много по-ниско в сравнение със  Западна Европа.  Броят на заетите в индустриалните предприятия през 1939 г. е 104 хиляди човека, като България заедно с Албания е на последно място по индустриално развитие в Европа (1). За това и в стратегията на по-нататъшното развитие след 1944 г. основната задача е догонваща модернизация чрез бърза индустриализация, при която за няколко десетилетия трябва да се постигне това, което в развитите западни страни са направили за няколко столетия. Индустриализацията трябва да прехвърли милиони селяни в градовете, да промени рязко характера на дейността, доходите и образованието им, да ги включи в нова система на отношения. Какви са резултатите, сравнени с 1939 г., когато имаме най-високото равнище на развитие преди  това?

През 1939 г. населението на страната е 6 294 600 човека, от които  градското население е 22.7 %. През 1988 г. след 44 години държавен социализъм населението на страната е  8 981 100 човека, от които 67 % са градско население. Броят на заетите в индустриалното производство българи е 2 887 192 души или почти 28 пъти повече в сравнение преди началото на социализма. Нарастването на индустриалното производство обаче е много по-голямо от растежа на дела на заетите в него. За периода 1939-1988 г. по съпоставими цени общата продукция на цялата промишленост нараства 104 пъти, а на човек от населението – 73 пъти (2).

От общо 209 страни в света в периода 1988-1989 г. България заема  първо място на човек от населението в света по производство на електрокари, мотокари и цигари.  Това е една от страните с най-експортни икономики в света – 15-то по износ в долари на човек от населението. Ако през 1939 г. само нищожните 4.3 % от българския износ е преработена продукция, то през 1989 г. 96 % е промишлена продукция (3).

Посещавайки през 1990 г. две от най-значимите машиностроителни предприятия в България, екипът от американски специалисти, който ще напише доклада Ран-Ът, отбелязва, че това са “машиностроителни центъра на световно равнище… Тези заводи са оборудвани основно с немска, японска и в по-малка степен чехословашка техника и апаратура” (4). България е на първо място сред източноевропейските страни по плътност на телефонизация, което е индикатор за степен на развитие на комуникационните технологии, свързани с третата индустриална революция. През 1989 г. в нея има 28,7 телефонни линии на 100 души, докато в следващата я ГДР те са 23,3, в Чехословакия – 12, в Югославия – 12,9, в Унгария – 10, в СССР – 9,7, в Полша – 8.0 (5).

През 70-те и 80-те години страната се опитва да развие ускорено най-модерните области на технологическо развитие. По статистически данни пред 1989 г. на електрониката и далекосъобщителната техника се падат 25 % от българското производство. От началото на 60-те години България се специализира в производството на компютърни дискови периферни устройства и разнообразна компютърна и електронна промишленост. През 1980 г. България е третата страна в света след САЩ и Япония, която произвежда микропроцесорни системи. Вярно е, че това е копие на  Motorola, но и Япония, която е преди нас, излиза на пазара с копие на продукт на Intel. Благодарение на научно-техническото разузнаване и стратегия на развитие България е сред страните с най-развита електроника на света, бивайки в своите разработки няколко години след САЩ. Създадени са широки възможности за научноизследователска дейност и производство в такива области като микроелектрониката, големите изчислителни системи, паралелните архитектури с много висока роизводителност за научни приложения, миникомпютърните системи, микропроцесорните компютърни системи и инструменти, дисковите и лентови периферни системи, периферните системи с единичен запис и дисплеи, оптоелектрониката.  Българската електронна индустрия притежава технологични възможности за проектиране и производство на 80-85 % от компонентите и възлите за производството на крайни изделия. Благодарение на всичко това страната е основен доставчик на компютърни системи за съветските научни изследователски и промишлени институти. Страната има основен пазарен дял на компютри в рамките на социалистическите страни. Ето какво се казва в прословутия доклад на американците Ран и Ът, писан веднага след 1989 г. в раздела “Електроника” за това, което са установили в България: “От началото на 70-те години България направи огромни капитални инвестиции (както в конвертируема валута, така и в лева) в електронната промишленост, което доведе до създаване вдъхващи уважение производствени мощности и изследователски и развойни звена в областта на микроелектрониката: синхронизирани интегрални схеми, многоканални метало-оксидни полупроводници и транзисторни полупроводници; компютърни системи; големи компютри; високоп­роизводителни универсални изчислителни машини и миникомпютри; микропроцесорни системи и инструменти; дискови и лентови периферни системи и носители; видеотерминални и периферни уст­ройства с единичен запис и оптоелектроника. Докато качеството на продукцията като цяло варира в широки граници, отрасълът е в състоя­ние да произведе 70-80% от компонентите и възлите, необходими за крайните изделия. В действителност средно 25-35% от компонентите се закупуват с конвертируема валута. Сегашните основни фондове включ­ват както най-съвременно оборудване, така и 15-годишни морално оста­рели машини. Нашата преценка е, че между 70% и 80% от основните фондове са на съвременно ниво, що се отнася до технологията» (6).

