Опитите за създаване на напрежение между България и Македония целят да блокират пътя на Скопие към НАТО, което ще обслужи Русия. А помагачи са обичайните заподозрени
Ако човек е следил българските медии в последно време, навярно е останал с впечатлението, че между България и Македония отново има напрежение. Исторически спорове, страх от териториални претенции, остри реакции - целият познат от миналото арсенал е впрегнат, за да убеждава публиката от двете страни на границата, че нещо не е наред. Това се случва точно преди насрочения за 30 септември референдум, на който македонците трябва да кажат дали са съгласни с новото компромисно име на своята държава - Северна Македония - а положителният отговор ще им отвори пътя към НАТО и Европейския съюз.
Всичко започна от цитирани думи на македонския премиер Зоран Заев, че "Илинденското въстание е македонско". В архивите на медиите обаче трудно ще откриете такива заглавия, защото репликата не е направила особено впечатление. Затова по-вярно е да се каже, че всичко започна от лидерката на Българската социалистическа партия Корнелия Нинова, която видя в изказването голям скандал, призова за остра реакция българското правителство, а накрая дори изпрати писмо до Европейския парламент. Топката поеха други проруски политици и така сюжетът зае своето място и в македонските медии, чиито читатели ще гласуват в края на септември. А цялата акция се подреди в дългата редица от усилия, целящи провал на референдума и блокиране на пътя на Македония към НАТО и ЕС.
От нищо - нещо
Много пъти политици в Македония са казвали, че Илинденското въстание е македонско. Този път Заев е цитиран да го казва броени дни след като заедно с българския си колега Бойко Борисов честваха заедно 115-тата годишнина от въстанието, което в България се нарича Илинденско-Преображенско. Корнелия Нинова реагира първа и призова премиера Бойко Борисов "да се откаже от политиката на мълчаливо съгласие с такива изявления, защото по-късно това може да се върне като бумеранг срещу България". Тази позиция на БСП е продължение на позицията ѝ отпреди два месеца по повод подписването на договора между Гърция и Македония. Тогава социалистите призоваха България да обвърже позицията си за начало на преговори на Скопие с ЕС "с гаранции, че промяната на името няма да доведе до териториални претенции". Тези позиции излъчват неприкрита заплаха - гръцкото вето да бъде заменено от българско. И тогава, и сега БСП получи очаквана подкрепа. Лидерът на извънпарламентарната АБВ Румен Петков директно нарече Заев "лъжец", а президентът Румен Радев направо заговори за ново отваряне на договора между България и Македония, изготвяне на допълнителен анекс и включване на тези нови клаузи "в глава 35 от преговорния процес на Република Македония за членство в ЕС".
Управляващите в София реагираха умерено - външният министър Екатерина Захариева иронизира Нинова, като ѝ припомни ролята на БКП (чийто правоприемник е БСП) в подкрепата на интересите на Русия и Сърбия в Титова Югославия и допълни: "Политиката на противопоставяне е демоде. С това говорене вече само може да се губят избори. Питайте Груевски!" Борисов пък каза, че България ще си спомни тези думи, "когато дойде време да изкаже своето становище за присъединяване на Македония към ЕС". Ден по-късно дойдоха думите на Заев, че "заедно ще го славим и честваме нашето минало... Заедно ще бъдем като едно семейство в единство със съюзниците от ЕС и НАТО". С това всичко трябваше да приключи. Но явно не е трябвало да приключи.
Интересът на Москва
Ако има някой, който има интерес от разпалване на напрежение между България и Македония и с това да попречи на присъединяването на Скопие към НАТО и да отложи началото на преговори с ЕС, това е Русия. Преди седмици Гърция изгони руски дипломати заради опитите им да подкопаят споразумението с Македония и да провокират протести срещу него. Заев съобщи за разкрита схема за финансово подпомагане на футболни агитки в Македония, които да организират размирици срещу договора с Атина, а парите идвали от руско-гръцкия милионер Иван Савидис. От България пък идват опитите за разпалване на напрежение, изпълнявани от точно същите политици, които ден през ден призовават за сваляне на санкциите на ЕС срещу приближени на Путин заради незаконното анексиране на Крим.
Опитът за затягане на примката около Македония е очевиден. Изпълнителите са обичайните заподозрени. И точно затова Корнелия Нинова не спира да говори по темата. След като евродепутатът от ВМРО Ангел Джамбазки отново припомни историческата роля на БКП за днешните проблеми между България и Македония и си позволи израза, че "всичките до един са за разстрел", лидерката на БСП прие това като заплаха и изпрати писмо до председателя на Европейския парламент Антонио Таяни с настояване да се разграничи. Така "скандалът" изглежда вече международен.
Целта е, явно, това да бъде забелязано от македонците, които в дните преди референдума да се почешат по главите и да си кажат: "Че за какво е целият този зор, като съседите и без това няма да ни пуснат в ЕС?".
