Когато лидерът на най-малката партия в парламента се появи в сутрешния блок на една от най-големите национални телевизии и започне открито да говори за лобизъм и да обвинява конкретни парти и хора за прокарването на един или друг закон, това спокойно може да се тълкува като знак, че ново действие започва на политическата сцена.

Ясно е, че Веслеин Марешки е започнал подготовка за следващите избори - били те европейски, местни или парламентарни (макар за последните индикации към момента да няма) - и да си избереш враг, някой с когото да се съизмеряваш и срещу когото да точиш зъби, е основна стъпка, за да те разпознае електоратът.

Очевидно Марешки си е избрал ВМРО и Каракачанов за свой нов немезис, чрез който да придава значение на собствената си партия.

И все пак интересен ход от страна лидера на "Воля" да напада така ВМРО и в частност Красимир Каракачанов, обвинявайки ги в лансиране на лобистки закони и служба в интересите на ДПС. Нещо, което прави вече няколко пъти.

Че в НС се прокарват угодни на дадени бизнеси поправки и че на моменти и една дума в закон може да има цена от милиони левове, спор няма. За това обаче у нас рядко се говори сериозно. Тук не броим подхвърлянето на обвинения между ГЕРБ и БСП, което обаче отдавна се е превърнало в тяхна си вътрешна игра.

Сега Марешки се е заел с лобизма в опита си да изгради публична вражда с ВМРО, наподобяваща повече на рап-батъл, отколкото на политически дебат.

Но факт - лобизмът е проблем. У нас той умишлено не е регулиран, макар в този си вид той опасно много прилича на корупция.

Случва се от време на време, все някой да извади от скрина с идеите за някакво намерение за закон за лобизма в България, но след малко пушилка обикновено всичко се прибира за някой друг случай на нужда.

Темата е удобна, има принципно съгласие в обществото, че става дума за нещо лошо, което няма как да бъде премахнато и затова е добре да бъде регулирано. В същото време самата дума "лобизъм" звучи някак твърде далечно, чуждоземно и неясно, за да бъде пусната за масова употреба пред избирателите.

За НФСБ например прокарването на интересите на бизнеса дори е политика. Валери Симеонов никога не е криел, че неговата партия е ориентирана към собствениците на бизнеси, представяйки го като типична дясна консервативна политика.

Междувременно обаче всичкитете му акции срещу шума по завденията, заканите срещу медиите и ограничаването на рекламата на хазарта за момента изглеждат повече като роля - тази на черната овца в кабинета, която говори това, което иската да чуят хората. Превантивна мярка, за да не се напомпа опозицията и да застраши властта.

Всяка партия си има заигравки с бизнеса, а някои бизнеси си имат и партии. Законите по поръчка у нас за никого не са новина. Новина би била някой да прескочи обикновените обвинения в лобизъм и да започне да предлага реални решения.

А ако очакваме от политическите шутове да дадат такива, значи просто не следим внимателно постановката.