В ИНКОМС – водещият производител на електронна техника в България има 5 изследователски и развойни института, център за обучение и софтуерна лаборатория, както и двадесет и девет завода и две предприятия за сервиз и инженеринг. Заводите, включени в него са разпределени в цялата страна, което осигурява заетост и кадрова обезпеченост на всички основни региони на страната и хармонично развитие на производителните сили. Това са съответно “Завод за изчислителна техника” (София), Завод “Електроника” (София), “Завод за механични конструкции и електронна техника” (Благоевград), Технологичен комбинат “Системи за телеобработка” (Велико Търново), “Технологичен комбинат за системи и електронна техника” (Русе), “Завод за инструменти, електроника и нестандартно оборудване” (Шумен), Завод “проф. Кр. Добрев” (Харманли), “Завод за телефонна и телеграфна техника” (София), “Завод за уплътнителни телефонни системи” (София), “Завод за радиорелейна апаратура и влакнестооптични системи” (София), “Завод за механични конструкции” (София), “Завод за градивни елементи” (София), “Завод за печатни плаки” (София), “Завод за битова електроника” (София), “Инструментално.механичен завод” (София), “Завод за токоизправители” (Перник), “Завод за електроакустична апаратура” (Михайловград), “Завод за електронна апаратура” (Банско), “Завод за съобщителна техника” (Благоевград), “Технологичен комбинат за слаботокови релета” (с. Баня), “Завод за пластмасови детайли” (Белица), “Завод за релета” (Рила), “Завод за инструментална екипировка и нестандартно тенологично оборудване (Благоевград), “Завод за електронна техника” (Бобошево), “Технологичен комбинат за телефонни апарати и системи” (Белоградчик), “Завод за телефонни елементи” (с. Зверино), Завод “Милин камък” (Враца), Завод “В.Драмов” (Враца).  В този огромен комплекс от десетки заводи на стопанското обединение работят над 40 хиляди инженери, служители, работници. В него се произвежда преобладаващата част от техниката за обработка на данни, битовата електроника и телевизорите в България, автоматизирани телефонни централи, радиорелейни системи, системи с оптични влакна, телефони, телеграфно оборудване. В петте изследователски института – Централен институт за изчислителна техника, Институт за съобщителна техника, Институт за интегрирани комуникации и автоматизирани системи, Институт за радиоелектронни технологии, СЕСТЕМИЗОТ – в София, Шумен и Благоевград, ангажирани в разработката на системи за обработка на данни и телекомуникация, работят четири хиляди души, което е повече отколкото четвърт век по-късно, когато всичко е унищожено, работят в БАН. ИНКОМС е водещият доставчик на радиоелектронна техника в бившите социалистически страни. Разполага с мрежа за продажби и сервизно обслужване на място. Продажбите му в чужбина се реализират чрез две търговски организации – ИЗОТИМПЕС и ТЕЛЕКОМ, които уреждат рекламната, лицензионната и разпространителска дейност (7).

Всичко това се разрушава варварски с реставрацията на капитализма след 1989 г. Още в 1990 г. в доклада Ран-Ът отбелязва, че са започнали разрушителни процеси и вече започнало масово напускане на най-високо квалифицираната част от кадрите на българската високотехнологична промишленост  (8). Така нар. “демократизация” на страната е по същество ликвидация на обществено богатство, деиндустриализация, деинтелектуализация и демодернизация. По данни на Международния валутен фонд брутният вътрешен продукт на страната през 1987 г. е 36.5 млрд. долара, в 1998 г. е три пъти по-малко – 12.2 млрд. долара (9). При това изследванията на процеса на деиндустриализация на страната стигат до извода, че той е бил подчинен повече на политически, отколкото на икономически цели (10).

През този период е протекла основната част от ликвидацията на българската индустрия. Броят на заетите в Сектор “Индустрия” пада от 1989 до 2001 г. от 2 млн. 32 хиляди човека на 813 хиляди, т.е. останали са около 40 % от заетите преди това. Около 1 млн. 200 хиляди души от индустрията са загубили работата си, хиляди инженери и висококвалифицирани специалисти са безработни и се занимават с дейност, която е много под квалификацията им. Брутната продукция, произвеждана от българската индустрия пада в 2001 на 50.8 % в сравнение с 1989 г., но сривът в електрическата и електронната промишленост, както и в машиностроителната и металообработващата промишленост е много по-голяма – до 1996 г. те намаляват три пъти. През 2001 г. обемът на брутната продукция на хранително-вкусовата промишленост намалява с 2-6 пъти в сравнение с 1989 г.  Почти два пъти падат в периода 1989-2001 г. дълготрайните материални активи. При това очакванията, че приватизацията, частната собственост ще направят икономиката по-ефективна и ще повишат производителността на труда не са се осъществили. Данните показват, че производителността на труда в частните предприятия през 2001 г. е по-ниска от тази в държавните. През 1989 г. сектор “Индустрия” произвежда 51.5 % от брутната добавена стойност в страната, през 2001 г. този дял пада на 28.5 % (11). Ако вземем индекса на промишлената продукция в България през 1980 г. за 100, в 1989 г. той е 139, през 2009 г. – около 30, т.е. страната се е върнала в световната историческа надпревара с десетилетия назад. През 2011 г. България е на последно място в Европейския съюз в сферата на изграждане на информационно общество и в износа на високотехнологична продукция.

