Случаят "Иванчева" може да бъде изтълкуван като потвърждение на хипотезата, че от "артерия на властта" прокуратурата постепенно се превърна в самата власт. Как се стигна дотук?
Планът на властта да впечатли публиката с нетърпимост към корупцията очевидно не сработи. Вече трети ден от медиите не слизат кадрите на районната кметица на "Младост" Десислава Иванчева, линчувана от прокуратура, служби и антикорупционна комисия. Показността на акцията, както и фактът, че държаха жената пет часа на шосето за назидание, бяха изтълкувани почти еднозначно от редица медии, коментатори и експерти. Обясненията им бяха горе-долу в един и същи дух: каквото и да е направила кметицата, потъпкването на личното ѝ достойнство не внушава безкомпромисност, а отвращава.
Настървеността, с която ръководителят на специализираната прокуратура обиколи всички медии, също не постигна желания ефект. В думите му бяха намерени редица пробойни, а той от своя страна сам започна да избягва наказателно-правната терминология, обяснявайки, че Иванчева била изнудвала "бизнесмен с европейско мислене", ама ей така - "в житейски смисъл".
Абсурдността на ситуацията, най-вече заради показността, която чисто процесуално има всички предпоставки да попречи на по-нататъшното разследване, се превърна в главната нишка при коментирането на случая. Поради което е твърде висока вероятността търсеният пиар ефект да се превърне в основен недостатък на казуса.
Кадрите как Иванчева се опитва да поиска адвокат след няколкочасов престой на шосето, а униформен ѝ запушва устата, няма как да не предизвикат не просто тревога, а направо отвращение от тази сталинистка (както някой я нарече) наказателна репресия. Отвращение, което е толкова силно, че позиция зае дори иначе мълчаливата вицепремиерка с ресор правосъдие Екатерина Захариева. Направи го, разбира се, плахо, но на фона на обичайното ѝ мълание думите ѝ нямаше как да не направят впечатление. "Мисля, че малко се прехвърлиха границите", коментира Захариева. И напомни, че все пак има презумпция за невиновност.
Предупреждение към властта
Коментарът ѝ предизвика светкавична реакция от страна на главния прокурор. Сотир Цацаров се изказа по темата от Рим, а думите му прозвучаха като остра забележка както към Захариева, така и към цялото правителство. В типичния си стил шефът на държавното обвинение попита дали става дума за официална позиция на кабинета, защото ако е така, това би поставило под съмнение готовността на правителството за борба срещу корупцията. Почти по същото време председателят на антикорупционната комисия Пламен Георгиев изрази учудване от думите на вицепремиера и обяви, че прокуратурата си е свършила работата „по единствения възможен по закон начин".
"Смущаващото в случая е, че думите - а точните думи бяха "прехвърлиха се границите" - са изречени не от кой да е, а от вицепремиера, отговорен за съдебната реформа, и не къде да е, а на официален брифинг в Министерския съвет, непосредствено след приключване на редовното заседание на правителството. Въпросът е какво послание, какъв сигнал излъчват тези думи към Специализираната прокуратура и особено към новосъздадената Комисия за противодействие на корупцията, при положение, че в случая става дума за първото им общо разследване за тежко корупционно престъпление", възмути се главният прокурор. А след като продължи изказването си, в думите му сякаш прозвуча не само предупреждение, но и самочувствието, че той е над изпълнителната власт. "Ако посланието, отправено към нас, е, че има граница, която ние не трябва да преминаваме, за мен очевидно има пълно разминаване между официалните декларации за борба с корупцията и действителните очаквания, които изпълнителната власт има", добави той.
Затова може да се допусне, че светкавичната реакция на главния прокурор не е просто коментар на изявлението, направено от Екатерина Захариева, а предупреждение с ясен адресат. Намесването на "цялото правителство" в тълкуването на една лаконична реплика може да означава само едно - препратка към премиера с ясното послание, че на мястото на Иванчева може да бъде всеки. Всеки може да престои пет часа на централно кръстовище с белезници. Ето защо от изпълнителната власт очевидно се очаква чинно да заеме мястото си. Място, което ѝ отрежда да е подчинена на Цацаров, тъй като той лесно може да я "разобличи". Или поне да я окове и сценографски да разположи всеки един неин представил така, че ъгълът да е удобен за правене на снимки от случайните минувачи. А публиката, омерзена и затормозена от собствения си несретен живот, да се радва на разобличенията.
Как се стигна дотук
До това положение се стигна постепенно. Всичко започна с онази реплика "Ти си го избра", после мина през съвместните посещения на Сотир Цацаров и Делян Пеевски в кабинета на Цветанов, докато той беше вътрешен министър, и накрая бе затвърдено с тоталния отказ на всички т.нар. "системни партии" от дълбинна съдебна реформа, от преосмисляне на системата, което трябваше да ограничи могъществото на главния прокурор. След като ГЕРБ, БСП и ДПС отказаха да се вземат подобни мерки, съвсем логично се стигна до сегашното положение, в което всички тези формации очевидно се оказват подчинени на Цацаров, а отскоро и на друга тяхна креатура - Пламен Георгиев.
Атаката срещу Иванчева е услуга от страна на новия тандем, който ще прокламира борба срещу корупцията към същите тези партии: на нейно място можеше да е техен функционер. Но също така е предупреждение към тях. Ето защо от управляващи и опозиция се очаква да не критикуват действията на прокуратурата и на КПКОНПИ. Ако пък го сторят, следва публично порицание, каквото вече видяхме. А след въпроса "Нима вие не искате битка срещу корупцията" сценарият е ясен - белезници на кръстовище.
Какво следва оттук нататък? Нищо по-различно от сегашното положение, но по-зрелищно. Доказали неведнъж своята лоялност към Делян Пеевски, главният прокурор и шефът на "Антикорупция" ще могат да уличават с вече отработена сценография всеки противник на статуквото. А вината ще бъде без значение, защото образът на "виновния" вече ще е публично сринат, както самият Борисов обясни преди години функцията на обвиненията.
Преди време адвокат Даниела Доковска определи прокуратурата като "артериите на властта". Днес обаче нейният извод може би вече не отговаря на истината. Защото има голяма вероятност властта да е самата прокуратура. И който се противи, на първо време ще бъде предупреден. А за останалото - централни кръстовища има много. Услужливи медии - също.
