Работата стана дебела. Както винаги, когато става дума за т.н.“македонски въпрос“. Който е чел внимателно Иван Михайлов би трябвало да е наясно.У нас се започна с „Буря в чаша вода на границата с Македония“, мина се през „Харна ли ви е македонската наденица, а“ или позакъснели информации, че Зоран Заев е „русофоб, финансиран от Сорос, израсъл политически чрез неговите НПО-та,човек от поддръжниците на Хилари Клинтън“, които се появиха след изказване на македонския премиер относно характера на Илинденско-Преображенското въстание. Той го определи за македонско и това взриви мислещите българи. Политически реакции на лидера на БСП Корнелия Нинова и на президента Румен Радев, които открито посочиха, че е „недопустимо и неприемливо евроатлантическата перспектива на Македония да става за сметка на българската история, идентичност и суверенитет. Не може дълготрайните интереси на страната да стават жертва на мимолетен политически ПР-и“. /президент Радев/ всъщност поставиха въпрос дали са адекватни отговорите на правителството ни на, меко казано, непремерени и дори зловредни словоизлияния или действия на лидери на други държави, които засягат наши интереси. В случая на Зоран Заев, който впоследствие във фейса /модерен е човекът!/ се постара да замаже гафа си с „оставям суетата си настрана и правя всичко възможно искрено да изграждам приятелство. България е партньор на Македония“. Извинение без да уточнява характера на въстанието? Може, ама не е сигурно. Както не е сигурно дали ще намерят наистина начин изградените според нашия прословут Договор за добросъседство с Македония комисии да се разберат за „обсебването на ключови моменти от българската история“. Политиците, за да им се „махнат от главата“, оставиха историците да си спорят и разменят на моменти нелицеприятни становища и то без надежда за изход от натрупани десетилетия неразбирателства по историческата истина. За една година, едно заседание и никаква информация освен състава на нашите представители. В същото време един твърди, че „само големият Кеворк Кеворкян е извисил глас“ за начина, по който бе подписан договорът ни с Македония и неговата непрецизирана според нашите национални интереси целесъобразност. Особено в стратегически аспект. Друг, отново във фейса, стига до „престанете да упражнявате красноречието си срещу Заев“, защото „той прави достатъчно, за да подобри максимално българо-македонските отношения“. Дори да се загърбят слухове из цяла София, че този фейс-човек, иначе учен, е също „рожба на Сорос“, трудно може да се приеме език, който се използва за заплаха като „спрете, защото ще започнем поименно. Радев, ти си първият, нали знаеш?“ Ставало въпрос само за ранга му, но с предупреждение да не „слугуват на Москва“. Ами да, то и Евълин Фаркас /и не само той/, бивш заместник-министър на отбраната на САЩ, приветства договорите на Македония със съседите й, защото „могат да се разглеждат като отговор на двете страни срещу руския президент Владимир Путин“. Препоръчал Скопие да „продължи борбата с корупцията и путинизма“. Коментарите са излишни, както се казва. Този Путин е някакъв свърх-човек, който върти около пръста си цял свят и е отговорен за всичко, което се случва на международната сцена. Да му се ненадява човек! Но ако се върнем в „нашия си сос“, няма как да не приемем, че откровенията на Зоран Заев за Илинденско-Преображенското въстание наистина са „стрес-тест“ за управляващите ни, които обаче реагираха в стил „а вие защо биете негрите в Америка“. Както се казва, след дъжд качулка се получи след като премиерът ни обърна внимание, че ще си „спомни тези думи на Заев, когато дойде време да си кажем думата за ЕС“. Това кога и при какъв ЕС? След 2025г? И тогава ще управляват Заев и Борисов? Да се извинява БСП, нали е наследник на БКП, а последната има вина за онези нещастни за държавата ни събития в Пиринска Македония през 1946г?. Натиск от Москва, Коминтерн, няма значение. Няма значение, защото това и сега е практика, но вече западна. Няма значение и промяната в политиките ни относно Македония след 60-те години. Няма значение, че тези призиви към „Позитано“ се отправят или от бивши членове на БКП, или от съпричастни в миналото си към различни специални служби „наши хора“. То и бивши наши външни министри лишиха България от председателство на Съвета за сигурност на ООН и го предоставиха на Полша, „защото в МВнР нямаме експертен капацитет“. Някои го припомниха, защото намериха връзка с настоящи ситуации.
