Крият нещо - човек неминуемо остава с това усещане, след като Светият синод за пореден път отказа да изпълни Закона за досиетата. Това още повече засилва подозренията за връзки на част
от висшия клир с бившите служби.
Българската православна църква (БПЦ) демонстративно отказва да изпълни Закона за досиетата, което може да доведе до налагане на глоба на нейния ръководител - патриарха. Абсурдната лекота, с която това се случва, оставя усещането, че в България някои закони очевидно не важат за всички. Поредното развитие по този вече седемгодишен сюжет засилва и съществуващите отдавна подозрения за зависимостта на част от висшия клир от бившите служби или свързани с тях структури в страната и в чужбина.
Тази история започва през 2011 година, когато Комисията по досиетата изпраща първото си писмо до Светия синод. С него тя иска списък на лицата, които по силата на закона подлежат на проверка за принадлежност към бившата Държавна сигурност. А законът казва, че трябва да бъдат проверени заемащите публични длъжности, сред които и "ръководителите и членовете на управителните органи на религиозни общности". В следващите седем години Комисията и Светият синод си разменят серия от писма, в които диалогът е непроменен: "Молим Ви да изпълните закона" - "Благодарим Ви, но няма". Следващата стъпка е прилагането на чл. 33 от закона, който предвижда глоба от 15 000 до 30 000 лева за "длъжностно лице, което не изпълни задължение, произтичащо от този закон". А доколкото в случая длъжностното лице, подписващо отговорите на БПЦ, е ръководителят на управителния орган на изповеданието, има вероятност българският патриарх Неофит да бъде глобен. Именно конфузността на подобна ситуация въздържа Комисията да продължи действията си според закона.
"Воля Ви е!"
Още през 2011 година Светият синод взима специално решение по повод първото писмо на Комисията по досиетата, с което твърди, че "религиозните общности" са нещо твърде широко като понятие, различно от вероизповеданията като юридически лица - и затова Българската православна църква не попада в обсега на закона. През годините са изказвани мнения, че това може да бъде изяснено в Закона за досиетата, но пък същият текст не пречи на другите регистрирани вероизповедания да изпълнят закона. Следват още писма от Комисията, а в последното от юни тази година дори са изредени точно длъжностите, чийто състав да бъде проверен - църковните настоятелства и игумените на манастирите.
На 22 юни Светият синод изпраща последния си засега отговор, с който казва накратко, че не може да изпълни закона, защото не поддържа бази данни. Затова съветва Комисията да се обърне към всяка отделна църква в страната. Писмото излъчва нещо доста смущаващо - демонстративно нежелание за изпълнение на закона, гарнирано с изрази като този, че "вътрешните взаимоотношения между членовете (на БПЦ - бел.ред.) не са от административно-правен, а от морален характер" или пък че "отношенията вътре в Църквата се основават на единство в богослужебния живот и доверие" и затова не поддържали картотеки.
Това не звучи особено убедително, като имаме предвид, че става дума за юридическо лице, което има многобройни служители и управлява немалко имоти. Светият синод дори се позовава на новия регламент на ЕС за данните GDPR - нищо, че той действа от 25 май тази година, а първото писмо на Комисията по досиета е от 2011. Финалът е особено предизвикателен: "Ако смятате, че Светият синод на БПЦ трябва да бъде административно, по светските закони, наказан за това, че не може да изпълни изискване на светски закон, който не държи сметка на особения, духовен и морален характер на взаимоотношенията в Църквата - воля Ви е!".
Старите зависимости
Доказателството, че БПЦ има данните, за да изпълни закона, е налице - през 2011 година пловдивският митрополит Николай изпраща на Комисията по досиетата списък със 191 служители на епархията си за проверка. Тоест, отношенията очевидно не са само на доверие.
Година по-късно излизат резултатите от проверката на Светия синод - 11 от 15 митрополити имат установена принадлежност към комунистическите служби. От тях петима днес все още са в Светия синод, а сред новите митрополити трима също подлежат на проверка, защото са родени преди 1973 година. Те обаче все още не са проверени. Отказът на БПЦ да изпълни закона засилва още повече подозренията, защото простата аритметика не изключва варианта Държавна сигурност все още да има мнозинство в ръководството на Българската църква.
И колкото повече митрополитите упорстват срещу закона, толкова повече хора ще припомнят някои действия на БПЦ, които засилват още повече съмненията за външно политическо влияние - изненадващо хладното отношение към подадената ръка от Македонската православна църква за признаване като дъщерна на Българската, отказът от участие в честванията по повод 1000-годишнината на Охридската архиепископия, както и синхронното включване на БПЦ в режисираната кампания за истеризиране на дебата около Истанбулската конвенция. Накратко: колкото повече Светият синод бяга от закона, толкова по-бавно ще излиза от сянката на Държавна сигурност.
