След аварията във Фукушима българските телевизии направиха дива пропаганда в полза на АЕЦ

(продължение - виж „Одисеята АЕЦ „Белене” 1. – спират и почват вече 4 пъти, прилича на шизофрения. Какво става?”

Строителството на АЕЦ „Белене” върви вече 37 години – забавяне между 1981 (когато е отчуждена площадката с постановление) и 1987 г. (когато започва строителството), със съпътстващи съмнения след аварията в Чернобил, и заради земетръсна зона (доклад на БАН). През 1990 проектът е орязан, блоковете са съкратени от 4 на 2, а на следващата година обектът е замразен.

В края на 90-те правителството на Иван Костов неуспешно се опитва да го размрази (виж тук),  след което идва ред на кабинета Сакскобургготски. През декември 2001 г. той взима решение за продължаване работата по изграждането на АЕЦ „Белене“. Министърът на енергетиката Милко Ковачев разпраща писма до 6 водещи компании в ядрената енергетика и създава експертна група. Управляващи в енергетиката и ядрени лобисти прокарват тезата, че балансът в производството на ток ще бъде нарушен след предстоящото спиране на блоковете в Козлодуй (по-късно става ясно, че това не се случва, а е само пропаганда). Но въпреки преобладаващо положителната обществена атмосфера за това начинание, работата нещо не върви лесно.

Срещу АЕЦ вече има по-силна съпротива, от ЕС са категорични за старите блокове в Козлодуй. Те стават разменна монета за влизане на България в ЕС. У нас представят затварянето им като някакво национално предателство, а всъщност Европейската комисия иска да закрият всички ядрени блокове първо поколение на континента. И те са закрити – в ГДР, Словакия и България. Преди това българските власти и ядрените експерти за няколко години

наливат към 600 млн. долара

(вкл. и от помощи отвън, грантове и кредити) за повишаване на безопасността на първите блокове, с надежда, че няма да ги закрият. Може би в друга държава биха им търсили сметка за това разхищение, защото е било пределно ясно, че ще ги закрият. Но у нас и досега представят въпроса така, че ЕС закрива напълно безопасни модерни блокове. Те всъщност са първо поколение. На блокове 1 и 2 животът им изтича и без това в 2004 г., на 3 и 4 - 10 години по-късно.

Немски репортаж от 1991 показва състоянието на АЕЦ у нас

Дори по-нататък, след закриването, през 2008 г. ядреното лоби прави опити да пусне спрените блокове 3 и 4 като ги даде на американски частен инвеститор, и с някакви сложни комбинации, но това не става.

Ядрените лобисти прокарват тезата, че същите като нашите реактори 3 и 4 има във Финландия, Чехия, въпреки че АЕЦ там се различават значително. Медиите у нас, изцяло под влияние на ядреното лоби, представят въпроса, че има някакво специално отношение към българската АЕЦ. На фона на смазващия преход и разпада на държавата, тази теза лесно се възприема от обществото. В такава обстановка няма някакви сериозни обществени пречки за строителство на нова по-модерна АЕЦ в Белене.

Въпреки това работата се бави

Работната група успява да придвижи предпроектно проучване (видове ядрени технологии) и ОВОС за изграждането на АЕЦ „Белене“. Чак през април 2005 министерски съвет излиза с постановление за строителство и през май обявява конкурс за изпълнител. Това е последният шанс централата да се построи за 5 години и да бъде сравнително икономически ефективна. Събитията след това и икономическата конюнктура оскъпяват цената на тока и проекта и го провалят.

При следващото правителство на Тройната коалиция бързо е избран като изпълнител „Атомстройекспорт”. Но не е изяснен напълно въпросът за инвеститора. Държавата се намира в икономически подем, но цената на АЕЦ е висока и не я ясно дали ще има финансиране без външен инвеститор, какъвто тогава още не е намерен. Сменят се двама министри на енергетиката – Румен Овчаров и Петър Димитров, които работят активно за строителството на „Белене”. Шефовете на НЕК подписват за доставка на съоръжения, но строителството не върви, както се очаква. Въпреки че в медиите тече пропагандна кампания как ще се строи най-модерната АЕЦ с реактори трето поколение. Работата се проточва и в следващите години вече става дума за поколение 3 плюс.

През 2008 г. правителството успява да убеди

немският енергиен гигант RWE

да участва като инвеститор, съдружник на държавата с 49%. Българската страна е обещала гарантирано изкупуване на тока за 15 години, построяване на далекопровод до Белене (какъвто липсва и ще струва неизяснена сума над милиард лева).

