По всичко личи, че компрометирахме прехода окончателно. Избраният път се оказа недъгав. В стремежа си да досъгласуваме всичко с твърде богатите хора успяхме да забравим за много бедните. Там е заровен проблемът и от там ще „изскочи заекът“.

Социолозите трябва да направят категоричното си заключение, а не да се гърчат и да лъжат. Заключението е само едно и е толкова явно, че ни боде в очите, толкова силно и ясно. Заключението е категорично. То касае политическия елит след 1997 г. Той, политическият елит, е тотално компрометиран и не подлежи на никакъв компромис. В момента в България няма политически елит – 100-200 души, които самостоятелно, необвързано, категорично и прецизно да изведат приоритетите на държавата. Тоталната зависимост по места и в центъра, партийна обвръзка акумулира силата на индивидите, които трябва да защитят държавата. Затова и всеки бяга, когато се роди проблемът, а държавата остава без защита. Днес силата на нашата държава е силата на консумираното бездържавие.

Това тръгна от 1997 г. насам. Утвърди се здраво през 2001-2005 г., а да не говорим и за финансовата криза от 2008 г. После олигархията си разпредели баницата. Всички онези, които надигаха глава, за да бранят принципите на държавата, бяха обрулени и изхвърлени като непотребни, а държавата от ден на ден умаляваше. Днес е видно за всички едно – държавата ни се гъне, гърчи и помага на онези, които натрупаха златото и многото пари. Такива като господина Прокопиев, като госпожата Стояна Георгиева и др., които ни декламираха демокрацията по своя път с парите на Сорос и на други помагачи, си свършиха работата. Прехвърлянето на силата и на противоречието изцяло на Държавна сигурност целеше измамната илюзия. И тогава Румен Петков, Райчев и компания целяха манипулацията, а не ликвидацията на ДС. Защото, ако бяха заинтересовани толкова от успеха на държавата, именно чрез тези, които вече 10 години ни оплюват, щяха да знаят кой кой е, кой откъде е?! Когато бизнесмените проговорят и кажат истината за прехода, ДС ще отиде на второ място, а отпред ще изскочи цялата истина за парите и за тяхното движение. За паричния подход, валиден за други общества, за които тепърва ще стане твърде важен и тук. Трябва да чуем и от другите източници. Касае се как се конструират правителства, как се провалят правителства, кой на кого плаща и какъв е резултатът. И понеже стана въпрос за правителства и за голямата парична лъжа, която върлува в държавата, трябва да се търси изход.

Изходът е коренно различен от този, който винаги се е практикувал. Абсурдно е вече Станишев да влезе в една хотелска стая вечерта, да начертае рамката и сутринта рано рано да заплашва парламентарната група как да гласува. Абсурдно е да се готвят торби с бюлетини, да се броят и надброяват, както тези в печатницата в Костинброд, в НДК, по зали или по мегдани. Абсурдно е вече политиците да чакат Манна небесна, дали ще ги включат в листите и кой на кого какво ще обещава, а после – дава. С този абсурд е дошло време вече да свършваме. Време е за другата държава и за другото правителство, а то не може да бъде нищо друго, освен програмно.

Програмно правителство, но без участие на досегашните! Нека досегашните да си починат малко! Тази луда игра по лъжа, по комфортабилност и натрапване на замени на пари, валути и офшори угнети до безкрай държавата. Нека и да разберем в крайна сметка кой кой е днес, извън Държавна сигурност, но с много, с многото пари! Програмното правителство е много важно намерение. То гарантира демократичния път на държавата България и я предпазва от злоупотребите на днешните политици, които могат да ни доведат до гражданска война. Програмните правителства в парламентарната република ще балансират интереса на институционалната цялост и ще ни лиши от такива депутати като Волен, които предлагат кухи закони. Олигархията ще се дисциплинира, утаи и временно отрезви.

Първата задача, която ще стартира програмното правителство, е да подобри работата и условията в затворите в страната. Там ситуацията днес е тежка. А възстановяването на Шуменския затвор с чисто нова сграда, с четири тела, ще бъде гаранция и фронтално дисциплиниращият ефект към новите ни български политици. Възстановяването на Шуменския затвор с прекрасни условия за обитаване ще бъде възложено на Строителната камара. Там има няколко фирми, които са с обороти от 1,5 – 2,5 млрд. лева от десетки търгове и няма да имат проблем по финансирането му. Още повече, че стилът за опаричване на членовете на камарата, за което днес просят извинение от президента на републиката, е доста силно нарушен. Имам предвид за големите загуби на подизпълнителите, тяхната ощетеност, печеленето на търговете по най-ниската цена с качество наполовина и с още много негативни похвати. Злоупотебата с доверието към българския строител трябва да бъде прекратена. Със застрояването и въвеждането в експлоатация на новия затвор в Шумен, на всеки предприемач ще му олекне тежката му днешна тегоба. Затова:

– Трябва да подготвим държавата за нов тип средна класа с утвърдени европейски и безпартийни условия;

– Трябва да моделираме друг тип отношение на държавата към стопанството, към собствеността и към водещите отрасли;

– Трябва да ликвидираме из дъно принудителната безработица, безразборното пилеене на средства и уникалните загуби в земеделието, трябва, трябва, трябва…

Това е само началото! Ако някой в последствие има интерес да разбере какво трябва да последва при съставянето на програмното правителство, сигурно ще ме потърси!!!