Робство. Във всичките му форми. То е изградило всички големи империи – от древните до модерните. 

Нека не забравяме това, докато преминаваме след следващите редове тук. 

Светът не остана сляп за десетките милиарди, които Китай обеща на африканските държави. И не са много хората, които виждат нещо хубаво като краен резултат във всичко това. Имам предвид извън чергата на онези, които ще бъдат пряко облагодетелствани. 

Какво ни каза китайският президент?

Каза ни: „Само китайският и африканските народи имат думата, когато се съди дали сътрудничеството между Китай и Африка е добро или не. Никой не трябва да го очерня, основавайки се на допускания или въображение“. 
(„допусканията“ всъщност са обосновани предположения, а „въображението“… ще се окаже, че ни е бедно, за да предположи размера на задаващото се.)

И това ни казва две неща: 

1. Официален Пекин не се отказва от императивния си заповеднически си тон спрямо света – „Никой не трябва да го очерня…“; „Само наша си работа е това, стойте настрана…“ и т.н.
2. Превод на изказването (И ПОВЕДЕНИЕТО като цяло): Ще си правим каквото си искаме. Можем да си го позволим! 

И това не би било чак толкова страшно, ако не се отнасяше за една империя на цензурата и погазването на човешките права. 

Съвсем точно е изказването на бившия съветник на Обама за Африка Грант Харис, който сравни задлъжнялостта към Китай с метамфетамин – силно пристрастяващи, леснодостъпни и с дългосрочни негативни ефекти, надхвърлящи временното чувство на удовлетворение. 

Знаете ли какво още е характерно за употребата на такива препарати? Трудното отърваване от зависимостта. 

Но да сложим за секунда настрана негативите на тази зависимост (просто хипотетично, разбира се – прекалено големи са, за да бъдат пренебрегвани) и да погледнем за малко „в паницата“ на самия Китай. Звучи ли ви познато името на професор Сун Уенгуанг? Не? Той е пенсиониран университетски преподавател, прекарал голяма част от 60-те и 80-те години на миналия век в затвори, заради критиката си към комунистическия режим. 

Професор Уенгуанг изчезна от лицето на света в началото на август, когато насред телефонно интервю, което даваше за VOA, в дома му нахлуха полицаи и го отвлякоха.

Властите, разбира се, отрекоха да знаят нещо за случая. Но каква беше причината за тази цензура?

Ето и последното, което светът знае за него:

В последните секунди Уенгуанг продължава да критикува китайските чуждестранни инвестиции: „Хората са бедни. Да не хвърляме парите си в Африка. Хвърлянето на пари така не е добре за страната ни“. 
В този момент виковете на професор Уенгуанг стават по-силни и се чува как казва на полицаите: „Какво правите? Незаконно е да идвате в дома ми. Имам право на свобода на словото“. 
В този момент линията прекъсва.

Да се върнем сега на робството, с което започнахме тези редове. Всяка голяма империя е построена върху безплатния труд на робите – от Египет и Елада, през Рим, та чак до САЩ. Китай просто преоткри това. Ще ви дам само два примера от личен опит, за илюстрация. Пример I: фабрика за вериги и крепежни елементи, бизнес среща, по времето на която българската делегация рязко е помолена да не снима. Защо? Пазене на тайни? Съвсем не. Светкавицата разсейвала работниците и можели да си отрежат пръстите. А, защо работят с допотопни машини, без никакви предпазни средства? Отговор липсва, но се подразбира – по-евтино е, работниците са заменими. 
Пример II: фабрика за плоскости. Безброй много работници полират огромен блок мрамор по най-допотопния начин – клекнали и търкат. Въпрос: защо не използвате машина за целта, много по-прецизно е, бързо и безопасно? Отговор: така е много по-евтино. 

„Много по-евтино“…

Чий РЪЧЕН труд е по-евтин от машинен? Правилно мислите, ако се сещате за робския. 

В САЩ и Запада също има някакъв вид „роби“, ще каже вероятно някой, визирайки длъжниците с по пет ипотеки. И ще са прави, но донякъде. В тези държави процентно не са толкова много хората, борещи се за насъщния, там нивото на незадоволени нужди е съвсем друго. Онези „империи“ са се изградили вече с робски труд и са го оставили в историята си, докато Китай го превърна в начин на живот днес – XXI век. 

Защо трябва да си припомняме всичко това ли? Ами… не мислите ли, че ще е доста грозна исторически иронията, ако следващото поколение китайски роби са африканци? 

Ясно е на всички, че, както всяка империя, и съвременната китайска ще се срине. Но дали ще сме живи да го видим… всъщност много по-важният въпрос е как ще се срине и какво ще последва! Защото може да се срине в следствие на екологична катастрофа например – всички знаем как Китай се отнася с природата. Представяте ли си колко милиони бежанци ще трябва да търсят дом! И всъщност тях „бежанци“ ли ще ги наричаме или „завоеватели“? 

Да видим сега какво Си Цзинпин обещава: „помощта се предоставя без предварителни условия“. Ама, разбира се, има си хас да е с условия… Да сте чули за някоя фирма за бързи кредити, която да си рекламира мутрите, които ѝ събират задълженията? 

И понеже няма никакви, ама никакви условия, ето какво отбеляза специалистът по китайска политика Жан-Пиер Кабестан: „Най-важното е, че много африкански страни вече се отказват от отправянето на критики към Китай, както и от воденето на критикувана от Пекин външна политика“. 

Дотук с „няма условия“… 

Финансирането е под формата на правителствена помощ, както и в инвестиции в компании. И докато второто го разбираме – влагаш, за да спечелиш в последствие, то първото как да го разбираме? Може би по абсолютно същия начин? Но с различна крайна печалба? 

САМО грантовете и БЕЗлихвените заеми са $15 млрд. 

Ако повярваме, че това се прави просто, за да се помогне на Африка, то трябва да повярваме, че Китай е най-големият благодетел на света. 

Друг е въпросът доколко бедните африкански страни имат избор. А пък съвсем, съвсем друг е въпросът колко от изброените инвестиции ще достигнат по предназначение, ще са полезни и ще се окажат в НЕкорумпирани ръце. 

Смятате ли, че инвестициите ще са истински целесъобразни и ще решат проблема с бедността в африканските страни? Или само купуват покорство по високите етажи?

Просто една мисъл: не е въпрос само на стени – и най-високата стена може да се прескочи. Имигрантите няма да бягат, ако няма от какво да бягат и има какво да ги привлича. 

Но какво прави Европа по въпроса? Какво прави Западът? Чешем си езиците колко е вредно ГМО-то, което може да изхранва хиляди африкански села, докато Китай си „пазарува“ държави на едро. 

Е, нали точно ние най-много мрънкаме срещу вълната бедни имигранти от Африка.