Справка в сайта на Съвета на Европа показва, че Истанбулската конвенция (Договор 210 на Съвета на Европа) не е подписана само от две страни-членки:

Русия

Азербайджан

Не е подписана също и от:

САЩ

Канада

Япония

Мексико

Ватикана

– на тях е предложено да се присъединят, макар да не са членове на Съвета на Европа, но от 2011 г. досега те не са я подписали.

(Виж тук).

Конвенцията е подписана, но

не е ратифицирана от следните

страни-членки (годината на подписване е в скоби):

Армения (2018)

България (2016)

Великобритания (2012)

Чехия (2016)

Унгария (2014)

Ирландия (2015)

Латвия (2016)

Лихтенщайн (2016)

Литва (2013)

Люксембург (2011)

Молдова (2017)

Словакия (2011)

Украйна (2011)

Подписалите през 2017-2018 може още да са в процедура по ратификация. Подписалите по-рано или са отказали ратификация или са влезли в спорове, без резултат.

Заради спорни текстове в Конвенцията, много страни са я ратифицирали със забележки и изключения. Излезли са със специални декларации и тълкувания. Например Полша казва, че я приема, като си запазва правото да не прилага два члена от Конвенцията и ще се води от полската конституция. С това Полша е предизвикала възражения от няколко страни членки, които в свои становища казват, че Полша по този начин оспорва самия смисъл от Конвенцията.

Хърватия декларира, че Конвенцията не я задължава

да въвежда джендър идеологията

в образователната и правна система на страната, нито я задължава да променя конституционното определение за брак. Това е спорна забележка, защото също противоречи на някои изисквания в Конвенцията.

Повечето останали страни си запазват правото да не прилагат някои членове, а да се съобразяват със своето законодателство, когато става дума за конкретни престъпления и наказания.

Швейцария е ратифицирала Конвенцията с уговорката, че отхвърля четири члена от нея.

Кипър декларира, че не смята да спазва четири члена от Конвенцията.

Дания си запазва правото да не прилага един член от Конвенцията и да не прилага друг при определени условия.

Финландия няма да прилага един член за специфично престъпление, а ще се съобрази със своя Наказателен кодекс.

Румъния няма да прилага или ще прилага при определени условия четири члена от Конвенцията, Сърбия – два, Швеция – два.

Франция декларира, че ще прилага 5 члена от Конвенцията при определени условия или съобразно своето законодателство.

Германия си запазва правото да не прилага един член от Конвенцията.

Гърция няма да прилага един член от Конвенцията.

Малта и Монако имат възражения по два члена. И т. н.

Истанбулската конвенция съвсем не е безспорна, образец на европейските ценности и единство, както я представят някои нейни привърженици у нас.

От онези, които са я ратифицирали, общо 12 държави си запазват правото да не прилагат между един и пет члена от Конвенцията (Андора, Хърватия, Кипър, Дания, Финландия, Франция, Грузия, Германия, Гърция, Малта, Монако, Полша).

В България имаше възражения

против Конвенцията от Българската православна църква и др. християнски църкви, и от Мюфтийството на мюсюлманите – всички тези излязоха с декларации, които я отхвърлят. Основните аргументи са свързани с половете, с които Конвенцията създава проблем, според тях.

Против Конвенцията в България се обявиха и партии като БСП, СДС, т. нар. Патриоти. Мнения против изказваха и независими от партии коментатори и наблюдатели, някои по-консервативни, десни, други – леви. Тоест, против Конвенцията се оформи широка съпротива и премиерът Борисов, който се застъпваше за ратификацията, не можа да я прокара със своето мнозинство в парламента. След това група депутати я внесе в Конституционния съд, който намери с 8 на 4 гласа, че текстове в Конвенцията не съответстват на българската конституция.

Отхвърлянето на Конвенцията мина през всички демократични процедури в държавата, през обсъждане в медии, парламентарни процедури, решение на Конституционен съд. Натискът срещу нея може да се каже, че беше натиск на гражданското общество, защото освен главната опозиционна партия, основният натиск дойде от други сфери на обществото.

При това положение някои коментари след решението на Конституционни съд, че у нас е победила хибридната атака на Русия, ръката на Путин, надделяло средновековието, невежеството, имало грешки в превода и т. н. изглеждат несъстоятелни. В много други страни има подобни възражения срещу Конвенцията, включително от християнски и др. църкви, леви и десни слоеве в обществото, дори някои страни конкретно са формулирали в декларации несъгласие с онези пунктове в Конвенцията, които засягат джендър идеологията и възпитанието. Тоест – онова, което у нас някои наричат грешка в превода.

Истанбулската конвенция у нас беше отхвърлена още преди да се произнесе Конституционния съд, защото има ясни настроения против нея у по-голямата част от обществото, и вляво, и вдясно. При това положение на предстоящите избори отношението към Конвенцията на всяка една партия ще се превърне във важен въпрос и трудно някой ще поеме ангажимент да я ратифицира.