Барселона, 17 август – 13 загинали. Лондон, 19 юни – един загинал. Лондон, 3 юни – осем загинали. Манчестър, 22 май – 22 загинали. Париж, 20 април – един загинал. Стокхолм, 7 април – четирима загинали. Лондон, 22 март – петима загинали. Това е списъкът на терористичните нападения и на отнетите животи при тях във Великобритания и Европа през 2017 г. Всяка атака беше шокираща, непредвидена и произволна. Но какво ще стане, ако в списък на нападения като този се крие модел, който може да бъде статистически разгадан?
Този въпрос хрумнал на физика проф. Нийл Джонсън от университета в Маями, докато бил на посещение в университета в Богота през 90-те години на миналия век. От средата на 60-те години страната била вплетена в конфликта между правителството и различни бунтовнически групировки. „Пусках новините и виждах, че днес са били убити трима души, утре имаше един загинал, после съобщаваха за петима, за двама или за шестима – казва Джонсън. – Това е сложна поредица от числа и типично за физик си казах: „Защо не я разгледам". Усилията му да намери някакъв уклон в тези разбъркани данни се оказали плодотворни.
По-късно Джонсън и професорът по икономика Майк Спейгът от „Ройъл Холоуей" в Лондонския университет анализирали данните от 20 000 нападения в Колумбия и съпоставили техния брой срещу броя на убитите. Открили, че не се получавала класическата крива на камбана – графиката, която описва повечето неща в природата, като се почне от продължителността на живота, до популацията на отделните видове. Учените видели дълбоко изрязана графика, която спадала стръмно и имала дълги опашки по абсцисата и ординатата. Тя показвала, че има множество атаки с малък брой жертви и едва няколко нападения с наистина много убити. Когато направили същото с данните от навлизането в Ирак през 2003 г., се получил точно същият модел.
Графиките се управлявали от закона за степенното разделение (виж карето). Откритието на връзката между закона за степенното разпределение, броя на атаките и броя на убитите позволява да бъдат направени прогнози. „Това ни позволява да екстраполираме математически, да правим заключения за събития, които са изключително редки." Точно този тип екстраполация води до прогнозата на компютърния учен Арън Клаусет, асистент в университета на Колорадо в Боулдър, че шансът за друг терористичен удар от мащаба на 11 септември, когато загинаха 2996 души, е 30% през следващите десет години. Математиката може да обоснове очаквания за честотата на големите терористични нападения – казва ученият, – но не можем да предскажем кога, защо или как ще бъде осъществено следващото нападение."
Някои изследователи обаче използват математиката, за да предскажат кой ще извърши следващата атака.
