Какво носи папа Франциск в джобовете си?

На този въпрос самият той отговаря така: "Една броеница за молитви и... историята на грешките на Бог". Последното се отнася за миниатюрна книга, описваща 14-те спирания по Кръстния път на Христос.

Сега в джоба на Светия отец лежи и още нещо: бележка с надпис "България". Такъв е резултатът от последния опит на премиера Бойко Борисов да получи съгласието му за посещение в страната през 2019 г.

Да поканиш папата в родината си не е подвиг, сам по себе си. Правили са го и Росен Плевнелиев, и Румен Радев, покана има и от името на цялата католическа общност в България, предадена на държавния секретар на Ватикана кардинал Пиетро Паролин още през 2016 г.

Проблемът не е нито в липсата на желание от страна на властите, нито в липсата на ентусиазъм сред вярващите, нито в колебанието на самия папа Франциск, напротив.

Проблемът е в това, че всяко посещение на чуждестранен религиозен водач първо трябва да получи официално одобрение от страна на Светия Синод.

А мълчанието на Синода по адрес на Ватикана става все по-оглушително с всяка изминала година.

Историческата визита на папа Йоан Павел II през 2002 г. например никога нямаше да се случи без сериозен политически натиск върху БПЦ. Ако по това време Борисов отговаряше само за сигурността на папата като главен секретар на МВР, сега ще трябва да отговаря и за мъчното разубеждаване на православните владици.

Преди 16 години, например, патриарх Максим не прие целувката на мира от 82-годишния Йоан Павел II, а бъдещият митрополит Николай Пловдивски смяташе да затвори олтара на храма "Св. Александър Невски", за да не допусне "еретика" Войтила.

За промяна в духа на гостоприемството едва ли може да става дума: неотдавна Синодът отказа да подкрепи n-тата поредна президентска покана към папа Франциск, за да "успокои ревнителите за чистота на православието" (по митрополит Антоний).

Когато ортодоксалната ревност се комбинира със законодателна глупост, става още по-опасно.

Ако последните идеи за промени в Закона за вероизповеданията се приемат до края на годината, може да се окаже, че Римският папа е персона нон грата в България.

ВМРО например иска да се забрани на българските вероизповедания да общуват с "лица, които използват религията за политически цели". А какво, ако не политически акт са ангажиментите на папа Франциск по проблема с климатичните промени, критиките му срещу решението на Тръмп да премести посолството на САЩ в Йерусалим или осъждането на употребата на химически оръжия срещу мирно население в Сирия?

Законопроектът забранява и на чужди граждани да се назначават за свещенослужители в България. За да може отец Паоло Кортези да продължи да се грижи за църквата в Белене, например, ще трябва да чака чиновническо разрешение от Дирекция "Вероизповедания" в Министерски съвет.

ГЕРБ, БСП и ДПС са написали "мек" вариант на проекта "Каракачанов" - и с него обаче се стига до спиране на почти всички източници на финансиране за Католическата църква в България. Католиците не просто няма да имат право на минималната си бюджетна субсидия (досега тя е била между 35 и 60 000 лв. на година), а и ще им бъде забранено да получават помощи от страна на Ватикана, понеже е чужда държава...

Ето в такава среда България кани папа Франциск - под мотото "Мир да има, за да превърнем Балканите в строителна площадка".

Вярно, Европредседателството напоследък дава крила. Чудото може и да се случи.

Папа Франциск посещава ежегодно по една страна от Балканите, вече е потвърдено и гостуването му в Румъния през 2019. Вниманието му към народите от близката периферия е изпреварило с години осъзнаването на София като регионален фактор.

Дано посрещането на Светия отец да не се изчерпи само със съображения за имиджовите ефекти в предизборна ситуация. Дано поне да даде стимул за прекратяване на законодателните експерименти, които са на крачка от нарушаване на свободата на вероизповеданията.

Иначе ще е жалко заради всички усилия, довели до това папа Франциск да сложи листчето "България" в джоба до броеницата и Кръстния път.

Ще бъде жалко и заради думите на "българския папа" Йоан XXIII: "Знайте, че като се прибера във Ватикана, на моя прозорец винаги нощем ще гори една свещ. Която да посочи на всеки изпаднал в нужда българин във Вечния град, че има врата, на която може да почука".