Тези дни в България можем да видим нещо съветско: реакцията на властта към човека. В случая с Николай Колев-Босия тя изглежда като прекопирана от някакъв неписан учебник на Брежнев.
Николай Колев-Босия може и да не е всепризнат симпатяга, но едно е сигурно: в последния месец той говори като всеки от нас. Казва, че по българските пътища стават повече катастрофи, отколкото другаде, защото в автомобилната инспекця има корупция. И твърди, че срещу рушвети се купуват шофьорски книжки. Служителите, които по чудо са хванати с подкуп, биват шумно уволнявани, но после ги възстановяват тихомълком на работа. Затова Босия смята, че ресорният министър Ивайло Московски трябва да подаде оставка. И докато това не се случи, активистът ще бъде в гладна стачка.
"Не бях аз"
В този сюжет липсва развръзката: вярно ли е всичко това? Единственият дотук коментар на министър Московски е неуместно пестелив и не дава отговор на този въпрос: нередностите в автомобилната инспекция се били случили извън неговия мандат. Това не може да е отговор на министър. Един министър би следвало да е много притеснен от хипотезата, че пътищата на страната не са сигурно място. Би трябвало да е разпоредил проверки и да се е опитал да успокои гражданите. А не да казва "не бях аз".
Президентът Радев реагира с адекватно безпокойство, но в неговия случай сме свикнали репликите му да се приемат с подозрение: щеше ли да реагира по същия начин, ако правителството беше на БСП?
Състоянието на Босия се влоши много, преди вътрешният министър и председателката на парламента да му обърнат внимание - това стана чак снощи, на 34-тия ден от гладната стачка. Но отново без съдържателни коментари по темата за рушветите. И без израз на притеснение, че по пътищата може да върлуват подпомогнати от държавата шофьори-убийци. Напротив: вместо да кажат, че въпросът, който той повдига, буди закономерна тревога, твърдението им беше, че Босия трябва "да се успокои".
Дори и да не беше гладната стачка, цялото отношение на властите към катастрофите изглежда е формирано така, сякаш движението по пътищата е извън техния контрол и не подлежи на промяна. "Трепят се по пътищата, какво да направим?" - каза в парламента вътрешният министър. Почти като строителя, който гледа как се срутва изграденият от него блок и вдига рамене: "Какво да го правиш, природа!".
Нещо съветско
Но да оставим катастрофите по пътищата. Ако се замислим, ще установим, че тези дни в България можем да видим нещо съветско: реакцията на властта към човека. В случая с Босия тя изглежда като прекопирана от някакъв неписан учебник на Леонид Брежнев. Нали помните епохата на така наречения "застой"? В нея неудобните не бяха линчувани ежедневно в пресата, както по времето на Сталин, а просто бяха подминавани с мълчание. Все едно няма такава тема.
Точно на тази формула бе подчинена реакцията на българското правителство: седмици наред абсолютно мълчание за стачката на Босия - както сред политици и легитимни официози, така и в определени скрито контролирани медии. Завоят на 34-тия ден бе взет по друг образец, далеч не съветски - продиктуван бе от провинциалното схващане, че не е добре случаят да се разчуе в Западна Европа. Особено ако претърпи драматично развитие и ако накрая виновни излязат хората на ГЕРБ.
Сигурно затова се твърди, че България е страна на кръстопът - в една и съща ситуация тя сменя два противоположни авторитета и прилага два разнолики модела на поведение. И ако един ден катастрофира точно на това кръстовище, няма да е зле някой да ѝ провери книжката. С рушвет за катаджията ли е тръгнала на път тази страна?
