Антибългарският змиярник БХК продължава да провокира търпението на Народа с отвратителната си наглост

ШАМПИОНИ ПО НЕПРИЛИЧИЕ

 

 

И дори не се усещат, колко смешни стават с тази Деси!

 

Комюникетата за нея са като за кралска снаха – пък тя, всъщност, е булка на Пастирка.


Обаче не мирясват – чудя се, как още не са открили специална рубрика, в която възторжената Петя Д. да следи всяко вдишване на синоптичката.

 

Подозрително е – освен, че е нелепо – старанието, с което уж сериозни медии обглеждат всяка крачка на клетата Деси.


А трябва да внимават, защото може да й развият чивията, както се случи навремето и с Пастирката.


Медиите имат сериозна вина роля за неговото вдетиняване в ролята на световен политик.

 

В случая с Деси, всяко приличие е подминавано от медиите като нещо ненужно.


Ровят се във всевъзможни подробности – а и Пастирката и неговата/нейната фея сами ги подтикват към едно разпасано любопитство.
Народът има една поговорка за късните любови: „Стар боклук, като се запали, зле гори“ – грубичък намек, но точен.


Но и тогава трябва да има, все пак, някаква въздържаност – пали си боклука скришом, не се натискай пред хората на лондонското летище, примерно.


Късният мачо/бивша Пастирка не спазва обаче никакви правила – довчера се напъваше, че е президент, днес иска да го схващат като Любовник.

 

Двойката няма нищо против да обсъжда всякакви интимности с всеки, който има желание да ги научи – само дето още не ни е представила сочни подробности за свещеното зачеване.


Нелепо, обаче напълно по вкуса дори на някои медии, които иначе примират да ги вземат за сериозни.

 

А, всъщност, ако се вгледаме в Деси, без усилия ще схванем, че си имаме работа с едно най-обикновено момиче – симпатично, но напълно незабележително, което досега е правило впечатление единствено с рокличките си – пък и какво друго да ти е интересно в една синоптичка, по дяволите.


Обаче сега вече я представят и като журналистка, така е тук – ставаш Дулсинея на някоя Пастирка, и веднага те произвеждат в журналист, дават ти рубрика в национална телевизия.

 

Ясно е, че приличието отдавна липсва в хаврата, която у нас минава за политика – и, следователно, и в „официалните“ медии – те са вече само шлейфа на политиката, един придатък към нея.


Отминаха времената, в които телевизиите – у нас – не огласяваха покорно политиката, ами направо я правеха.
Сега са нейни послушници, нищо повече.


И като такива покорно приемат стандартите на неприличие, които властват в нея.

 

Ако не беше така, нямаше да се занимават като видиотени със сапунката „Пепеляшка и нейната Пастирка“.


Вместо това, щяха да разчоплят приноса на Пастирката в унижението, на което подложиха Бойко в Москва.


То в немалка степен се дължи и на налудните русофобски изхвърляния на Пастирката.


Брутално е да забравяш това – и да си заровиш носа в сватбената рокля на Десито.

 

Мистерия е пълното амнистиране на Пастирката от някои медии.


Ако имаха някаква представа от приличие, те щяха да се сетят поне за най-сочните издевателства, на които подложи обществения слух тази особа.


Забравихте ли, че той, примерно, щеше да направи пълна ревизия на приватизацията – обеща го пред Би Би Си?


Да не говорим за останалите му изхвърляния.

 

Какво се метнахте сега в обятията му?


Каква е цената на тази забрава – поне я кажете, за да видим, колко струвате.

 

Не е възможно вестник, който има претенции, да ни занимава с идиотщината, че Пастирката щяла да присъства на раждането на детето си, да е живо и здраво.


Би било интересно, ако самият той щеше да ражда.

 

Неприличието извира отвсякъде.


Вече стана дума за екзалтациите около Пенка – и накрая нейният проблем стигна до Европейския Парламент – ех, Гордост Българска.


А публиката си въобразяваше, че сме спечелили овациите на Чорбаджиите от Брюксел заради нашето Председателство и специално заради усилията на Председателя.


А то, какво излезе –разменяме цяло Председателство срещу една крава…

 

И докато ви пращах тази дописка, видях по телевизията две неща.


Някакъв велосипедист нарязал гумите на линейка /?!/, понеже била спряла на вело-алея, докато лекарят помагал на пациент в криза.

А Някакво Нещо от гей-парада се изцепи, че Те /!?/ са България.

 

Предизвикателната диващина извира отвсякъде – и се храни и от неприличието на такива като Пастирката.

 

***

 

ЗА „РАСИЗМА“ НА СВЕТЛАНА


След като от години чакаме някой властник да каже нещо за Циганското Надигане, най-после се обади съпругата на един от тях – Светлана Дончева.


Пак е нещо.


Как да не се сетим за думите на Йосиф Хербст, който пише, че в първите дни на сръбско-българската война, когато сърбите напредват, единственият мъж в София е Екатерина Каравелова, която обикаля с файтон първите ни мъже, за да ги побутва.

 

Войната на циганите отдавна е в ход – само дето не е официално обявена.


Също толкова отдавна е съпроводена с позорни – и нарочни! – ритуали: поругаване на портрети на Български Светци, на гробища и пр.


Това са разветите знамена на Циганското Надигане.

 

Но Властниците мълчат и мълчат – окончателно оварвариха циганите и сега подло ги използват по време на избори.


И така ги поощряват да смятат, че Българският Властнически Морал е окончателно загнил. Прави са.


Но кални пръски от това убеждение полепват по всички нас…

 

Поздравления за Светлана Дончева – за искреността и за куража й да преодолее задръжките си като съпруга на вицепремиера Дончев.


Поздравления и за него, че защити позицията й.


Сега обаче трябва да предизвика, поне в кабинета, един дебат за Циганското Надигане.

 

Никога няма да се справим с тази язва – докато „сериозни“ вестници пишат, че Светлана Дончева е „забъркала расистки скандал“.


А Българският Хелзинкски продължава да провокира търпението на Народа с отвратителната си наглост.


От този антибългарски змиярник поискали от Дончев да се разграничи от съпругата си.

 

Вторият фотос /с поругателите/ по-горе е тяхното знаме, тяхната библия…

 

А телевизиите продължават да си губят времето с инфантилни „разследвания“ за кравата Пенка.


Крайно време е да обърнат внимание на другите Пенки.

 

Ще бъде любопитно да чуем, какво мислят министрите на Бойко за фразата на Светлана Дончева – „Морковите за циганите са на свършване, време е за тоягата“.


Поне този отговор да ни дадат.

 

Напразни надежди.


Ще се получи репортаж от Нямата Обител – няма за Съдбовните въпроси.

 

Един от вицепремиерите на Бойко влезе във властта с антициганската си риторика.


Сега предпочита друго: да се прави на Батман/Шумозаглушителя в Слънчев бряг.

 

Другият вицепремиер– уж войвода – направо нахлупи феса: той пък преговаря турски изтребители да извършват операции над българското въздушно, пространство.

 

Пред тия и гей парадът започва да изглежда прилично.

 

Станете почитател на Класа