Кой можеше да предположи, че лидерът на опозицията в българския парламент ще се превърне във фактор за стабилността на управлението.

И то на правителството на Борисов.

И то по време на европредседателството.

Тази ситуация лъсна след вчерашната среща между председателя на БСП Корнелия Нинова и вицепремиера Красимир Каракачанов – лидер на ВМРО и съпредседател на ОП, които пък са коалиционни партньори на ГЕРБ.

Такава среща предстои утре и с другия вицепремиер Валери Симеонов – лидер на НФСБ и също съпредседател ОП.

И двамата поискаха лично и поотделно рандевута с Нинова, към която досега не са показвали знаци на уважение или на респект. Напротив!

Каракачанов предложи на червената дама кавалерски и с кръчмарско-балкански маниер “да пием по бира”.

Симеонов не слезе на това ниво.

Бира Каракачанов не извади. С Нинова останаха на вода.

Но пък срещата им се превърнав публичен знак за настъпила вече нова ситуация както в управляващата коалиция, така и в патриотичната властова сглобка между ВМРО, НФСБ и “Атака”.

А тя никак не е добра за държавата.

От срещата стана ясно че, в коалицията ГЕРБ-Обединени патриоти

– има сериозни разногласия по отношение на базисни за страната законопроекти: за модернизация на армията, за вероизповеданията, за хазарта, за здравето, за местни данъци и такси…

– лидерите на ОП не намират съгласие в парламентарната група на ГЕРБ и вече го търсят в опозицията в лицето на БСП. Това отдавна не се е случвало. Не е драма голяма, но е сериозен знак.

– Каракачанов не среща подкрепа от министър Горановза парите за армията и подозира Цветанов в удар под кръста по закона за вероизповеданията. За Симеонов ще разберем утре.

– на практика има бламиране на военния министър от страна на ГЕРБ. Същото ще се случи и със Симеонов, ако ГЕРБ отхвърлят законопроекта му за хазарта или за тютюнопушенето.

– Каракачанов е изправен пред ситуация или да подаде оставка, или да “търси консенсус” при опонентите, или да се спотайва, все едно че нищо не е било. Оставка няма да подаде, защото никога повече няма да е министър. Да се спотайва не е в характера му. Затова “търси консенсус” навън, показвайки, че няма такъв вътре. И не спира да тръби, че в парламента няма комуникация. Пак удар по Цветанов.

– Симеонов пък отдавна ни осветли, че управлението е пълно с “калинки” и че го натискат да назначава кадри на ГЕРБ без компетентност.

– създава се усещането, че властта е върху плаващи пясъци и не се знае докога авторитетът на Борисов ще може да удържа вътрешната (не)стабилност.

От срещата “на вода” стана ясно и друго – че малката коалиция Обединени патриоти е в състояние на “шок и ужас”

– извадили са “патриотично” томахавките и не се знае кой кога кого и за какво ще удари, въпреки публичните им изявления, че всичко е наред и че скандалите им са тип “семейна свада”.

– истината е, че тримата “патриотични” лидери не се понасят и не си говорят. И че на Борисов това все повече му тежи. Че е уморен и че му писва.

– Сидеров рече, че срещите на Каракачанов и Сименов са нелегитимни. Симеонов му отвърна в стил – ти кой си, че да ми даваш нареждания, а Каракачанов смънка, че атакистът нещо не е разбрал, сякаш е дементен.

– Сидеров обаче няма да миряса. Той ходи до Крим без да му пука за държавната политика, така че като нищо утре може да скандализира и срещата на Валери Симеонов с Нинова. Ако Борисов не го “вразуми”…

– тази бутафория във властта става опасна за ГЕРБ и за Борисов. С такива “партньори” не е възможно дълго време да се управлява. Ситуацията ще изпилва все повече нервите на премиера и доверието в ГЕРБ. В момент, когато България е в центъра на Европа, когато елитът на Европа пристига в София, което никога досега не се е случвало, поведението на партньорите на ГЕРБ е уронващо престижа им.

– кой кога ще разруши къщичката не е ясно, защото на ОП изобщо не им пука за това как изглеждат отстрани и какви вреди нанасят върху общото възприятие за властта и за България като европейска страна.

Кой какво печели?

– Ситуацията е благоприятна за БСП, защото се превръща във фактор, от чиито гласове зависи прокарването или не на важни управленски решения.

– Нинова отигра адекватно поставянето ѝ в странен триъгълник на междупартийни конфликти.

С нея БСП се наложи като остра опозиция. Без да изменя на резкия опозиционен тон и на амплоато си на “агресивен” водач, Нинова показва и умение да говори с всички, независимо от партийната окраска, да бъде мост на сближаване по позиции, които касаят държавата. Получава се нещо странно – докато Борисов година вече играе навън ролята на миротворец и се опитва да сдобри размирните Балкани, вътре в страната лидерът на опозицията влиза в ролята на омиротворител на враждуващите във властта. Кой ще спечели повече – зависи от чувството им за такт, от натрупания опит и мъдрост.

Кой какво не губи?

– ГЕРБ могат да си позволят да неглижират патриотите, защото имат на разположение ДПС. Колкото повече Сидеров се опитва да вреди на ГЕРБ, толкова повече “цената” му пада. И погледите ще се обръщат към ДПС. А политиката на оцеляване ще върви редом с политиката на сделката. “Златният пръст” обаче не може да бъде вечен. Защото е позор за принципите в демокрацията.

Докога може да се удържи така?

– Поне до евроизборите през май 2019 година. Скандалите в парламента ще се множат, кръчмарското поведение ще замества коалиционната култура, която е на най-ниското ниво, което познаваме. По-зле е дори от времето, когато ГЕРБ имаха за партньори реформаторите.

И гневът ще расте.

Но никой не е готов за избори.

И това е спойката, която ги държи.

Евроизборите ще бъдат първият тест за отговорността и заслугите да бъдеш на власт.

Но има и едно “ако”.

Ако партньорите не те издънят!

(П.П. 10 май 12.59 часа.

След срещата на Валери Симеонов с Корнелия Нинова картинката в парламента стана още по-тъжна. Оказва се, че вицепремиерът е подготвил своя мини-управленска програма и търси подкрепа за законопроектите си от опозицията, тъй като не намира такава сред партньорите си. На политически език това означава, че оттук-нататък ГЕРБ ще бъде принуден да управлява в условията на плаващи мнозинства и по всеки въпрос ще им се налага да правят компромиси, да влизат в пазарлъци, да им извиват ръцете различни задкулисни фактори. Така управляваше навремето проф. Беров. Това е изтощително занимание, което не води до успех.)