Твърди се, че е предрекла не само безчет лични съдби, но и ключови за цял свят събития. Ванга е една от най-необикновените фигури на 20 век, пише германският експерт К. Неринг и разказва
за отношенията ѝ с елитите в НРБ.
В ничията земя на световната история, в триъгълника между България, Гърция и Македония, прекарва живота си една от най-необикновените фигури на 20 век. Ванга приема в малката си двуетажна къща в Петрич хора от цял свят - и им пророкува бъдещето. При нея идват президенти, хора на изкуството, обикновени селяни. В началото само от България, по-късно от целия Източен блок, накрая от цял свят. Питат я за бъдещето си, за професионалната кариера, за болести, за Бог, за смъртта, за бъднините на човечеството.
Преди президентските избори през 1997 при Ванга идва и човек на име Петър Стоянов, който си е подсигурил ефектен телевизионен съпровод. „Ти ке си следващият президент на България, но си обграден с много лукави хора. (...) Как ке се справиш с това? Не, няма да можеш", му казва тогава Ванга. И наистина: Петър Стоянов печели президентските избори, а Ванга се оказва права в съмнението си. Защото този президент не оставя някакъв сериозен отпечатък.
Пътят на Ванга
„Петричката врачка" има видения още в младостта си. На 13-годишна възраст попада в буря, ранява се тежко и в крайна сметка ослепява. Тогава започва „да вижда" по друг начин: до нея достигат свръхестествени и паранормални видения, има предчувствия, сънища и пророчества, облечени в метафори, като виденията ѝ са под силното влияние на православните образи и мистика.
През войната се омъжва за Димитър Гущеров. Младото семейство се премества в Петрич, където Ванга остава до края на живота си. Виденията ѝ се множат и постепенно добиват публичност. Вестниците и хорските приказки я правят все по-популярна - и в синхрон раздуват предсказанията ѝ. Поради което и до днес не се знае кое е вярно и кое - не.
Такава е и историята с царя. Роднини на Ванга разказват, че когато Борис Трети я посетил през 1941 година, тя му предсказала ранна смърт. И наистина: цар Борис умира съвършено неочаквано през 1943 година, непосредствено след среща с Хитлер.
После идват новите времена. Комунизмът тръгва да разчиства безпросветната християнска мистика: партията на мястото на поповете, социализъм вместо пророчества. Под ръководството на Комунистическата партия вече нямат никакво място не само Раят и Адът, но и всякакви абстрактни видения, пророчества и свръхестествени възможности. Така партията и ДС забраняват дейността на Ванга. Къщата ѝ е под наблюдение, посетителите се броят. До Петрич се пътува с открит лист, а хората, които искат да идат при Ванга, не получават такова разрешение. Държавна сигурност се опитва чрез съпруга ѝ да я убеди да зареже ясновидството. Но Ванга остава вярна на себе си: разговаря с всекиго, който идва в дома ѝ, отговаря на всеки един въпрос.
През 1960-те години натискът на режима върху този необичаен „враг" постепенно отслабва. Ванга дори си намира един съвсем неочакван закрилник на най-високите етажи на комунистическата власт. Не кой да е, а самата Людмила Живкова, дъщеря на партийния и държавен ръководител Тодор Живков, се превръща в неин най-голям фен.
Людмила Живкова - детайл от монумента "Камбаните" край София
Людмила Живкова и нейната слабост към Ванга
Хората одумват Живкова колкото за тежненията ѝ към окултното, мистиката и спиритуализма, толкова и за привързаността ѝ към лукса. Дали ще е будизъм, кабала, древни изкуства или антикварни предмети - за дъщерята на Първия няма табута. В крайна сметка комунистическият елит сам си копае гроба, а Живкова се превръща в синоним на корупцията, шуробаджанащината и кухата пропаганда. Телохранителите от ДС, които осигуряват закрилата и обгрижването на елитните семейства, са длъжни да задоволяват дори най-ексцентричните желания.
През 1970-те години Живков издига дъщеря си до върховете на политическата йерархия. В партийните структури дори се говори, че иска да я нагласи за своя наследничка. В културната сфера са отменени някогашните стриктни политически ограничения, а според вкуса на Людмила Живкова на мода излиза сияйният български национализъм, гарниран с доза мистика. Квинтесенция на всичко това са организираните от нея помпозно-патриотични тържества по повод 1300-годишнината на България. Живкова впряга в своята каруца дори Държавна сигурност, която трябва да ѝ събира културни ценности от цялата страна и дори да ги краде от чужбина.
