Във все повече европейски страни десните популисти берат плодовете от миграционната криза. А намирането на общоевропейско решение на проблемите става все по-трудно. Резултатът от това: националният акционизъм е в подем.

В Брюксел лесно се забелязват последиците от миграционната криза. Службата за предоставяне на убежище се намира само на няколко километра от европейската централа. Там постоянно има опашки от бежанци и мигранти, които или искат да подадат молби за убежище, или колкото се може по-бързо да получат разрешение да продължат пътя си към Франция или Великобритания. Много от африканците казват, че се пристигнали в Белгия през Италия, Австрия, Германия или Франция - очевидно в нарушение на регламента от Дъблин. Защото според Дъблинското споразумение, всички тези хора е трябвало да подадат молба за убежище в първата страна от ЕС, в която са влезли. С други думи: системата, която ЕС напразно се опитва да реформира, не функционира.

В това е убеден и белгийският вътрешен министър от национално-консервативната партия N-VA Ян Ямбон. Той иска да въведе по-строги мерки срещу нелегално пребиваващите в Белгия мигранти. През май се стигна до един трагичен инцидент, когато белгийски полицаи откриха стрелба срещу автомобил с нелегални мигранти от Ирак и застреляха едно двегодишно момиче. На последните избори през 2014 година партията N-VA спечели доста гласове и за първи път влезе в управлението на страната.

Така е в много европейски страни

В много държави от ЕС миграционната и бежанска криза доведе до това, че на политическия хоризонт изгряха звездите на силни дяснопопулистки опозиционни партии - във Франция, Холандия, Дания, Швеция и Германия. В някои европейски страни десните популисти дори участват в управлението - Белгия, Финландия, Австрия и Гърция, а в трети, като Полша, Унгария, Чехия и отскоро Италия, правителствата изцяло са съставени само от популисти.

Експертът по европейските въпроси от фондация "Карнеги" Щефан Лене казва по този повод, че в миграционната криза популистките партии са открили една тема, която предизвиква големи емоции и поляризира обществото. Да припомним, че шефът на фракцията на германските десни популисти от "Алтернатива за Германия" Александер Гауланд нарече бежанската вълна от 2015 година „подарък" за неговата партия.

„ЕС е докаран до ръба на пропастта"

Зам.-председателят на ЕК Франс Тимерманс смята, че силата на десните популисти и нерешената миграционна криза могат да доведат не само до правителствена криза в Германия, но и да застрашат сплотеността на ЕС. „През последните години темата за миграцията докара ЕС до ръба на пропастта. Миграцията играе ключова роля в много страни", заяви той миналия вторник в Европарламента и призовава страните-членки на ЕС да загърбят националистическите си интереси и да проявят солидарност. „Кризата може да бъде решена само на общоевропейско ниво", посочи Тимерманс.

Много от дяснопопулистките правителства обаче не споделят това становище. „Неспособността на ЕС да се справи с темата доведе до един вид ренационализиране. Повечето популисти и партии, които са срещу мигрантите, са противници и на ЕС. И затова постоянно прибягват до национални мерки - гранични контроли, огради и горни граници за прием на бежанци. Затова и надеждата на германската канцлерка, че може да договори едно общоевропейско решение до срещата на върха в края на юни, е по-скоро илюзорна", казва Щефан Лене.

Критиките срещу Меркел

Ето как в някои страни от ЕС гледат на миграцията от трети страни

Ангела Меркел пледира за координирани действия, за двустранни споразумения между страните-членки и за европейска служба за предоставяне на убежище, която трябва да взема решения на общите външни граници на ЕС. Независимо от силните дяснопопулистки тенденции в Европа, общността трябва да отговори на няколко важни въпроса, смята германската канцлерка: „Достатъчно ли сме силни, за да се погрижим за развитието в страните, от които пристигат хората, тоест за развитието на африканския континент? Можем ли да въздействаме по-добре така, че да бъде прекратена войната в Сирия, откъдето милиони хора бягат? Грижим ли се достатъчно за бежанските лагери в близост до родните страни на тези хора? В състояние ли сме да въведем навсякъде (в Европа) еднакви процедури?

Не само опозицията в Берлин, но и правителствата на някои страни, като Унгария и Полша, обвиняват германската канцлерка, че е направила огромна грешка, отваряйки границите и допускайки в страната почти един милион търсещи убежище. Председателят на фракцията на дяснопопулистката "Алтернатива за Германия" Александер Гауланд смята, че сега Меркел трябва да си понесе последствията. „Никой не иска да следва тази политика. С пълно право Полша, Унгария, Чехия и Словакия казват, че тях не ги засяга това, че госпожа Меркел е поканила толкова много хора в Германия. Ние не сме канили никого, припомнят те с право", заяви Гауланд в Бундестага през март.

А всъщност проблем вече няма

От 2015 година насам броят на пристигащите в Гърция, Италия, но също и в Германия хора е намалял със 75 процента. Тоест миграционната картина се промени, но въпреки това популистките партии и правителства продължават да настройват хората срещу мигрантите. А въпросите, по които спорят политиците в Европа и Германия, отчасти отдавна са решени. Седем държави, сред които Германия и Белгия, отново въведоха частични гранични контроли.

„Въпреки рязко намалелия брой на бежанци и мигранти, хората вярват, че миграцията е излязла извън контрол. Всички са се съсредоточили изцяло върху тази тема. А повечето хора в Австрия или Германия не са засегнати пряко от присъствието на бежанци и мигранти. Но медиите се концентрират до такава степен върху миграцията, че я направиха вирулентна тема", казва Щефан Лене.