Китай подмамва страните от Източна Европа с изгодни милиардни кредити, а после използва дълговата им зависимост за постигане на собствените си цели, четем в обширна публикация

по темата на списание "Фокус".

Влиянието на Пекин в Източна Европа нараства. Това се видя много добре и на провелата се в София среща на върха между Китай и страните от Централна и Източна Европа, т.нар. формат 16 + 1, посочва германското списание "Фокус".

От 2012 година Китай използва този форум, за да стъпи в Източна Европа - регион, който е силно ориентиран към Запада и в който отчасти се гледа критично на Китай.

Източноевропейските страни-членки на ЕС са доволни, че по този начин се превръщат в равностоен партньор на Китай - подобно на големите западноевропейски страни. Към това се прибавят и огромните финансови средства, които Китай обещава на 16-те: само през 2016 и 2017 китайските инвестиции в региона са достигнали 9,4 милиарда долара. От тях малко над половината са били направени в страните от Западните Балкани, четем в публикацията.

Кредитите преследват и други цели

Особено атрактивни в това отношение са инфраструктурни проекти и кредити, които не зависят от одобрението на Брюксел и неговите тромави програми за финансиране. Опростените критерии за отпускане на такива кредити крият опасността от възникването на един вид "стратегическа корупция", пряко или индиректно крепяща същестуващите режими в тези страни. Наблюдателите виждат този ефект например в кредита в размер на 1,7 милиарда долара, отпуснат на Унгария за железопътен проект от Китайската банка за развитие.

По този начин Китай си изгражда един пояс от благоразположени към него страни, които той използва като инструмент за оказване на влияние върху ЕС или за по-нататъшното му разединение. Най-вече нестабилната политическа ситуация в Източна Европа, и особено в страните от Западните Балкани, стимулира китайците да работят над новия път на коприната, заобикаляйки напълно Брюксел, четем в публикацията на "Фокус".

По-нататък изданието обяснява как точно изглежда отпускането на кредити от Китай за отделните проекти. Кредитите, отпускани най-вече за транспортни и енергийни проекти, обикновено покриват до 85 процента от общите разходи. Те са с дълги погасителни периоди (20 години) и изгодни лихви (около 2 процента). Те не минават през ситото на задължителните за Брюксел тръжни процедури, затова и правителствата на съответните страни са склонни да преглътнат това, че покрай парите кредиторът пробутва на кредитополучателя своя работна ръка и свое техническо оборудване за изпълнението на проекта. А веднъж задлъжнели, страните от региона започват да се въздържат от остри критики към Пекин.

Търговският обмен между Китай и страните от региона нараства много бързо. И все пак големите инвестиици все още се бавят, пише "Фокус". Изданието цитира българския министър на икономиката Емил Караниколов, според когото през 2017 година Българската банка за развитие е подписала с китайски финансови институции кредитни споразумения за над 100 млн. евро.

Парите са предназначени за проекти в секторите транспорт, възобновяеми енергийни източници, строителство, селско стопанство, промишленост и други. Отделно от това българското Министерство на регионалното развитие преговаря с потенциални китайски инвеститори, които имат интерес от сътрудничество в пътната инфраструктура на територията на България. Говори се и за бъдещи инвестиции в българското земеделие. Освен това Китай изглежда има интерес и към изграждането на ядрени реактори в България и Румъния.

Добре дошло за българското правителство

За българското правителство, редовно критикувано от Брюксел за лошото функциониране на съдебната система и недостатъчните резултати в борбата срещу корупцията, китайските инвестиции (особено в инфраструктурата) са добра алтернатива на европейските структурни фондове. Китайските кредити могат да дадат тласък на редица инфраструктурни проекти, зад които не стоят непременно икономически съображения, и които се одобряват в твърде съмнителни процедури. От това полза извлича силно изразената олигархична система, която по този начин укрепва допълнително, пише "Фокус".

Докато ЕС, изживяващ в момента най-тежката криза в своята история, е зает с бъдещето си, със своите инвестиции за милиарди Китай създава свършени факти в Източна Европа. В тази част на Европа, както впрочем и в Централна Азия, Китай ще се превръща все повече в силен конкурент на Русия, като при това Пекин може да предложи много повече в икономическата област отколкото Москва.

Кредитната политика на Китай, която не се вълнува от демократични принципи или върховенство на закона, е много атрактивна най-вече за местните корумпирани или олигархични структури. И в този смисъл тя представлява още един препъни камък пред по-нататъшното демократизиране на страните от Източна Европа, посочва в заключение германското списание "Фокус".