Към баба Ванга Людмила Живкова има особена слабост. Нейните видения подхождат на настроенията както сред обикновените българи, така и сред комунистическия елит. Защото този елит се намира в духовна и ценностна криза: за пред хората непрестанни клетви за вярност към социализма, а у дома всичко натъпкано със западни стоки, за чието набавяне са необходими все повече средства и дори престъпни машинации. Вече няма в какво да се вярва, религията е надмогната, а социализмът издъхва, тъй че добре дошли се оказват всякакви алтернативи, дори „паранормалното".
В София Живкова основава „Институт по сугестология" - дори самото име говори за псевдонаука. В този институт се документират и „изучават" и пророчествата на Ванга. Под ръководството на известния психолог Георги Лозанов се търсят начини да се разбере с каква честота се сбъдват предсказанията на Ванга и в кои точно области тя познава най-често. Успоредно с това при пророчицата непрекъснато се устройват „частни аудиенции" за Живкова и нейния антураж. Според твърденията на Лозанов, 80% от посетителите на Ванга казвали, че тя е познала бъдещето им.
Ванга - звезда и в СССР
Превъзнасяна от Живкова и нейните езотерични кръгове, Ванга в крайна сметка става звезда и в Съветския съюз. Обществените и културни симптоми там са същите като в България, а московската лечителка Джуна се превръща в руски аналог на българската баба Ванга. През 1981 година списание „Шпигел" пише, че дори самият Брежнев за известно време се изправил на крака благодарение на „био-полетата" на Джуна.
Покрай многообразните българо-съветски отношения при Ванга идват и високопоставени посетители от СССР. Роднини на пророчицата си спомнят, че през 1980-те години тя приема посетители по цял ден. Има списъци с чакащи, а държавата дори поема целия мениджмънт - разбира се, срещу малка такса. В края на 1970-те години са допуснати и първите телевизионни записи на нейните частни аудиенции. По-късно са направени още много документални филми за нея. А изреченото от Ванга пред камерата и до днес е всъщност най-благонадеждният източник за нейните видения.
Ванга през 1994 година
Когато през 1985 година Горбачов става Генерален секретар на ЦК на КПСС, Ванга заговаря за залеза на съветската империя. Но тази нейна мисъл не е особено оригинална - същото мислят по това време и редица политолози, които със сигурност не притежават ясновидски способности. А когато (като Ванга) имаш толкова много контакти с комунистическите елити, когато те ти споделят и най-интимните си въпроси, страхове и мисли, тогава целият политически обрат едва ли може много да те изненада.
Световно-политическият обрат в началото на 1990-те години ни най-малко не притъпява публичния ентусиазъм около Ванга. При нея започват да прииждат още повече журналисти, политици и търсачи на Смисъла. През 1990-те години Ванга предсказва на Дмитрий Медведев голяма политическа кариера. И ето: речено-сторено.
"... и невинна кръв ще се пролее като река"
През 1989 от нея избликва още едно видение: "Страх, страх! Американските братя ще паднат, накълвани от птици железни. Вълци ще вият в гората и невинна кръв ще се пролее като река". Това предсказание е интерпретирано като видение за атентатите от 11 септември 2001 година. Впоследствие, разбира се. Твърди се също, че Ванга е „видяла" и чернокож американски президент. Да, Барак Обаме беше избран за президент на САЩ, но пророчеството ѝ, че в Америка ще се стигне до втора гражданска война, така и не се сбъдна.
Когато умира през 1996 година, Вангелия Пандева Гущерова отдавна вече се е превърнала в медийно събитие. Дълбоко потънала в християнската мистика, тя финансира изграждането на православната черква „Света Петка Българска". Пак по нейно желание къщата ѝ в Петрич се превръща в дом-музей. И до днес „Петричката врачка" възбужда въображението на безчет хора. Филми, книги и сайтове в интернет проследяват нейните видения и се опитват да ги свържат с действително настъпили събития. Години след смъртта ѝ животът на Ванга доказва, че в кризисни времена „паранормалното" се радва на отлична конюнктура.
Д-р Кристофер Неринг е директор на научния отдел към Германския музей на шпионажа в Берлин и автор на редица изследвания по темата за сътрудничеството между българската ДС и източногерманската ЩАЗИ.