Да, ситуацията в Македония никак не е лесна, особено за Зоран Заев. Не само време не му стига, за да изпълни поети ангажименти. И като кмет имаше антибългарски изказвания, но в суматохата от потоците нелюбезни медийни прояви към България тогава, това не впечатляваше. Неговата Струмица, изконна българска земя, каквото и да твърдят на Вардара, се разви като град с европейски вид и благодарение на българите от Петрич и околността / и не само!/. В Скопие едва сега се осъзнава какви клаузи има в договора с Гърция за името и сигналът бе подаден след реакциите в София за „Илинденското въстание е македонско“ /Зоран Заев/. В чл.7 пишело нещо като „Илинденското въстание би могло да бъди гръцко-македонско, но в никакъв случай наше, македонско“ / поради наследството на този регион от антиката/. Съобщава ни го наш експерт за Македония, който открито застана на страната на Зоран Заев при събитията около подписването на нашия договор с Македония и този с Гърция. Защото „наш приоритет е бързото приобщаване на Македония към НАТО“. Така де, сега защо се притеснява, че „почне ли преговорният процес нещата отиват на зле за нас“? Тогава реагира не само Кеворк Кеворкян, но и наши академици, анализатори и журналисти, които предупреждаваха, че „бързата кучка слепи ги ражда“, защото бързината да се подпише /под натиск заради членство в НАТО/ нашият Договор не даде друга възможност освен да се стъпи изцяло върху договорките от 1999г между премиерите тогава Костов и Любчо Георгивски. Не само времената са други. Осъзнаване настъпи и след като излезе на бял свят Договорът с Гърция, който се оказа далеч по-конкретен и защитаващ подробно, дори в битов план, /непознато за нас!/ гръцки интереси.
Трупани също години, но подписани с перспектива за бъдещи недоразумения. Според гръцките разбирания. И отнасящи се и до наши интереси, включително исторически в Егейска Македония. За нас оставна утехата, че македонско-гръцкия договор се подписа недалеч от гроба на цар Самуил, на земя, която е била в наши граници през Първото и Второто наше царство. Това само ние си го знаем. Днес да ни се казва, че „България няма съседи-приятели и наши врагове са и Сърбия, и Гърция“ не звучи много дипломатично, нали? Казва го евродепутат, който за пореден път реши да се прави на „барабар Петко с мъжете“ и спомена нещо за разстрели на онези, които причинили и атентата през 1925г на „Св.Неделя“.И докато ние се замеряме на високо ниво с непремерени изрази, в Скопие обиждат не само премиера си, но и наши политици, които го призоваха да си мери приказките. Разбира се, без да се засяга нашия премиер. Той е приятел, дали?
Вече е видно, че казусът с името на Македония наистина не е към своя край, а „съществува опасност от връщане в изходна позиция“. Опозицията и в Македония, и в Гърция е „на нож“ с управляващите относно подписания договор за името. Зоран Заев има сигурна подкрепа само от албанските партии за неговия референдум за името, където успя да прокара въпроса с „ченгел“ – „членство в НАТО и ЕС и подкрепа на договора за името с Гърция“. Другото са договорки зад кулиси, кешови плащания, осигуряване на постове и натиск на западни посланици. Които непрекъснато привиждат сянката на Москва, за да оправдаят своята роля в региона. И военните бази, които никнат като гъби на Балканите след „Бондстийл“ в Косово. Останаха ли руски интереси на Балканите или е достатъчна Сърбия и РСръбска в Босна и Херцеговина? И един само Георге Иванов, президент все още на Македония, който не само не одобрява Договора с Гърци за името, не само не подписва онзи законопроект, който превръща албанският език в държавнотворен, но си позволява, представете си, да откаже среща с главнокомандващия силите на НАТО в Европа или директор за европейските партньори на НАТО. Има си идеи и принципи този президент, а ние помним предишни, които или претърпяха атентат, или загинаха при самолетна катастрофа. Но преди това постави цветя пред паметника на Гоце Делчев в Благоевград. Не е целесъобразно да си затваряме очите пред факта, че в Скопие има достатъчно количество македонски граждани, които считат, че „на София трябва да й е ясно,че желанието на македонците за братска близост с българите не означава да приемат тезите за българския характер на македонския народ“. Да атакуваме с позиции какво мислят за „гръцкия характер на хората и земите в Егейска Македония“ или да искаме „замразяване на договора ни с Македония“? Защото е „хартия без покритие при такива изказвания“? Обица на ухото трябва да са ни реакциите, които се получиха след изказването на Зоран Заев за Илинденско-Преображенското въстание. Болката за каузата Македония не е изживяна, въпреки десетилетията на „един народ в две държави“. Единомислието на политическите сили при обсъждане в Народното събрание на Договора ни с Македония се оказа краткосрочно. Защото една искра е нужна, за да се проумее, че неизпипани стратегически документи като договори или позиции по-често взривяват обществото, отколкото да носят търсени дивиденти. Зоран Заев определено е направил отстъпки в интерес на Атина, за да ускори процеса за присъединяване към НАТО и ЕС, но сега се пече на огън, който няма да се угаси дори и ако получи повече „да“ на референдума. На Балканите е известно как се броят гласове при избори или се печелят референдуми. Още повече, че той наистина до този момент не е печелил с партията си избори. А за онези, които привиждат непрекъснато „дългата ръка на Кремъл“, би трябвало да им се „светне“, че стара практика на великите е да имат „свои хора“ т.е. „хора за влияние“ във всички политически сили, организации, включително НПО-та, институции и ….научни среди. Зарибяват се младите. За другите е късно. Те са учили история. Която, колкото и да е била идеологически манипулирана, оставала е вярна на националните интереси на България. Иначе трябва да сме приятели с всички на Балканите, стига подадените ръце да са чисти. А външно да си търси експерти, за да не се оправдава с миналото ни.
