Спасихме Пенка, приятели, спасихме я от европейската чиновническа кланица! В нея хем се кланяш за кинти, хем те колят за едно скитане по сръбско.

Ние сме принципни месоядни, пържолите може и да ги консумираме без оглед на произход, но ако ни замирише на несправедливост покрай тях, реагираме мълниеносно.

Слава Богу, вие, аз, Пенка и Пол Маккартни се оказахме този път от страната на победителите.

За него не знам, ама напоследък на нас все късата клечка се падаше.

Празнувайте и хвалете живота, некролозите за Пенка ще пазим за друга знакова кончина. Браво и на тая наша сънародничка, че не лепна някакъв западнобалкански сифилис; в тия динамични времена можеше да се окаже фатален не само за нея.

Като ни поотмине еуфорията, искам да ви поставя един въпрос. Тоя случай на коя ливада направи тревата по-тучна? На евроскептицизма ли, или на еврооптимизма? Понеже двете пасбища са раздлени с невидима граница и еврокравите като нас понякога се объркват и хоп - ту тук, ту там.

А сатърът виси във въздуха, няма вечно бай Маккартни да ни ходатайства.

Нашенецът има два бляна, съща Пенка значи. Единият е да се спазват правилата от всички и за всички. Добри, лоши - това е! Чували сте се да го казвате, а?! Субсидийка ли животновъдна, реформа ли съдебна - да е ясно кое може и кое - не по силата на закона. В случая - на закравата. Иначе всеки прави каквото му скимне, после ние плащаме за чужди своеволия.

Много се дразним като гражданско общество, че ни имат за добичета и ни мислят, че трева пасем. В това отношение Пенките подлежат на надзор и контрол, точно както и началството им.

От друга страна обаче сме и за свободата да се себеизразяваме както ни дойде. Всеки случай си е сам за себе си, дали една биричка си ударил само и „сега кво ше парайм", или нещо друго не е съвсем по разписание - широка балканска душа.

И без това нищо хубаво не сме видели от тия европейци, визите по ливадите щяха така или иначе да си паднат, нали Пенке?

Като е гладна една крава, иди я спри да не попътува. Голям късмет, че не хвана към Турция, понеже там е малко по-особено с миграцията.

Нашият роден кравешки контрол съмнителен ми се вижда, да ви кажа честно. И лично аз, на мястото на Пенка, никак не бих му се доверявал повече.

Понеже ще се изсипе с цялата строгост върху ти за няма нищо, но иначе кой го знае къде запива в останалото време. А и на пастира нямам особено доверие, мач ли е ритал, та да изпусне така любимото хайванче?

Много се радвам за кравата, je suis Пенка, както се казва.

То е те умират за такива случаи, иначе много им хареса Европредседателството ни и цяла Бронзова къща ни дариха по случая.

Отървахме кожата тоя път, ама къде е гаранцията, че утре няма пак така да се случи? И докато се усетим, катурнали Пенките Евросъюза или той ги изпозаколил всичките. А може и за добро така да го променяме, знаеш ли, нали сме фактор по тия ширини...

Вижте сега, емоционално ми е, затова несвързано говоря. Но пак да напомня въпроса - как трябва тая история да ни се отрази на самочувствието на крави?

Хем спасихме честта, хем я изгубихме някъде по пътя. Или, викате, да си пасем кротко и да не разсъждаваме.

Ех, Пенке, Пенке, да те бяха заклали, да знаем барем каква принципна гражданска позиция да заемем. Ама така временно спасена много ни затрудняваш.

Кой го знае твоя човек кога ще реши да ти тегли ножа без предизвестие. Тогава ще е малко късно да се спасяваме наново.