ПОДАРЪК ЗА ПОЧТИ 400 МИЛИОНА (395,07 млн. лв.)… От всеки работещ у нас ще вземат за него по 125 лв. и 45 ст. Ще бъда лаконичен. И с фактите, и с обяснението им.
1.
През 2011 г. компания под руски контрол – тогава с директно ръководство от представители на „Газпром” – българската „Овергаз” с олигарха Сашо Дончев влиза в конфликт с държавата, понеже й се отказва достъп до магистралната газотрансферна и разпределителна мрежа на страната. (т.е. родното газпромовско дружество иска да си взима газа директно от компанията-майка, а не опосредствено чрез „Булгартрансгаз” и „Булгаргаз”.)
2.
Заради този отказ дружеството на „Газпром” и Сашо Дончев уведомява Европейската комисия за злоупотреба с монополно положение на Българския енергиен холдинг и дъщерните му „Булгаргаз” и „Булгартрансгаз”. През юли 2013 г. по този повод Европейската комисия започва разследване и завежда дело № 39849 BEH gas/2013 заради евентуално нарушаване от България на член 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз и европейски регламент № 715.
3.
През 2015 г. във връзка с това дело са извършени поредни трансформации в газовия сектор у нас, като е даден достъп до мрежата на всички желаещи компании, определени са тарифите за този достъп и са предоставени пояснения от България пред Европейската комисия. (виж линка на Европейската комисия).
//ec.europa.eu/competition/elojade/isef/case_details.cfm?proc_code=1_39849.
Естествено е, че след извършеното от България скандалът отшумява и настъпва тишина. Изминават над три години време.
4.
След три години в задънения път, в който са се оказали със сигнала си до Европейската комисия, Овергаз, местният олигарх Сашо Дончев и руските газпромовски олигарси решават да потърсят други пътища. Защото на хоризонта продължава да се мержелее евентуален подарък от стотици милиони – едни големи държавни пари, маскирани като „обезщетения” за претърпени вреди и претендирани за плащане от държавата. И затова през 2017 г. Овергаз завежда арбитражно дело в CSID – Международния център за уреждане на инвестиционни спорове във Вашингтон към Световната банка и Международната финансова корпорация. Апетитът му е за 202 млн.евро, които да му плати България. Това прави 395 милиона и 50 хиляди лева или по 125 лв. и 45 стотинки от всеки работещ човек у нас.
5.
Проблемът обаче е, че според анализа, който направих на този иск, българо-газпромовската компания не може да представи достатъчно убедителни доказателства за претенциите си. И затова в нечия умна глава се ражда идеята да се изманипулира Европейската комисия, като се провокира тя да даде становище по практически приключилото още преди доста години нейно разследване и премахнатото нарушение на антимонополните правила. В такова евентуално становище няма как да не стане дума за това, че наистина и в действителност навремето е имало злоупотреба на държавата с монополно положение, което да послужи като аргумент за спечелване на делото пред арбитража във Вашингтон. В тази връзка ще отбележа, че практически самият „Овергаз” е с монополно положение на вътрешния потребителски пазар в България, но родната комисия за защита на конкуренцията нехае за това.
6.
За да се провокира Еврокомисията да даде становище, с което да фиксира едно старо и вече поправено нарушение на България, се избира тежко оръдие – правителството и парламентът. През миналата година – на 9 ноември, се провежда закрито за медиите заседание на парламентарната комисия по енергетика по този проблем. Така моторът на идеята „да пипнем едни милиони” набира обороти и политическа подкрепа. В резултат парламентът гласува, без да има такава необходимост, свое решение, с което задължава българското правителство да даде „отпор” на Европейската комисия, ако тя реши да санкционира България. Въпреки че никой от нея не иска да ни наказва с глоби и въпросът за тях е приключил, след като нарушението е премахнато още преди 3 години. От 179 присъстващи депутати в цялото им цветово партийно разнообразие и палитра от „убеждения” 179 са твърдо „за” с претекста защита на националните интереси.
7.
