Има най-малко три причини, поради които Бойко Борисов би трябвало да поограничи употребата на думите "моят приятел Тайпи". Демонстративното фаворизиране на Ердоган върши днес добра работа.
Но нека помислим и за утре.
"Турция прекъсна връзките си с демокрацията и се превръща в едноличен режим." Думите са на основния съперник на Ердоган - Мухарем Индже, кандидат на кемалистката Републиканска народна партия. От вчера Турция вече е страна, която се управлява директно от президента. Страна с принизена роля на парламента, с еднолично и на практика безконтролно право на назначения, тъй като в едни ръце са съсредоточени огромни правомощия от изпълнителната, законодателната и съдебната власт.
Какво означава това за България? На пръв поглед изборите в Турция не променят нищо. Начело на двете държави продължават да са Борисов и Ердоган, които често демонстрират отличните си отношения. И двете държави са партньори в НАТО, а България, заедно с другите страни от ЕС, продължава да зависи от добрата воля на Ердоган да задържа мигрантите на своя територия. Не се е променило и това: потъпкването на демокрацията в Турция бе в ход и преди влизането в сила на новата конституция.
Днес не е като вчера
Има обаче и две огромни разлики. Първо, трансформацията на Турция от парламентарна демокрация в едноличен авторитарен режим окончателно приключи. До вчера съседната държава можеше да бъде критикувана за прекрачване на някои свободи и за прекалено дългото извънредно положение, но малко или повече и поне на хартия тя си беше демокрация. Точно това, впрочем, даде възможност на втората разлика да се прояви - ако до вчера изглеждаше, че Ердоган е едноличен представител на турския народ, защото или е маргинализирал, или е пратил в затвора малкото останала опозиция, то днес картината е различна. Видя се, че има и друга Турция - и България е длъжна да говори и с нея. Ако искаме добри отношения с Анкара днес, демонстрацията на близост с Ердоган е добре дошла. Ако искаме обаче добри отношения в дългосрочен план, демонстративното фаворизиране на Ердоган става проблемно.
Резултатите, а и самата предизборна кампания показаха, че опозицията в Турция е жива. И твърдо решена да защитава демокрацията. Днес тя е дори по-силна в сравнение с последните години. И то на фона на почти двегодишно извънредно положение, с хиляди магистрати в затвора, закрити медии и арестувани журналисти. Накратко: желанието за демокрация е още живо, а десетки милиони турски граждани очевидно не са съгласни с това, в което Ердоган превръща държавата им. Тази обществена група ще има свое представителство в парламента и едва ли ще се откаже да защитава позициите, заради които спечели доверие - развита, светска и европейска Турция.
Какво се очаква от нас
След изборите Ердоган вероятно ще спре да споменава толкова често сърцето си, в което, както знаем, влиза и Кърджали. Но едва ли ще забрави тази своя любима фраза. Затова е добре България да отговаря по-енергично на подобни провокации - такива са очакванията не само на българското общество, но и на проевропейската част от турското. Вероятно е също така Ердоган да спре да преследва толкова интензивно т.нар. гюленисти, които Анкара обвинява в организиране на неуспешния опит за преврат от лятото на 2016 година. А България ще стори добре, ако спре да предава в чувал всеки посочен от Ердоган. Както направи с Бююк, въпреки отказа на съда. Както направи с още седем души, опитали се да избягат през нашата граница. И както обеща да направи само преди месец, когато вътрешният министър на Турция представи списък с 14 организации и фирми на българска територия. Нарушаването на човешките права се забелязва не само от малобройна загрижена общност в България, но и от подобна общност в Турция, която със сигурност е по-многочислена.
Има и още една причина, поради която българският премиер би трябвало да ограничи употребата на фразата "моят приятел Тайпи". Значителна част от българските изселници в Турция са светски настроени и подкрепиха опозицията. Мнозина от тях живеят в западните райони на страната, където изборите спечели опозиционният кандидат. Тези хора са здравата връзка между двете държави и за тях Ердоган определено не е приятел. (Намесата на ДПС на страната на Мухарем Индже е само детайл, но също е част от картината.)
Още в първия си официален коментар от името на ЕС комисарите Могерини и Хан предупредиха за дългосрочните отражения на новата система на управление върху демокрацията в Турция. Така че: не е време за разваляне на отношенията, но със сигурност е време за по-дългосрочно мислене. Турция става все по-малко демократична и все по-разделена. А който продължава да нарича Ердоган "моя приятел", взима страна в това разделение.
