Много точно политическият наблюдател от в. „Дума“ Юри Михалков изважда на показ старо изказване на бившия американски президент Бил Клинтън: “ЕС и САЩ трябва да унищожат докрай националните икономики на държавите от региона, за да станат те неделима част от новия световен ред. Стимулирането на националното развитие, на националната самобитност трябва да отстъпят място на атлантическите критерии и ограничаване на националния суверенитет в бившите социалистически страни. Балканите трябва да станат център на атлантическия ден…”

                   Политката на САЩ и техните марионетки в обединения ЕС (който трябва да се чете Еврейски съюз) не е и от времето на криптоевреина Бил Клинтън. Това е дългосрочна политика на САЩ и на властващата клика на юдеите-ционисти в тая световна империя, провеждана, най-смело казано, откакто е сътворен Талмуда като еврейска конституция за установяване на тяхно световно господство. В думите на Клинтън, четем стратегически тезиси на Збигнев Бжежински, отявлен юдейски идеолог, евреин ашкеназ, ястреб срещу всякакви руски и българо-славянски етноси, който в стремежа си да се докаже пред своите господари сефарди, според католическата пословица „стана по-голям католик и от папата“. А самият Бжежински не е автор на тези идейни внушения. Той повече от всички ги е прекопирал от стари талмудистки тезиси, прокламирани от Световния Еврейски Конгрес (СЕК) и неговите множество разклонения в глобалния свят, различни еврейски организации и иструменти, доминирани от  сефардите, като правителства на САЩ и Израел и техните марионетки от подчинените им блокове НАТО, ЕС. Лондон трябва да се разглежда като е неделима управленска част от юдео-американската система, копи-пейст на Ню Йорк! Всъщност след ВСВ Ню Йорк е копи-пейст на Лондон.

                   Днес в изостреното противопоставяне на новия Ханаан (САЩ) срещу изплъзналия му се от политически контрол субект Русия през епохата на Путин, се мачкат най-брутално и безогледно интересите на малките страни в случая на Балканите, някои от които вече са загубили своята държавност. За зла историческа участ България вече е лишена от своя суверенитет. След разпадането на СССР, СИВ и Варшавския договор, когато юдо-американците разрушиха целенасочено националния ни финансово-икономически актив и потенциал, и ни превърнаха в аграрен аутсайдер и индустриален просяк, моментално успяха да наложат свои слуги и агенти за влияние, като управляваща каста в България. Тази категория пионки са постоянно на власт, независимо от своя политико-партизански цвят. С убеденост може да се твърди, че след 1990 г. България е управлявана постоянно от антибългари – слуги на глобалната юдомасонска банда.

                 Страната ни, финансово-икономически и политически поставена на колене, образно  изразено – със събути гащи – е невъзможно дори да се опита да бяга вече от блокове ЕС и НАТО, в които беше въвлечена от предани на тях слуги. Та страната ни вече не е държава, а юдо-американски протекторат. Подчинена без алтернативи, “нашите” (техни) управляващи, послушно изпълняват всички заповеди на господарите си. И ние наблюдаваме периодични контролни препитвания, даване на отчети, приемане на указания на най-високо институционално ниво – привиквания в САЩ особено на един висш партиен функционер от управлаващата клика, на неговия шеф в Израел, или най-лесно от американския посланик. Виждаме директна логистика по нашите управници от председателя на СЕК. Спираме да се учудваме, как една “червена българка” три мандата посланик в САЩ, компрометирана в срамни сцени, ненадейно се оказа еврейка и беше назначена безцеремонно и открито за управник на Европейска еврейска структура. И тя без свян, без страх от законово възмездие, че работи за чужди сили, демонстрира неприкрита  гордост в антибългарския си слугинаж.

