Най-тежкият въпрос е: Какво искат Властниците за Народа – искат ли нещо изобщо? Или се задоволяват с комични срещи с влюбени в тях баби или бебета, в които…

Автографът на Хайтов е от началото на 1979 година.

С годините той придобива все по-широк смисъл – особено, ако се замислим за упражненията на Властта.

Да искаш – Да можеш – Да го направиш: това са все въпроси, които изплющяват в лицето на Властниците.

Чуват ли ги поне от време на време?

Наясно ли са изобщо: какво искат – какво могат – какво правят – не за себе си, а за Народа си?

Едно е сигурно – Николай Хайтов мислеше за Народа.

Мислеше го/изстрадваше го непрекъснато.

И докато ровеше из Миналото, и докато водеше безкрайните си битки в Настоящето – за българския език, за гроба на Левски, за Паметта, изобщо – за Страданията Български.

Какво ли щеше да мисли днес за тегобите на Народа?

Най-тежкият въпрос е:

какво искат Властниците за Народа – искат ли нещо изобщо?

Или се задоволяват с комични срещи с влюбени в тях баби или бебета, в които…

/Вижте продължението в предишната ми дописка по-долу. Неизвестно защо, тя стигна до малцина от Вас…