Вълнението беше в това, че всички усетихме тази енергия. Това ни вдъхна надежда за бъдещите поколения. В тази ситуация се предполага, че всички държавните мъже ще бъдат отговорни за това наше бъдеще. Бях много изненадан, че премиерът Бойко Борисов, който иначе прекалено артистично преживява всяка трагедия на гражданите от различните слоеве, избяга от България и не усети тази енергия. Изключително съм разочарован от факта, че тази сутрин медиите основно отразяваха визитата на Борисов в Рим-как целува кръстове, целува митрополита, кръсти се.
Използва бягството си, за да рекламира аудиенцията при папата. Сигурно отива при него, за да го погалят по главата за четвърти път. Общественото внимание трябваше да се насочи към огромната емоция и енергия, която се „изсипа“ от стотиците хиляди хора по площадите. Очаквах ангажираните държавници да са сред нашите деца. Липсата им показа реалното отношение, което имат към българския народ.
Спомнете си, че Борисов избяга и от празника Гергьовден. Вместо да уважи армията, министър-председателят предпочете да отиде на Атон. Явно бяга, не иска да се появява сред гражданите и да покаже отношението си. Два дена го гледахме и там как се кръсти и колко е набожен. И сега, като го гледам в Рим, си мисля, че този човек сигурно се готви утре да се изтегли от властта и да стане монах. Явно е станал много набожен. Спомнете си, че прекалено много говореше по време на трите си управления, че някой ще го арестува, ще го убие, някой как го е поръчал да го стреля, как сърби ще го екзекутират.
След бягствата на Бойко Борисов от двете големи събития-Гергьовден и 24 май, започвам да си мисля, че той се страхува да не бъде освиркан, замерян с яйца или с домати, както се случва напоследък с негови министри и зам.-министри в страната.
Всяка година при папата, от уважение към Св. св. Кирил и Методий, винаги е имало посещение на ниво министър на образованието или на културата. Нищо повече. Разбирам, ако Борисов, в знак на почит към българското начало на славянската писменост, на поклонението на гроба на св. Кирил в Рим беше поканил всички премиери на страните, в които има славянска писменост. Тогава щяхме да приемем, че и това е важно за бъдещето на нашите деца.
Самото му отсъствие от най-големия духовен празник, е бягство от ангажираност и отговорност. Бягството му от парада на войската също е бягство от поемане на отговорност. Това означава, че тези събития не са му приоритет. Важни за него са строителството и грабежите от различни строителни проекти в България. Нищо друго.