                 Бруталният натиск на отвъдокеанските господари над страната ни, които натиснаха точните бутони, ни нанесоха непоправими икономически щети чрез „наш“ отказ от Южен поток, и 10-годишно влачене на темата АЕЦ Белене, нанесоха ни щети за десетки милиарди евро от пропуснати ползи за десетилетия напред. Нанасят ни щети от разболяването на нацията, нейното обезкръвяване чрез икономическа миграция и заграбване на най-способното и младото  без да заплащат и стотинка за това, социалното й раздробяване и деградиране чрез толериране на паразитен небългарски етнос, чрез въвеждане на крайно объркано и несъвършено законодателство водещо до правен хаос и нихилизъм, чрез разбиване на армия и силови структури като основен елемент на националната ни сигурност с утилизация на военни съоръжения и техника, чрез въвеждане на предателския “закон за досиетата”, с която се позволи една комисия да рови в тях безпроблемно заедно с други пригласящи псевдо-политолози, чийто обслужващ персонал се състои от агенти на ЦРУ и националин нихилисти. С този закон отчуждиха народа от своята държава, накараха народа да заплюе държавата си. Нанясят ни щети чрез разгонването на способни и патриотични кадри и специалисти в службиет, чрез опростачването на народа с въвеждане чалгаджийски и други чуждозени музикални вкусове, водещи до отдалечаването от българските ни корени, фолклор, чрез загърбването на патриотизма, чрез деградирането на родната наука в БАН и ВУЗовете, чрез анархията (“автономия”) и хаотичен “прогрес” на научните кадри в произволно и безпринципно роене на “научни” титли, звания… и т.н.

                  Всички тези беди, струпали се над България са следствие от това, че световните лидери искат да пречат и смачкат основните си врагове Русия, под чието силно влияние сме се намирали до неотдавна. Така ние се превърнахме волно и неволно в съпътстваща жертва на тяхната брутална политика, и за тях мачкането на нашия народ е незабележима подробност на фона на първостепенния им двубой, на което не смятат да обръщат внимание.

                 Това е вдимата страна на нашето погубване. Разглеждайки в исторически план назад в хилядолетията, просветените българи ще видят, че има задкулисен втори план, по-скоро водещ, чиято цел е утилизацията на българския народ. Той си проличава в днешните десетилетни изкуствено създадени спорове за името на Македония.

                В конкретния случай с името на Македония САЩ са обединили под общ инструктаж своите подчинени марионетки в София, Атина и Скопие за да постигнат безпринципно и антиисторическо съгласие, стремейки се по-скоро да елиминират руското влияние и интереси тук.

                 Русия, обладана от своя идеологическа болест за водеща сила сред славянските народи и в православната общност, в качеството си на великоруски шовинисти, по същия начин брутално или пък префинено оказват натиск върху тези страни. А следва да се отбележи, че „панславянската идея“ е измислена и наложена от Имперска Русия още от времената на Петър І и Екатерина ІІ, очевидно при логистичната подкрепа и съвети на талмудисткото закулие, от което тези царе са подведени и се водят. Първите истории за русите и Русия са писани в Западна Европа, доминирана от талмудистите и тази “научна” линия е подета от последвалите ги руски историци. Лозунгът „разделяй и владей“ най-прилежно и перменентно е прилаган от талмудисткото, днес ционисткото задкулисие.

              Знаело се е, че българите не започват историята си от Курбат и Аспарух, а днес е известно, че те са на историческата сцена отпреди 17000 години. Знаело се е, че етнос славяни е нямало. Това са българи, говорещи на агилски език, един от седемте водещи древнобългарски езици формирани през тези хилядолетия. В гръцките извори те са наричани „склавой“ (роби), „склавини“, в арабските източници се пишат като „сакалиба“. Обяснението за тези наименования в българските източници идва от включването на племената, говорещи на агилски езици в българските войнишки корпуси при Заберган, където са наричани на трек-български език „сакалъйпи“ и „саклаубии“ (“славни воини”).  Погрешно предадените от гърците думи и до днес са в основата на бъркотията, че са същестували славяни.

