Ако проследите злобата на деня, ще установите следното: Софийският университет, най-старото и авторитетно висше училище в България, е подложен на ожесточена критика от собствените му разочаровани възпитаници.

Протестът е срещу срамежливата корупция и заразната апатия, морално остарелите учебни планове и видимата деградация на някои преподаватели, кухото високомерие и зануляването на стандартите за качество - както на входа, така и на изхода.

Ще рече човек, че няма по-страховито и безнадеждно място от Софийския университет през 2018 г. Там им е слабостта на бомбастичните обобщения - не само че не всичко е така просто, а и понякога просто не е така.

В Софийския университет се изучава всичко от графичен дизайн до африканистика, и от книгоиздаване до молекулярна биология.

Сред студентите му има лауреати от международни олимпиади, възпитаниците му получават световно признание на състезания по юридически науки, математикa и др.

Има и цял куп случайни минувачи - полуграмотни и безучастни деца, които инерцията на общообразователната система е прокарала през четвъртото сито на класиранията, които учат, за да не работят, и които се водят студенти, защото наемът в Студентски град е евтин. Парите за образование се сипват на глава добитък. Блажени са невежите, и тяхно е царството бюджетно.

Сред академичния състав има безспорни авторитети, лидери на обществено мнение, уважавани и търсени от колегите си в чуждестранни университети - умове, които са богатство за нацията си.

Има преподаватели, които стимулират дебата в аудиториите, предлагат допълнителна литература, следят напредъка на студентите си, не ги потискат с арогантността на по-умния, а ги поощряват да мислят, възползват се от интелекта на най-добрите, за да развиват научно-изследователската дейност (заради която университетът е университет, а не професионален учебен център, ПУЦ).

Има и хора, които не са мръднали в научните си дръзновения след защитата на дисертацията по марксизъм-ленинизъм през 80те. Има и амбулантни търговци на нечитаеми, непродаваеми учебници. Имаше и подсъдими лица. Има и "доброжелатели", които пишат "Слаб 6" на целия поток, защото системата е такава.

Лесно може да се види кои факултети имат гръб и оцеляват, но по-добре не питайте как абсолвентите им си търсят работа по специалността. За да съществува СУ, държавата му плаща за ежегодна реколта от 330 юристи, 80 философи, 70 икономисти и 82 експерти по стопанско управление, 65 журналисти и още толкова PR-и, 240 културолози, европеисти, социолози и политолози. И така всяка година.

Но и всяка година СУ е лидер в рейтинговата система на българското висше образование, No.1 в 21 научни направления според последната статистика на МОН.

Да си "пръв на село" обаче не е достатъчно, когато претендираш за универсални научни постижения.

Особено в компрометирана среда като тази.

Едва през април 2018 г. бяха приети със закон минимални единни стандарти за научни степени и академични длъжности. Дори разобличени плагиати ставаха доктори на науките с преписани трудове, без никой да може да ги спре - защото сами са си началници.

Цели университети се преквалифицираха във фабрики за професури и докторантури на политици и ченгета; немалко провинциални ВУЗ-ове съществуват като горно ниво на гимназиалната посредственост и записват кандидат-студенти само по ЕГН и общ успех от дипломата за средно образование (скоро ще започнат да им предлагат и безплатно пиле на грил + туба бензин, като ранните търговци на "Гражданска отговорност").

Софийският университет не трябваше да стига дотам, а стигна - с 850 празни места в набор от около 5000 души, месец преди началото на учебната година. Героизирането и затварянето на очи пред системните слабости не прави услуга на никого.

Критиката боли, но реакцията е проява на рефлекс за самосъхранение. По-страшното ще е, когато и последният гневен млад човек затвори вратата зад себе си.