Да, ама не… Настъпва финансовата криза. През 2009 г., малко след като идва на власт правителството на Борисов, RWE се оттегля от проекта с обяснения за криза и защото не са сключили окончателен договор с изпълнителя, и не са постигнали финансово структуриране на проекта.

Преговорите за подписването на основния договор между НЕК и RWE за прехвърляне на акциите са се проточили почти година. Забавянето е основно заради пазарлъците как да се изчислява оскъпяването на проекта във времето. С писмо шефът на RWE пише до правителството, че не са постигнали „цялостна финансова концепция за проекта”.

Това беше най-големият удар срещу АЕЦ „Белене”, който реши съдбата й и досега. Ясен сигнал за други инвеститори, че нещо не е наред и сметката не излиза. Всъщност такива спрени проекти за АЕЦ има и другаде по света. Финансирането им има много въпросителни и променливи във времето, което ги прави непредвидими като разходи и печалба. Но в българските медии, силно мотивирани финансово от ядреното лоби у нас, се поддържа и досега оптимистичен тон колко изгодно ще е построяването на АЕЦ в Белене.

Борисов тогава, през 2009 г., в негов стил обяви обекта за „гьол за 800 милиона”, ядосан, че работата по АЕЦ няма да върви и да го венцеславят като велик строител на съвременна България. И се закани да намери нови инвеститори. Скоро след това през 2010 г. Борисов прави рязък завой и става защитник на АЕЦ “Белене”, и дори изтърсва репликата, че ако не я построим, цената на тока „ще скочи 18 пъти”. А на едно изказване на министър Трайков, че готовият реактор може да се сложи в АЕЦ “Козлодуй”, Борисов гневно реагира с “Това да не е бидонче, да го преместим” (по-късно правителството му лансира точно тази идея).

След като Борисов говори за нови инвеститори индийци, пакистанци, се стига до кратък медиен шум за неясен частен инвеститор, с участие на финландската „Фортум” с 1% и на френска фирма с още толкова, с опция да си увеличат дела до 25%. Но това е временно. Единственият сериозен инвеститор се оказват руските „Росатом” и „Атомстройекспорт”. Тоест, изпълнителят е готов да стане и инвеститор и да финансира проекта. В този момент дори от опозицията БСП се обявяват против, след като през декември 2010 г. нейният лидер Станишев обявява, че правителството прави изцяло „руска централа”, руската страна „получава 45% без нищо”, а цената за построяването от 6,3 мрд. евро е твърде висока. Руският дял стига и до 47%, но Борисов също е недоволен от цената и започва спор за оскъпяването във времето („ескалацията” – непрекъснато повтаря Борисов).

През март 2011 г. в Япония се случва

ядрена катастрофа

Земетресение и вълна от цунами поврежда атомната централа във Фукушима. Евакуирани са големи райони наоколо, а вода от АЕЦ замърсява Тихия океан чак до американското крайбрежие. Японците традиционно се хранят с морски храни и това е голям удар за тях. Спрени са всички ядрени централи на острова, някои от тях са пуснати по-късно, на други са замразени окончателно. За АЕЦ в цял свят настъпват трудни дни, въпросът не е само технически. Има и икономически – влагат се повече инвестиции за безопасност в проекта, но по-сложното и непредвидено в такъв проект са застраховките на АЕЦ. Изискванията към тях се увеличават, това оскъпява тока в бъдеще.

Точно след аварията във Фукушима българските медии показват изключителна продажност и става ясно колко манипулирани са от пиар агенции и централи (АЕЦ „Козлодуй” например години наред има сключени договори с медии за „информационно обслужване”). В продължение на около месец след аварията във Фукушима (тя се разраства постепенно в разстояние на 2 седмици), в сутрешните блокове на телевизиите се появяват избирателно един след друг ядрени експерти и лобисти, политици като Румен Овчаров, които непрекъснато обясняват, че българската АЕЦ в Белене ще бъде най-безопасната в света, била като „Мерцедес”.

Вместо оправдан скептицизъм и коментари за безопасност на АЕЦ след аварията, телевизиите в България развиват цяла пропагандна кампания за АЕЦ „Белене”. Това обаче не помага.

(Следва – Сметката не излиза, неустойки 1,2 млрд. лева, Първа частна китайска АЕЦ в Европа, нови обещания)