               Имало е древни българи говорещи на различни свои езици. Един от тях е  праезикът „агилски-български“, който днес е прието да се нарича праславянски. В древната българска етническа общност от хилядолетия Христа са се говорили 7 основни езика, като най-съществените за нас днес са трек-българския (трако-български) или български тюрки, от който се пораждат всички тюркски езици и агилския от който се пораждат всички „славянски“ езици. Днешните ни разбирания, че тези езици спадат към различни езикови семейства, не трябва да ни капсулират с твърдението, че езиците са водещи за определянето на етносите. Етносите си имат свои генетични, ДНК характеристики, понякога водещи до противополюсни различия с наложените гледни точки за етнос-език. В българлъка (българската многоплеменна етническа общност), нещо което под антибългарски диктат се укрива в нашата казионна история, са влизали най-разнообразни езиковоговорящи групировки и семейства, било като арио (индо)-европейските, или пък аглутиниращите угрофински езици.

                  Така от една страна българите са мачкани от юдео-ционистите (от 1500 г. насам), а от друга страна от юдео-болшевиките (от 1917 г. насам).

                  В спора за името на Македония господарите на днешните български управляващи са им забранили да мислят исторически, ако изобщо имат познания и имат способността да мислят. И понеже ги нямат, това е лесно изпълнима забрана, за което вярвам че им се връчват доста  закръглени офшорни сметки.

                  Българските национални интереси по темата Македония са първостепенни и исторически  предпоставени пред всякакви други интереси. Още Херодот е писал, че Македония е създадена от вожда Македон, дошъл от Египет. Само че в българската историческа летопис нещата са малко по-различни и ясни. След поредната експанзия на древните българи от Агаджир (Източна Европа) да си възвърнат своите родни владения (отпреди 8-10 хиляди години) на Балканите, потомците на Авар-Кам от Агилската (Балканската) династия в средата на ІІ хилядолетие пр.н.е., начело с вожда Бел Билиш и неговото българско племе билишци завладяват отново Балканите. Завладените  на юг земи наричат „Макидан“, което означава на трек-български „Вълча“ – „мак“ долина -„идан“. Данните на Херодот, че вождът Македон е дошъл от Египет са верни, но те са разтегнати исторически в няколко века. Потомците българи-авари-егсази на Авар-Кам (Авраам в Библията и Ирахим в Корана) осмо поколение след него начело с вожда Чул Ат (Салатис според Херодот) през 18-ти век п.р.н.е под известното ни наименование „хиксоси“ завладяват Мамил (Египет). Тяхното присъствие в Мамил или Мисир (Мисра, Египет), Балистан („Българска страна“ – Палестина), Джир (Сирия), Кунан (Ханаан), Гаил („Господна земя“ – Галилея) и изобщо  Близкия Изток продължава почти до края на Първото хилядолетие пр.н.е., когато дават старт на народа „евреи“. След 200 години владичество, а по Йосиф Флавий след 511 години, част от бълтарите-авари под водачеството на последния българо-аварски фараон Маджи Суз Таргиз (Сесострис при Херодот) напускат Близкия Изток и идват на Балканите и създават Агилската династия. Някъде в средата на тези векове се явява Бел Билиш, и той налага своя забележителен отпечатък в управлението и установяването на новата топония, останала и по днешнинте български, македонски и гръцки земи. „Бел-“ е скъртена форма на „Българ“. Навярно спомена от него е предаден от Херодот като Македон (дошъл от Егепет но чрез неговите деди). Неговото племе билишци или билсага е известно в гръцките извори като „пеласги“, които са овладели цяла днешна Гърция и островите. През следващите векове има още две миграции на български племена – тирбашците или тирците (“дорийците”) и аккойците (“ахейците”). Фонетично твърдите българските думи в гръцки се предават в изопъчен вид, с  десоноризация на „б“ в“п“ и „в“; „дж“, „ш“ в „й“, „с“ и т.н.

                Така векове преди народът в Егейската област да се нарече елини или гърци, древните българи присъстват вече там и налагат своя езиков отпечатък в множество топоними, хидроними, етноними. Ако се подхожда с лингвистичен анализ по имена, които са дошли до нас чрез старогръцки легенди, по бегли исторически съобщения, или изобщо са били заличени и пропуснати в гръцките източници, ще установим  драстичен брой имена, звучащи като фантастика, но тава е наша истина. Ще посоча само няколко, защото мястото не позволява за повече разпростиране. Името за вътрешно море в старогръцки е „пелагос“, то идва от „пеласги<билишци“. “Егейско“ идва от „Агил“ – българската дума за “Балканите”. “Пелопонес” идва от „пеласги“, както и големия тамошен град Пилос, където се създава клинописното писмо линеар Б.  Критското клинописно писмо е линеар А. Древните българи са завладявали остров Крит много пъти преди това и те са му дали името „Креш“ – „Остров на борбите“. От там възниква и първия олимпийски спорт – българските борби на бал(а)ваните (“пехливаните”).

