Съгласно проекторешение 109 Комисията е наясно, че ИК засяга компетенции и на държавите членки и очаква обща ратификация на ЕС и държавите членки. След решението на Конституционния съд в България това вече е невъзможно. България трябва да оттегли подписа

Налагането на ИК чрез Съвета на ЕС - това не е реалистично. За да стане това ясно на всички (дори юристи) и да няма "дрънкане щедро на едро" ето малко точна информация и факти:

На 4 март 2016 г. Европейската Комисия прави две предложения за Решения на Съвета на ЕС:

Първото проекторешение (COM(2016)111) е за подписване на Истанбулската Конвенция, с което признават, че части от нея не попадат в компетенциите на ЕС и въпреки това предлагат чл. 1 на решението да гласи: "Одобрява се от името на Съюза подписването на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие при условие на сключването на посочената конвенция."

Второто проекторешение (COM(2016)109) е за приемане (вид ратификация) на ИК, в което заключват, че "От обстоятелството, че има взаимосвързани компетенции, поверени на Съюза, както и компетенции, които не са му поверени, следва, че както държавите членки, така и Съюзът ще станат страни по Конвенцията." С други думи - очаква се и ЕС и страните членки да влезат в споразумението.

Но явно още 2017 г. нещо в Съвета на ЕС се обърква и проекторешението (COM(2016)111), както е предложено от Комисията не се приема. Вместо това се гласуват две отделни решения чийто чл. 1 не отговарят на предложението на ЕК:

РЕШЕНИЕ (ЕС) 2017/865 НА СЪВЕТА от 11 май 2017 година - Член 1 - "Разрешава се подписването, от името на Съюза, на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, по отношение на частите, свързани със съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, при условие за сключването на посочената конвенция."

РЕШЕНИЕ (ЕС) 2017/866 НА СЪВЕТА от 11 май 2017 година - Член 1 - "Разрешава се подписването, от името на Европейския съюз, на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие по отношение на правото на убежище и забраната за връщане, при условие за сключването на посочената конвенция."

Какво е станало с думи прости?
- Комисията се опитала да пробута ИК на Съвета на ЕС в пълната ѝ цялост.
- Някой в Съвета на ЕС е спрял Истанбулските амбиции на ЕК още началото на 2017.
- Съвета на ЕС е дал силно ограничен мандат на ЕК да подпише ИК, който се свежда само до съдебно сътрудничество и бежанци.
- Съгласно проекторешение 109 Комисията е наясно, че ИК засяга компетенции и на държавите членки и очаква обща ратификация на ЕС и държавите членки. След решението на Конституционния съд в България това вече е невъзможно.

Остават следните въпроси:
- Може ли юридическо лице по международното право (ЕС) да подпише и после да приеме (ратифицира) конвенцията само в посочения от Съвета на ЕС мандат? Както знаем ревизиите съгласно ИК са силно ограничени.
Б. Как ще изглежда проекторешението, което трябва да замени COM(2016)109 след решението на българския КС и ограничения мандат на първия етап?

Заключение:
Към момента само много малка част от ИК е подписана от ЕК. Очевидно това е станало заради възраженията на други страни членки, а не от България. Без България и другите страни членки да гласуват единодушно в Съвета на ЕС за разширяване на правомощията на ЕС, проблематичните текстове (главно в антидискриминационен аспект) на Конвенцията няма как да станат част от европейското право. От голямо значение сега е България да оттегли подписа си под този антиконституционен документ!