"Забавянето е най-смъртоносната форма на отказ"
из Законите на Паркинсън

Представете си следната ситуация: вие сте собственик на малък бизнес и наскоро сте решили да назначите нов управител на фирмата. Длъжни сте да отразите промяната в Търговския регистър в кратък срок, затова надлежно подавате заявлението си пред Агенцията по вписванията, плащате съответната държавна такса и приемате, че въпросът ще е решен до 3 дни.

Две седмици по-късно новият ви управител още не е вписан. Няма и да бъде - получили сте отказ, защото сте изпуснали да прикачите един от изискваните документи. По закон администрацията би трябвало да ви извести своевременно за пропуска и да ви даде възможност да го поправите.

Само че този път системата ви е върнала към изходна позиция, без да ви предупреди. По независещи от вас причини заявлението ви е разгледано с огромно забавяне от длъжностното лице. Пропускът е видян твърде късно.

Промяната няма да бъде вписана, защото вече сте изпуснали срока за поправка. Сега трябва да платите втори път за същата процедура и ще се наложи да почакате поне още 2 седмици, за да се стигне до резултат.

Този сценарий се повтаря с притеснителна честота през последните няколко месеца в Търговския регистър, предупреждават юристи.

Всичко започва през март 2018 г., когато системата натрупа огромно забавяне при обработката на документи заради новия режим за отчитане на фирмите с липса на дейност през предходната година (вижте повече в карето).

Стигало се е до забавяния с по 1 месец на процедури, които по закон би трябвало да приключват в рамките на един ден. Проблемът засяга и заявленията, нетърпящи отлагане като обявяването на запори.

Четири месеца след началото на кризата - изоставането все още не е отстранено въпреки опитите да се компенсира с извънреден труд в Агенцията по вписванията. В момента обработката върви с около две седмици закъснение и това продължава да създава затруднения.

Нещо повече - бизнесът се оказва под вторичен удар, свързан с практиката на длъжностните лица да постановяват директни откази за вписване, заличаване или обявяване на актове, ако бъде установена липса на всички изисквани документи от заявителя.

В тези случаи Законът за Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (чл. 22, ал. 5) предвижда администрацията да даде указания на заявителя за отстраняване на нередовността.

Указанията трябва да се оповестят по електронната партида не по-късно от следващия работен ден след постъпване на заявлението. Отказ от вписване, заличаване или обявяване се постановява, ако тези указания не се изпълнят до изтичането на 3-дневния срок.

Поради натрупаното значително забавяне в обработката на документите - този период е изтекъл много преди заявлението да стигне до очите на длъжностното лице.

Това се е превърнало в аргумент за нерегламентирана и все по-честа практика да не оповестяват указания за отстраняване на пропуски, а направо да постановяват откази.

Резултатът: загуба на време, загуба на пари и събиране на излишни държавни такси.

Всяко заявление за регистрация на ново дружество или промяна в обстоятелствата по съществуваща партида се плаща предварително по тарифа, разписана от Агенцията по вписванията. Този разход не се възстановява на заявителя, който е получил отказ. От него се очаква да заплати същата такса още веднъж, за да се преразгледат документите му отначало.

От Агенцията по вписванията обясняват проблема с огромния обем на заявленията и невъзможността да се спази задължителния законов срок за вписванията.

Кризата в Търговския регистър започна през март 2018 г., заради новия режим за отчитане на фирмите с липса на дейност през предходната година. Оттогава системата натрупа сериозно забавяне при обработката на документи. Стигало се е до забавяния с 1 месец по процедури, които по закон би трябвало да приключват в рамките на един ден. Проблемът засяга и заявленията, нетърпящи отлагане - като обявяването на запори например

"От една страна, има 3-дневен срок, в който длъжностните лица трябва да се произнесат по заявленията. Но към сряда, 1 август, колегите разглеждаха заявления, подадени на 20 юли. Няма как да напишат указания, след като времето е изтекло. Проблемът тръгна от промените в Закона за счетоводството, които създадоха усложнения, вместо да облекчат хората. До 31 март бяха подадени около 200 хиляди "нулеви отчети", след това дойдоха 450 хиляди годишните финансови отчети. Едновременно с това тече много силно и пререгистрацията на юридическите лица с нестопанска цел. На ден влизат по 1000 заявления. Този тридневен срок няма как да се спазва при такава натовареност", казаха от Агенцията по вписванията.

Ръководството на Агенцията вече е внесло предложение в Министерство на правосъдието за удължаване на сроковете за разглеждане на заявления и изясняване кой е началният момент за изчисляването на въпросните срокове.

Агенцията иска да се създаде работна група, в която да бъдат поканени и представители на бизнеса и неправителствените организации, които имат отношение към процесите на регистрация. За да влязат в сила евентуалните облекчения в процедурата обаче, ще се наложи законова промяна - а Народното събрание е в отпуск до началото на септември.

"За съжаление, негативите падат върху нас, а ние нямаме възможност да променим ситуацията. Колегите работят извънредно в събота и неделя, но и това е до време - Кодексът на труда им забранява да работят без прекъсване. През юли беше обявен конкурс за 30 нови длъжностни лица, но процедурата ще отнеме поне два месеца", казват от Агенцията по вписванията.

Не е ясно защо проблемът не е решен досега от Министерството на правосъдието, след като блокирането на Търговския регистър е факт от месец март.

Забавяния са се случвали и досега, но толкова драстични и продължителни изоставания в обработката не е имало.

Отказът за вписване може да се обжалва по съдебен път и делата вероятно ще се решават масово в полза на фирмите - невъзможността на администрацията да се справи с извънредното натоварване не може да е основание за ощетяване на бизнеса с прескачането на законови задължения.

Но в случая обжалването е пирова победа - производството също е свързано с плащането на съдебна такса, която не се възстановява независимо от изхода. Самото разглеждане на жалбата може да се забави с още около 1 месец.

За илюстрация: заявлението за вписването на ново ООД в Търговския регистър струва 55 лв. Таксата за акционерни дружества е 180 лв. Всяко заявление за промяна на вече вписано обстоятелство е 15 лв. Обявяването на актове - 20 лв. Това са тарифите за подаването на заявления по електронен път, а цените стават двойно по-високи, ако то се внесе на хартия.

На пръв поглед, сумите изглеждат дребни, но натрупването им е сериозно поради големия мащаб на документния оборот.

За 2017 г. година Агенцията за вписванията е събрала над 61 млн. лева от държавни такси (при заложени в бюджета 55 млн. лв.). Търговският регистър и БУЛСТАТ са представлявали 30 на сто от източниците на приходи.

По ирония - затлачването на регистъра и създаването на пречки пред нормалната работа на Агенцията по вписванията ще доведе до неочаквано добър финансов резултат и преизпълнение на приходите в бюджета.

Законът за ТР гласи, че приходите от държавните такси трябва да се използват само за "финансирането на воденето, съхраняването и развитието на Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел".

Превишаването на приходите от такси над нужните разходи за поддържането на регистъра е "основание за намаляване на размера на таксите за следващата финансова година".

Какво се случва с вече надвзетите пари? Част от тях вероятно ще отидат за покриване на извънредните разходи по увеличаването на щата и компенсиране на извънредния труд. Друга част ще минат в графата "бюджетен излишък" като похвала за "отлично свършена работа на приходните агенции".

Или както се казва в друг закон на Паркинсън - разходите се вдигат, за да поемат приходите.