Щели да пуснат ловците да изтребят глиганите, като мярка за ограничаване на чумата. Ако някой си мисли, че тия глигани няма да ги изядат и да ги направят на луканки за зимата…

Изтребването на животни в Странджа повдига някои „цивилизационни” въпроси. Унищожаването на животните било хуманно, внимателно го наричат „евтаназиране”, сякаш е някакъв кеф (за целесъобразността ще стане дума по-надолу).

Същевременно когато убиват същите животни за храна, ги колят, не ги „евтаназират“. И за коленето са измислили уж по-хуманен метод, зашеметяват ги (според вида животно) я с лилава ув-светлина, я с електрошок (виж тук). Не знам кое е по-хуманно, на практика е мижи да те лажем. Животните, закарани в кланица, много добре усещат какво става и какво им предстои, подредени на опашка пред конвейера. Няма хуманизъм тук.

Не е месо, домат е. Снимка: e-vestnik

Преди години писах, че бездомните кучета са напаст, неконтролирана популация от изкуствено развъждан от човека вид, а не диви видове от природата. Нападат хора, глутници по селата унищожават дивеча, трябва да се евтаназират. И защитниците им трябва да си ги гледат вкъщи, а не да им хвърлят кокали пред блока.

Пази Боже, какъв гняв се изля върху мен.

Никога през професионалния си живот на журналист и редактор не съм бил обект на такива нападки, както след като пуснах страница за бездомните кучета в „24 часа“ някъде през 1994 г. Колега беше написал страница, в която се казваше, че цигани похапват кучешко и понякога го продават като агнешко. Обясняваше се, че 40 нации в света ядат кучета и ги отглеждат за храна. Аз бях шеф на отдела и я пуснах. Заваляха обаждания от възмутени.

Учуден ги питах – „Как така ядете агънца, теленца, прасенца, а се възмущавате, че някой яде кучета? И даже храните кучетата си с такива животни. Аз съм вегетарианец, а вие?” Защитниците на кучетата освирепяваха от последния аргумент*. Кучелюбители отидоха да се оплакват от мен при главния прокурор Татарчев, който имал котка и беше почетен председател на някакво дружество за защита на животни и т. н.

Сега сме изправени пред проблем с избиването на хиляди животни като превантивна мярка. Заради десетина заразени, избиват стада в региона. Има ваксини, с които заразените могат да бъдат спасени, а останалите стада да се наблюдават, да се ограничи движението, карантина, проверки. И кризата да бъде овладяна. Но в ЕС са приети ветеринаро-санитарни мерки в такива случаи да се избиват превантивно всички животни в район, който може да бъде засегнат от заразата. Ваксината и карантината са отхвърлени като вариант. Мерките искат да гарантират най-чисто месо за европееца, без ваксини, без хипотетичен контакт от заразен район. Независимо, че месото се обработва термично, като се приготвя за храна.

Цивилизацията е в правилата и процедурите. По принцип, щом са приети такива мерки, те се спазват, докато не бъдат отменени. Не е работа тук в България да ги поставяме под въпрос и да ги отменяме. Ако сме правова държава, ще ги следваме.

Но мерките не са много цивилизовани. Това е все едно заради десетина души, заразени от опасен грип, да избият населението на един град и околностите му, като превантивни мерки срещу вируса.

Затова, притеснителното не е, че спазваме тези правила в случая с животните в Странджа, а категоричността с която някои хора настояват на тези мерки. Без капка емпатия и съмнение (изключвам патоса на брюкселските натегачи, на които ако им кажеш, че нещо е директива на Брюксел, без да се замислят ще евтаназират и майка си). Защото емпатията към животните е белег за хуманизъм. Емпатия едни към други изпитват и животни.

Прозира едно особено двойнствено отношение – огромни усилия и средства се хвърлят за каузи за животни, не само дивите, а и домашно отглеждани кучета и котки. За две лъвчета, които въобще не бяха оставени да умрат, взеха мерки, настъпи гигански шум и се превърна в политически въпрос да ги изпратят в Холандия, да не останат тук. А за избиването на здрави животни като превантивна мярка има шум в защита на собствениците им, а не на самите животни.

Защото те са от вида, който ядем, а не от вида, на който се радваме.

Впрочем, ако някой е забравил, на човечеството не е чужд и канибализмът. Последните масови случаи са от големия глад в Ирландия преди 150 години и големия глад в Украйна (Голодомор) през 20-30-те години на миналия век. По-късно от глада в някои райони на Китай докъм 70-те години на миналия век, преди тамошната икономика да дръпне напред и да изхрани милиардния си народ. И един от последните (известни) случаи е при самолетната катастрофа 1972 г. в Андите, когато част от пътниците оцеляха, като ядоха от другите пътници.

И днес да стане някакъв природен катаклизъм и глад човечеството много бързо ще се обърне към канибализма.

– – –
*Бел. авт. – Не съм маниак и не агитирам никого да стане вегетарианец като мен. Не се дразня от хапващите пържоли, като седнем на една трапеза. По-либерален съм от т. нар. либерали, не само за храната. Всеки да си яде каквото иска. Просто разсъждавам на глас.
Ето накрая като илюстрация една моя разходка из кланица за патки (виж тук), където вадят прочутия деликатес гъши дроб. Някои познати, като прочетоха, престанаха да ядат дроб и патешко…