Медийната ситуация в България е плачевна. От това страдат всички хора в страната, а не само журналистите, както коментира наскоро премиерът Борисов. Самият той го усети на собствен гръб покрай
историята с гръцкия остров.
Българският премиер Бойко Борисов няма остров в Гърция. Фалшивата новина за някаква измислена покупка на остров обикаляше няколко дни почти незабелязано анонимни сайтове и социални мрежи. Докато премиерът не реши да я коментира в неделя пред камерите в Брюксел: "Просто нещастни, долни лъжци жълти... Мръсници! 100 души да му повярват това... Ни имам гръцка преса, ни остров, ни гявол, ни... Лъжа! Лъжа след лъжа!".
Обясним е този гняв. Никой не обича да бъде замерян с измислици. А колкото по-грандоманска и невероятна е една лъжа, толкова повече се запомня. Часове по-късно предаването на Милен Цветков по Нова телевизия анонсира една от темите си за деня: "Какво накара премиера Борисов да се възмути от фалшивата новина, че е станал собственик на гръцки остров?". След излъчването на това предаване темата за острова по всяка вероятност щеше тихо да отшуми. Но ръководството на телевизията реши да не излъчи епизода, защото не отговарял на стандартите "за обективност, истинност и баланс на гледните точки във всички предавания". И така вместо премиерът да е подложен на здравословната и задължителна критика на политическите му действия, сега всички говорят за острова...
Двойните стандарти
Ако Нова телевизия съблюдаваше толкова стриктно спазването на журналистическите стандарти по всяка една тема, а не само когато се споменава името на човек от властта, случаят щеше да бъде приет съвсем нормално, а темата за острова бързо щеше да отшуми. В редица други случаи обаче телевизиите не са толкова силно привързани към стандартите - не се свенят да нарушават журналистическата етика и да връхлитат с микрофони пострадали при катастрофи или техните близки, за да ги питат "Как се чувствате?"; не се колебаят да дават безкритично думата на лица, които хвърлят безпочвени обвинения за плащания, конспирации и задгранични заговори срещу всеки, който се осмели да протестира за нещо или да изкаже непокорство; не ги влече хигиената, когато канят в студиата откровено некомпетентни хора, които заливат публиката с лъжи по всевъзможни теми - от международното положение до медицински въпроси като ваксинирането на децата.
Заради всичко изброено дотук свалянето на конкретното предаване оставя лош вкус, дори и наистина да не е отговаряло на стандартите. Умишлено или не, с това си действие Нова телевизия сама сътвори изречението, в което присъстват думите „Борисов" и "цензура". А премиерът отново реши темата да стигне до всички: "Умолявам ви - дали се цензурирате, дали се автоцензурирате, но моля ви, не ми забърквайте името".
И отново БНТ
И тъкмо всичко да остане в рамката „фалшиви новини срещу премиера", когато Българската национална телевизия напомни за блатото, в което потъва. Журналистката Мария Чернева бе отстранена от сектор "Здравеопазване" заради писмо, съдържащо обвинения срещу нейната дейност в Обществения съвет на Фонда за лечение на деца. Ръководството на телевизията нито е проверило твърденията, нито е показало писмото на Чернева. Обидена от всичко това, тя обяви, че напуска.
Преди месец БНТ уволни главния си продуцент Роберт Ковачев. Чернева казва, че в БНТ "се всява страх", а Ковачев говори за публични екзекуции на журналисти, "които трябва да служат за назидание". Преди това бе отстранена продуцентката на "Денят започва с култура" Весела Петрова, след като екипът на предаването протестира срещу "опити за оказване на натиск" от страна на програмния директор на БНТ1 Емил Кошлуков. Ето я цялата картина - прилагане на стандартите само при нужда в частните телевизионни канали и откровен натиск в обществената телевизия.
"Това е ваш проблем - на журналистите. Решавайте си го тоя въпрос", коментира преди по-малко от два месеца премиерът Борисов. Днес вече знае от собствен опит, че проблемът е и негов. Защото се оказа в ситуация, в която са попадали много други хора, нямащи неговата властова позиция. Смесицата от ниски журналистически стандарти, силни политически и бизнес зависимости на собствениците на големите медии, размити граници между жълто-кафяви и претендиращи за правдивост издания, толериране от страна на политиците на част от фабриките за лъжи - тази отровна смес е безпощадна. Тя лишава българското общество от правото да знае къде се намира днес. Лишава го и от възможността да обсъжда пътя, по който да поеме утре. Затова е проблем на всички в България.