Според изследване на Българската стопанска камара от 2010 България в резултат на две десетилетия преход към периферен капитализъм е на последно място по индекс на глобална конкурентоспособност, с най-малко патенти в страната и чужбина на милион жители сред 27-те страни от ЕС, с най-ниски възможности за творчество и иновации, а българската икономика е сред най -слабо обновяващите се икономики. На последно място е в ЕС и на 96-та позиция в класацията на Световния икономически форум по индекс на иновации. Българската промишленост е ориентирана предимно към секторите на природните ресурси и евтината работна ръка. Около 75 % от износа се формира от преработени суровини, нискотехнологични продукти и изделия без значима добавена стойност (12). При това тенденцията е на непрекъснато намаляване. Така например по данни на Eurostat броят на заетите във високотехнологичните сектори на промишлеността в България като процент от общата заетост е намалял от 0,57% през 2000 г. до 0,45% през 2005. По произведен в страната високотехнологичен продукт България се е сринала на последното място в сравнение с всички 27 държави в ЕС. Имаме повече от двойното изоставане от средноевропейските показатели, което  не само не намалява, но и непрекъснато се увеличава (13).

(1)  България и Европа през 1939 и 1989 г., погледнати от статистическите годишници на царство България и Република България, С., Изд. къща „Христо Ботев“, 1994, с. 6, 11

(2)  Статистически справочник, С., ЦСУ, 1989, с. 3, 8-9, 61

(3)  България и Европа през 1939 и 1989 г., погледнати от статистическите годишници на царство България и Република България, С., Изд. къща „Христо Ботев“, 1994, с. 19

(4)  Галахър, Уилард Р. Машиностроене, В: ДОКЛАД върху проекта за икономически растеж и преход към пазарна икономика в България подготвен от Фондацията на Националната Камара на САЩ за Народна Република България, Ръководство и редактиране: Ричард Ран, САЩ Роналд Ът, САЩ, National Chamber Foundation, Okmoмвpu 1990, с. 21-1.

(5)  ДОКЛАД върху проекта за икономически растеж и преход към пазарна икономика в България подготвен от Фондацията на Националната Камара на САЩ за Народна Република България, Ръководство и редактиране: Ричард Ран, САЩ Роналд Ът, САЩ, National Chamber Foundation, Okmoмвpu 1990, с. 20-6.

(6)  Грейвс, Гордон А. Електроника, В: ДОКЛАД върху проекта за икономически растеж и преход към пазарна икономика в България подготвен от Фондацията на Националната Камара на САЩ за Народна Република България, Ръководство и редактиране: Ричард Ран, САЩ Роналд Ът, САЩ, National Chamber Foundation, Okmoмвpu 1990, с. 22-1.

(7)  Вж. Лескълийт, Клейтън Л. Телекомуникации, В: ДОКЛАД върху проекта за икономически растеж и преход към пазарна икономика в България подготвен от Фондацията на Националната Камара на САЩ за Народна Република България, Ръководство и редактиране: Ричард Ран, САЩ Роналд Ът, САЩ, National Chamber Foundation, Okmoмвpu 1990

(8)  Грейвс, Гордон А. Електроника, В: ДОКЛАД върху проекта за икономически растеж и преход към пазарна икономика в България подготвен от Фондацията на Националната Камара на САЩ за Народна Република България, Ръководство и редактиране: Ричард Ран, САЩ Роналд Ът, САЩ, National Chamber Foundation, Okmoмвpu 1990, с. 22-6.

(9)  Government Finance Statistics, Yearbook, Washington, DC: IMF, 1998, p. 72

(10)  Вж. Деиндустриализация и преструктуриране на заетостта в България: икономически и социални последици. Състав. и ред. К. Владимирова, С., Унив. изд. „Стопанство”,С., с. 2008

(11)  Вж. Илиев, Иван. Икономиката на България през периода 1949-2001 г., С., 2004, с. 245, 250-251, 287-305.

(12)  Вж. Анализ на възможностите и тенденциите за технологично развитие на българските предприятия, С., Българска стопанска камара, юни 2010, http://www.bia-bg.com/uploads/files/_oldsite_analysis/bulgarian_industrial_association_analysis_1287500944_analysis1.pdf; Кандиларов, Е. Липсата на българска национална иновационна система в условията на глобалната икономическа криза от началото на ХХІ век, Глобалната криза и България, С., Фондация “Човещина”-БИТСП, 2012

(13)  Вж. Науката в България в началото на ХХІ век, С., Акад. изд. “проф. Марин Дринов”, 2009, с. 46.

Клуб 24 май