Както се случва от години насам, администрацията расте – и като брой структури, и като щатни бройки, и като заплати…
Бюрокрацията у нас към 31 декември 2017-а е 139 665 щатни бройки (132 648 за 2016-а).
Освен това съществуват общо 70 консултативни съвета, от които 32 са създадени с постановление на Министерския съвет и 38 – със закон.
От тях 35 са създадени към правителството, 28 са създадени като консултативен орган към министър, пет – към председател на държавна агенция, и две – към изпълнителен директор на изпълнителна агенция.
Прави впечатление също така, че незаетите щатни бройки в администрацията са 10 760, като текучеството спрямо 2016-а е подскочило два пъти!
За заплати са изхарчени над 5 млрд. лева. Издръжката също е солидно перо – разходите са се увеличили с 400 млн. лв. в сравнение с година по-рано.
От 580 административни структури през 2017 г. (559 през 2016-а), които прилагат Закона за администрацията, две са без годишни отчети, четири – с отчети с грешки, десет – с частични отчети, една не е дала никаква информация. Трета поредна година отчет не представят осем ведомства, втора поредна година – три структури.
Тези 580 администрации обаче не са всички на брой у нас. Поради спецификата на своята дейност в Интегрираната информационна система на държавната администрация (ИИСДА) не са въвели данни за 2017 г. “Авиоотряд 28”, Държавната агенция “Национална сигурност”, Държавната агенция “Разузнаване”, Държавната агенция “Технически операции”, Служба “Военна полиция”, Служба “Военна информация”, Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, Централната избирателна комисия, Икономически и социален съвет, Националният военноисторически музей, Почивната база “Орлица”, Почивната база “Слънчев бряг” и редакцията на списание “Гора”. Интересно какво е специфично тайното и свръхсекретно в щата и заплатите на правителствения авиотряд, на почивните бази на Министерския съвет, на Централната избирателна комисия, на Икономически и социален съвет, на Военноисторическия музей, че дори и на една редакция на списание?, изброява Банкеръ.
Освен изброените в споменатите 580 структури не влизат и някои комисии, звената на съдебната система, в отчетите на МВР и МНО не са включени наетите лица, липсва Държавния фонд “Земеделие” и т.н.
С всички уговорки бюрокрацията у нас към 31 декември 2017-а е 139 665 щатни бройки (132 648 за 2016-а). Освен това съществуват общо 70 консултативни съвета, от които 32 са създадени с постановление на Министерския съвет и 38 – със закон. От тях 35 са създадени към правителството, 28 са създадени като консултативен орган към министър, пет – към председател на държавна агенция, и две – към изпълнителен директор на изпълнителна агенция. Прави впечатление също така, че незаетите щатни бройки в администрацията са 10 760, като текучеството спрямо 2016-а е подскочило два пъти!
За заплати пък са изхарчени над 5 млрд. лева. Естествено, издръжката също е солидно перо – разходите са се увеличили с 400 млн. лв. в сравнение с година по-рано.
Данните са взети от Националния статистически институт по справки, подавани към него. Те може да са верни, а може и да са неверни, след като за не подаден години наред отчет към ИИСДА не се носи никаква отговорност. В същото време някои наивници смятат, че най-точната и вярна картина за броя на структурите, на чиновниците, за равнището на заплатите може да се получи чрез НОИ и Здравната каса. Явно този прост и надежден способ не изнася на властта и тя гледа да отбие номера със статистически справки вместо с финансови документи.
Оказва се, че и конкурсното начало, толкова широко рекламирано, се прилага сравнително ограничено – само 33.5% от служителите са назначени по този начин.
Още един любопитен факт – щатните бройки, заети от жени в държавната администрация, са 67 500. А на ръководните длъжности жените са точно две-трети – 66% от всички. Излиза, че живеем в матриархат и нежният пол управлява България, макар премиерът да се слави като първи мъжага. С тези данни Истанбулската конвенция, предизвикала толкова спорове, е приложена дори с излишък у нас.
Иначе 57% от чиновниците са висшисти. Лидират стопанските науки – 33%, техническите – 15.8%, правото -11%, педагогиката – 7.1%, сигурност и отбрана – 6.5% и социалните науки – 5.7 процента. С друга специалност са 21 процента.
Най-голямо текучество през 2017-а е имало в изпълнителните агенции, като почти всеки пети е бил освободен. През тях преминават и се разпределят европейските средства и смяната на правителствата подсказва за какво иде реч.
Смущават и оценките за дейността на администрацията, които тя си е поставила:
– “Изключително изпълнение” – 7559 оценки, или 11.2% от всички поставени;
– “Изпълнението надвишава изискванията” – 35 639 оценки, или 52.7% от всички поставени;
– “Изпълнението напълно отговаря на изискванията” – 23 585 оценки, или 34.8% от всички поставени;
– “Изпълнението отговаря не напълно на изискванията” – 827 оценки, или 1.2% от всички поставени;
– “Неприемливо изпълнение” – 76 оценки, или 0.1%.
Покрай “изключителното изпълнение” и “надвишените изисквания” през 2017-а са подадени 129 891 жалби по повод лошо администриране! Исканията до съда за завеждане на дела заради действия или бездействия на администрацията са 3045.
Драматични размери достига у нас диференциацията в заплащането за една и съща работа на една и съща длъжност в едно и също звено. Например началник отдел може да взима 800 лв. основна заплата, може да прибира и 3200 лв., на старши специалистът може да му дават жалките 480 лв., а може и почти 1700 лева. Тези методики за определяне на заплащането, които са нормативно постановени, облагодетелстват единствено методиката “наш човек” и отдавна се нуждаят от коренна промяна.
Поразително е, че от 115 743 бр. компютри и лаптопи във ведомствата на 23 221 не е инсталиран антивирусен софтуер. Независимо от изразходваните няколко милиарда за електронно правителство 13.79% от администрациите нямат система за документооборот, 15.69% нямат система за правно-информационни услуги, 31.03% не са въвели система за управление на човешките ресурси, 3.97% нямат система за труд и работна заплата, 3.62% нямат… счетоводна система, 43.45% не разполагат със система за управление на база данни, а 55.86% нямат системи за управление на документи, потоци и съдържание през WEB.
Затова пък 132 000 души, вкл. и чистачките, общо ползват 355 327 активни телефонни номера, от които 150 247 фиксирани,193 521 мобилни и 11 559 комбинирани. С други думи, на всеки средностатистически чиновник се падат 3 телефонни номера от различен тип, а на по-високопоставените – до четири-пет. Единственото обяснение в случая е корупция и ползване за лични и семейни нужди.
Могъщата българска бюрокрацията ползва 2648 сгради. Повечето ведомства и структури са разположени в няколко – например Агенцията за устойчиво енергийно развитие ползва шест. Разбира се, че е възможно да се преструктурира месторазположението на различните звена – особено в столицата, така че те да се съберат под общ покрив. Това със сигурност ще е много по-удобно за гражданите и фирмите, ползващи услугите им, само че защо да се прави, след като в нашата държава гражданите работят за чиновниците, а не обратното. Срамно е също така, че днес, в страна от Европейския съюз, чиновническата армия расте, а електронното управление е потънало в забвение.
Една съпоставка с времената на социализма показва, че тогава щатът на администрацията е бил с 22 хил. бройки по-малък, въпреки че се управляваше цялото национално стопанство и населението бе с 2 млн. повече. Сега разходите за бюрократите са много по-големи, но ползите са непропорционални ниски спрямо създадените административни възможности и капацитет.
