Как да правиш чалга и същевременно да получаваш похвали от интелектуално настроената част от населението - рецепта от Васил Боянов - Азис. Общо взето е учудващо просто да постигнеш този ефект. Поне на Азис вече втора песен му се отдава.

Години наред интелектуалното и чалгата бяха нещо като архиврагове. Ориенталско-сръбско-гръцко-турските ритми бяха запазена марка за мутренската класа и следователно - носител на пошлото.

Разголени каки със силикон пееха за джипове, меркантилна любов и силни момчета. И макар мутрите (уж) да си позаминаха, цялостното усещане за чалгата като музика за не особено високо интелектуални хора остана. Дори все още го има.

А през тези години Азис беше върхът на цялата тази скандализираща пирамида. С откритата си хомосексуалност, с предизвикателно поведение и още по-предизвикателни визии, той успяваше да се превърне в същински немезис за културния елит.

Тези времена обаче приключиха. В ерата на яките дупари, базуките, антилопите и минималистичния звук на онова нещо, за което се предполага, че е RnB и хип-хоп, да си скандален с чалга... не печели вече толкова внимание. Най-малкото.

Затова и промяната дойде и за поп-фолка. И по-специално за Азис. Няма ги вече перата отзад, пищните рокли, перхидролената брада и излишното театралничене. "Костинбродският славей" откри нов начин да предизвиква внимание и да предизвиква дебати - като бъде социален.

Още от предната му песен "Мотел", която мнозина похвалиха заради посланията в нея, се видя накъде ще вървят нещата вече - искаш да ти обърнат внимание, сложи в музиката си кауза.

Не можем да кажем, че това е откритие на Азис, в САЩ отдавна нещата отиват натам и сякаш там все по-важна е именно социалната страна на една песен/клип, отколкото това доколко слушаема е тя - за справка This is America на Чайлдиш Гамбино (Доналд Глоувър).

И ако в "Мотела" каузата, бранеща различните в обществото, само се загатваше, в новото му парче "Позна ли ме" тя те удря директно в лицето.

Самата песен я оставяме настрана - обикновена чалга за разбити сърца, любов, увивания на гласа на Азис на ключовите места и такива ми ти работи. Ако нещо ще грабне хората, това ще е клипът.

А в клипа очевидно е вложена доста мисъл. Сумрачната обстановка на дървена постройка, свещи и бяла светлина, влизаща през прозорците и вратата. Вътре в дървената постройка е самият Азис с палаво оформени мустаци и групата си музиканти.

Забележителен е и видът на музикантите, сякаш да подчертае още повече многообразието сред хората. Басистът има вид на типичен рокаджия музикант - дълга коса, черни дрехи, тъмни очила. Китаристът, на свой ред, е обрисуван по цялото си лице и тяло с татуси (вероятно поне част от тях изкуствени) и е облечен само в шотландска поличка. Имаме полугол чернокож тромпетист и барабанист, който изглежда сякаш изваден от садо-мазо гей порно.

Паралелно с това в отделни кадри се появява и Цветана Манева. Ако има българска актриса, която със самото си присъствие може да придаде драматизъм на каквото и да е, това е тя. Успява дори със сериала "Скъпи наследници", та един клип на Азис е детска игра.

Самият Васко също умее да изглежда в клиповете си раздирян от минорни емоции, особено когато около него летят гълъби, та така с общи усилия цялостния дух на емоционална насителност е зареден.

Това обаче далеч не са основният фокус на клипа. Той пада върху различните хора в обществото. И така между групата, Азис и Цветана Манева се показват кадри на хора, които с нещо изпъкват на общия фон.

Първо ще се появят двойка жена и мъж в инвалидна количка с отрязани крака, на фона на надписа "воля" (на български и на английски). След това жена с лъскави дрехи (еуфория), момиче с обръсната глава (дързост) и двойка мъж и жена с джуджешки ръст (сила).

Това е и цялостната идея - различни хора и надпис на силно положително качество, което да ги отличава от другите, наравно с видимите разлики. Така чрез потретретите на отделни хора (сами или по двойки) се засягат теми като хранителните разстройства (анорексия и булимия), затлъстяване, расизъм, социално неравенство между бедни и богати, правата на животните (Азис, играещ си с куче, чиито задни крака са премазани), идеята за женската красота, смелостта да тренираш в по-напреднала възраст, татусите, еднополовата любов и т.н.

Разбира се, всичко това е подхранено с малко реклама - кадри на барабаниста (онзи, дето е излязал от "по-палавата" версия на Village People и YMSA) как се залива с бутилка минерална вода, или небрежно оставена опаковка от парфюм (така че отново да се види марката).

За да се затвърди обаче цялостното послание, накрая за около минута Цветана Манева в черно с кацнал до нея черен гарван поднася цялата поука от клипа в сбит вид с тежкия си глас, който наистина може да те хване за сърцето:

"Човешката природа е жестока към всяка чужда грешка. Различните са тук, не са измислени. И кой реши, че те са грешка? Кой? Отхвърляме ги, обругаваме ги, по тях крещим... Защо? Простаци ли сме? Невежи? Зли ли сме? Или сме жестоки хора, забравили, че са добри..."

Истината е, че самата идея зад всичко това е интересна и добра - да се напомни на хората, че различното не винаги е нещо лошо и понякога злобата вътре в самите нас пречупва погледа ни. И именно това ще хвалят и превъзнасят мнозина в следващите дни.

Колкото до песента - чалгата си е чалга, а Азис си е Азис. Едва ли някой може да очаква, че изведнъж той ще започне да прави джаз. Но на фона на цялостната картина от еднотипни поп песни за телесни части и "лоши избухвания", дори това вече не звучи чак толкова зле.

А ако някой догодина се сети да прати Азис на Евровизия, наградата ни е в кърпа вързана...