               Да се върнем към македонската тема.  Столицата на античната Македонската държава е Пела. Но името е обеззвучено от „Бела“ (на Бел Билиш). Днешното име на планината Беласица е останало от „Бел-“ и буквално звачи „Българската планина“. Планината Пирин в старогръцки е наричана Орбелос. Това е „Планината на Бел“, „Българската планина“, където „Ор“ в старогръцки означава „планина“, а то идва от българското „ур“ (например планината “Урал”, или “Юра” -името на Алпите в “Галската война” на Юлий Цезар). Името на река Вардар има два български произхода. Древният е от „Кубар дар“ (“Реката на Кубар”), където „Кубар“ е алп (дух) на водите, мълниите , бурите, а „дар“ е „река“. По-новият е от времето на Къйзъйл Кубар (Кубер), приемният син на Курбат (Кубрат), брат на Аспарух, който провежда отвличащ удар в днешните македонски земи в помощ на военната операция на Аспарух по възстановяването на българската власт в Деберзай (Добруджа), Миджан (Мизия) и по разгрома на Бирак (Тракия), след което той нарича своя нов удел (васална държава на Хазар-Българ) Кара Бурджан (Дунавска България) през 681 г. Та река “Вардар” е фонетично променено от „Кубар-дар“ („Реката на Кубар“, Ку- отпада, “б” преминава във “в”). Ние казваме на Егейско море „Бяло море“. То име две български наименования. Едното е по-късно на трек-български – „Ак дингез“ „Източно или Бяло море“, другото е по-ранно „Бел-о море“ („морето на Бел“, от Бел Билиш), и то защото това море не е никак бяло на цвят. Тези наименования се помнят в родовата, народна памет на българите, но не и в гръцката история!

                  Твърдението днес на Гърция и гърците за гръцкия характер на Македония клони към псевдоисторическа истерия и наложен панелински шовинизъм, тръгнал едва от средата на 19-ти век. Да се крещи по площад Синтагма и във Вулито (НС), че Македония е била гръцка, това е първо научно нелепо и точно обратното, исторически превратно, психологически може да се определи като лудост и панелинско дебилство. Гръцкото училище, църква, казарма и медии повтарят едни и същи клишета, евтини гръцки лозунги, с които повърхностно подучват масата гърци, че те са дали “всичко” на света. А гърците за по-лесно изобщо не се замислят и задълбочават да изследват верността на твърденията, осланят се на факта, че имат древна писана история, но не на написаното в нея. Това не е гръцки патриотизъм, а гръцки шовинизъм, който не почива на историческа истина.

                Така гръцката истерия, че Македония е гръцка звучи нелепо, историческо извратено и  дефакто е тотална кражба от българската история. Колкото и да е куриозно българите и България имаме правото да се погаврим със самодоволните гърци. Името на тяхната страна “Елада” идва от “Илат”(“Родина”), българското наименование на днешните гръцки земи, дадено хиляди години преди Христа. От името Илат идва и второто име на Троя – Илион, а самата Троя има своето българско древно име Атряч (Атрадж,”Дракон герой”). А наименованието Гърция идва през етруско-латински от българското име на остров Креш (Крит), което в по-късно време влиза в употреба за цяла Елада, като Graecia. Първото укрепление по стръмнините на Акропола в Атина (по Диодор) е направено от българите-пеласги. То се състояло от трънени клони от рошкови акации.

                  Във връзка с подписания в неделя гръцко-македонски договор край езерото Преспа, може да отбележим, че името на това езеро е древно българско, идва от “Барадж” (“Дракон”) – “Драконовото езеро”.

