На пръв поглед човек остава с впечатлението, че острият конфликт между Волен Сидеров и Валери Симеонов сериозно заплашва правителството. Всъщност е точно обратното - помага му.

Защото прикрива два много важни въпроса.

Бяха партньори, единият беше кум на другия, после се замерваха с предмети, обиждаха се с думи, пак се събраха, отново бяха заедно на сватба, влязоха и във властта, а от няколко дни за пореден път са в публична война. Отношенията между Волен Сидеров и Валери Симеонов щяха да приличат на сюжет за турски сериал, ако двамата не бяха съпредседатели на коалицията "Обединени патриоти", която е партньор на ГЕРБ в правителството.

Премиерът Борисов с Волен Сидеров и Валери Симеонов

Председателят на парламентарната група на "Патриотите" Волен Сидеров съвсем директно поиска вицепремиерът от същата политическа сила Валери Симеонов да бъде отстранен, защото не изпълнявал програмата им. Това е политически нонсенс - споразумението за коалиционното правителство е подписано от Бойко Борисов от името на ГЕРБ и от тримата съпредседатели на "Патриотите" - тоест, и от атакувания Симеонов. Така вътрешната "патриотична" разправия е директно обвързана със съдбата на правителството. Поне така изглежда. А това дава основание на всички да гледат прекалено сериозно на този цирк, който обаче не застрашава, а дори напротив - помага на кабинета. Защото прикрива два много важни въпроса.

Редник срещу редник

Преди седмица депутати от ГЕРБ, ДПС, "Воля" и "Патриотите", но без партията на Симеонов НФСБ, приеха законови промени, които освобождават фирмите от задължения по неизпълнения на приватизационния договор. Валери Симеонов нарече закона "спасяването на редник Киро", като имаше предвид председателя на най-голямата работодателска организация и приватизатор на Българския морски флот Кирил Домусчиев. По инициатива на Симеонов преди година държавата атакува в съда арбитражно решение, което позволяваше неизпълнение на договора заради "стопанска непоносимост". Държавата спечели делото и Домусчиев трябваше да плати санкция от 58 милиона лева. Но солидно мнозинство депутати му позволиха да не го прави. Президентът Румен Радев наложи вето, а ГЕРБ за първи път реши да го подкрепи. Така "редникът" не бе спасен.

Атаката на Симеонов срещу лобисткия закон провокира остра реакция на Сидеров. Обвини го, че „убива бизнеса и трепе фирми", тръгна да проверява проверките му по Черноморието. Дори да беше спряла само дотук, историята пак щеше да е достатъчно абсурдна - вицепремиер обикаля дискотеки, за да контролира шума, а след него председател на парламентарна група обикаля същите дискотеки, за да контролира вицепремиера... Сидеров обвини Симеонов, че с действията си „връща ДПС на власт", което звучи особено от устата на политик, чиито действия през годините удивително съвпадат с интересите на ДПС.

Накрая Сидеров спомена и „спасяването на редник Цеко", с което напомни за активната роля на Симеонов в решението на правителството за промяна в плана за управление на природен парк „Пирин", което пък е в интерес на концесионера - според Бойко Борисов, това е Цеко Минев. Атаката на Сидеров бе подкрепена от свързаните с Пеевски медии, някои от които дори цитираха негови все още непроизнесени, но вероятно планирани думи. Всичко това напомня за мощта на интересите, до които двамата „патриоти" се доближават. И поражда въпроса кои точно са редниците.

Зад шоуто

В тази история има очевидни поуки - че „Обединени патриоти" без единно ръководство са неефективна политическа сила; че най-едрият бизнес лесно намира политическа подкрепа; и че влиянието на т.нар. олигарси понякога се оказва по-силно, отколкото всички предполагат.

Големите въпроси обаче са други и те остават незабелязани зад пушилката: защо Борисов и ГЕРБ участват в подобни лобистки схеми и защо отстъпват чак когато президентът наложи вето; както и защо основната опозиционна партия БСП се прави, че не забелязва подобни лобистки пробиви.

"Ако сме искали да спасим редник Киро, редник Райън или когото и да е - нямало е да заведем дела", коментира Борисов и напомни, че точно преди година правителството реши да отпусне пари на Министерството на икономиката, за да покрие разходите по делото за Българския морски флот.

Това е факт. Въпросът е защо веднъж ГЕРБ подкрепят интереса на държавата в този спор, а в следващия момент цялата парламентарна група подкрепя интереса на приватизатора. Циркът между Сидеров и Симеонов покри този въпрос. Покри и друг не по-малко важен въпрос - защо нито един депутат от БСП не се изказа против лобистката поправка в Народното събрание и защо повечето народни представители дори ги нямаше в залата, когато текстът бе гласуван.

Тези два основни политически въпроса бяха заметени. Заметен беше и последващият трети: защо ГЕРБ и БСП са мълчаливо единни в такива случаи? А шоуто „Сидеров-Симеонов" дотолкова прикова интереса, че вечерта след приемането на спорния текст най-големите телевизии подробно информираха за техния конфликт, но така и не съобщиха коя партия как е гласувала.