Да, ама Брюксел дипломатично премълчава родната инициатива и не се включва в така замислената игра. За него проблемът е решен още през 2015 г. „Овергаз” увисва на „на сухо” – не получава така желания си съдебен аргумент, който да използва пред арбитража. Родната компания и газпромовските им дружки губят търпение. По всяка вероятност ще загубят делото във Вашингтон и в добавка ще трябва да се бръкнат за немалките по размер съдебни разноски по него. Понеже ЕК не желае да се произнесе по приключилия въпрос, за да го използва Овергаз като аргумент в спора във Вашингтон, правителството се намесва. След като провокацията с предишното решение на парламента от ноември мин. г. не успява, сега се прибягва към по-силов метод. С тази идея герберовият депутат и бивш енергиен министър Делян Добрев и сие негови съмишленици внасят проект за поредното решение на парламента по този въпрос. И депутатите го гласуват на 26 юли т.г. Отново единодушно. Те не се притесняват, че само за няколко месеца обръщат мнението си от твърдото „против всякакво признаване на вина” до също толкова твърдото „признаваме вина” – без никой да ни го е поискал вече толкова години. И искат да преговаряме за размера на евентуална санкция по това непоискано признание на вина. С това свое ново решение Народното събрание задължава министър Теменужка Петкова да проведе по наша инициатива разговори с ЕК и да се договори с нея, за да се намали или избегне санкцията.
8.
Опаа! Властта у нас се оказа баба Ванга! Тя в аванс знае какво предстои да стане, кога ще стане, дали и как точно ще се произнесе Брюксел, сочейки държавна вина и дори за колко пари ще одруса държавата ни. Защото според депутатското войнство, кабинетът, политическите сили, енергийните експерти и целокупните родни медии Европата щяла да накаже България с 300 млн. евро глоба. Случайно или не, парите са с ½ повече, отколкото е размерът на претенцията на „Овергаз” в арбитража. Това е добър мегдан за отсъждане на санкция или за преговори с българо-руската компания, за да се мотивира как не сме платили 300 млн., а властите са извоювали и „спестили” например цели 100 млн. в “тежка битка” с руските интереси. И нещо като доказателство пред наивниците за некорумпираността на родните партийни елити и правителство.
9.
С това решение правителството, Народното събрание, а следователно и всички представени в него политически сили – всички те дават така желания аргумент на „Овергаз” за спечелване на 200 млн. евро от България. Документът вече е приложен от газовото дружество в арбитражния спор като подкрепа на твърденията му за вина на държавата в процеса – ето, вижте, парламентът и правителството признаха вината си. И освен това ще водят преговори по оценката във финансови размери на тази вина. (в случая вече е без значение какво ще каже Брюксел)
10.
В резюме: България провокира нещо, което от 3 години насам не се иска от нея, за да може една частна компания, свързана с „Газпром” евентуално да чопне едни 200 млн. от държавната хазна. Тя се пълни от данъците ви, така че всеки работещ незримо ще заплати по аферата 125 лева и 45 стотинки.
Не се случва за първи път.
Водевилът се играе многократно и с успех – от същите участници. С подобна история – с актьори Газпром, Овергаз, България и като режисьор Русия, представена като „драма” у нас (по същия начин, както сега) ви запознах през януари 2016 г. В резултат тогава държавата ни плати по 30 долара повече на всеки хиляда кубика газ. Ставаше дума за стотици милиони кубометри. Това бяха получени „лесни милиони”, вероятно със съответния комисион за видни партийци от най-различни партии и членове на правителството. Сметката първо я плати държавата, а чрез цените – после и всички потребители на газ и на топлина и ток, произведени чрез него.
Виж тук: СКАНДАЛЪТ ОВЕРГАЗ – ПОРЕДНИЯТ МИТ
“Опасни връзки” – от касиер-счетоводител на световната наркомафия до Службата за външна безопасност на Руската федерация.
Защо “Газпром” спря газа на самата себе си и какво печели от това
Драмата-водевил се игра и далеч по-едро.
Навремето предупредих, че е корупция решението на правителството и на парламента да прекратят ЕДНОСТРАННО проекта АЕЦ „Белене” САМО ТРИ ДНИ преди да изтече последния анекс по споразумението. С изтичането на този анекс Споразумението губеше силата си и вече никой не само не можеше да осъди България, но дори нямаше и как да са я засъди. Но родните политически сили и власти чрез едностранното, предсрочно прекратяване само три дни преди изтичане на срока формираха УМИШЛЕНО, НАПЪЛНО СЪЗНАТЕЛНО българска вина. Тази вина Русия използва като решаващ аргумент в арбитража в Женева, за да спечели делото срещу нас за 600 млн. евро.