                  Гръцката наглост превишава в пъти гръцката глупост да врещят, че македонците са гърци, че Филип и Александър Македонски са техни славни деди. Най-фрапиращото е, че Филип е агресор за атиняните, заклеймен във “Филипиките” на оратора Демостен, а Александър е описан от Полибий като “Тиранинът на Елада”, когато в своя гняв от неподчинението на гръцките полиси и особено на Тива, той я разгромява и избива мъжете им, а жените и децата им продава в робство. Все едно с подобна безумна “смелост” ние българите да закрещим “Турция е българска”, когато подобно тираните са клали нашия народ през Априлското въстание и Освобождението. Името “Филип” е лесно компилирано като невзрачното “Обичащ конете”, но българската му звучене “Белебей” има много по-истинско съдържание и се анализира етимологично  като царственото име Беле- “Българският” вожд – “бий, бей”.

                  Претенциите на днешните гърци се опират точно на 100 години. В Санстефанска България, разрушена с гръцки провокации и под натиска на британския премиер – евреина ДиЗраели, слуга на Синедриона, цяла Македония е влизала в пределите на България. Това са етническите ни граници, описани на базата на епархийски списъци. Гърция (Елада) е наречена така от 1829 г. и северните й граници са стигали до р. Алиакмонос в полите на Олимп, 100 км южно от Солун. Сборното име Елада преди това е било използвано в античността за сбора от отделните елински полиси (градове държави), преди да загубят своята независимост от македонската държава на Александър, после от Римската империя и накрая от Османската империя. Самата дума “полис” произтича от древно-българската “бул” (“български град”).  Никога Македния не е била гръцка, освен след грабежа на българските територии с българско население и език преди 100 години. След ПСВ следват повече от 60 години брутална асимилация на българите в Егейска Македония, до тяхното дебългаризиране при късния ни социализъм, довело по-скоро до дебилизиране на бившите българи останали в гръцките граници. Срамно е България и нашата наука да търпят употребата в Гърция на всякакво ниво на термини за българи и македонци, като “славянофони”, т.е. “славяноговорящи”. А такъв народ няма по света. Самите гърци ги е страх да назоват с етническото наименование на нашия народ и нашите отклонили се по болшевишко-коминтерновска уйдурма от българлъка събратя във Вардарско. Но на футболни срещи в Атина на столични отбори срещу солунски отбори, столичните ултраси и днес крещят на гостите “вулгари” (“българи”)! Макар да залагат в тези викове вражеско-подигравателен смисъл, те дешифрират спонтанната гневна оценка на гърците за българския характер на населението  в днешна Северна Гърция. Защо не им викат “славянофони”?! – Нали? Може ли, ако обичат?

                  При цялата тази фрапираща гръцка елементарна наглост, в София не чуваме никакви забележки, никакво обаждане и претенции. Мъртвешко мълчание на бездушни антибългари! Питаме се, защо така, докога българските управници ще мрънкат и ще се умилкват неопределено пред лицето гърците и то по най-българския въпрос  – Македония. Още в началото обясних, защо се получава така. Но макар и да сме жертва на глобалните световни жандарми, които не зачитат древните български права и интереси, за които си нямат и понятие (то и нашите управници са на тяхно неуко ниво), очакваме някой светъл ден на власт да застанат истински български патриоти, които да защитят безкористно и от сърце българите и България. Будните българи искат нашите управници да направят спешно трезва оценка на договореното край езерото Преспа име “Северна Македония”, което съдържа неприемлива географска характеристика. Спрямо Гърция и “Пиринска” Македония е северна. Ако някога се появят скопски псевдополитици с галванизирани великосръбски или “панславянски” мозъци, нищо чудно да предяват териториални претенции към нашата област, към Майка България, просто защото и двете са “северни”. България може да изисква други имена, имайки същите инструменти като Гърция, стига нашите управляващи да имат смелостта и патриотизма, историческите аргументи, да защитават българските национални интереси. Доста се потрудиха за задокеанските им началници да работат за Западните Балкани в противовес на руските интереси там, а какво свършиха за здравето и цялостта на Източните Балкани и особено за България?! – Нищо!