Мътна понеделник сутрин е, а навън е някак си по великденски мирно. Не, не сте в тихо родопско село, в София сте.

Прозорците са отворени така, че вътре влизат мухи, свидетели на Йехова и големи сини аватари. И мръсен въздух, но е твърде празнично за такива подробности.

Единственото, което нарушава идилията, са трамваите, които са през три часа, защото е почивен ден.

Умният човек си остава в София за почивните дни и причината е една - спокойствие.

Ставаш и съседите не местят ниската мебел на мястото на високата, кучето им, порода гига-мини пинчер, 500 грама в зряла възраст, не лае по вятъра, децата им не пренареждат кооперацията.

Хората са някъде другаде и ядат яйца и агнешко, а мини пинчерът се гони с калинките и го е страх от тях. Тези отдясно не готвят мусака в 9 сутринта, тези отляво ги няма от три дена.

Палиш колата и караш. Около теб има само още няколко коли и дори това, че изпреварват отдясно и карат със 110 км/ч по паветата на "Цар Борис III" не прави кой знае какво впечатление.

Ако решиш да хванеш градски транспорт, напълно е възможно да си намериш не просто ъгълче за стоене, притиснат между две седалки и пет човека, а дори и цяло място за сядане.

И за първи път от много време с удоволствие си купуваш билет, понеже за първи път от доста време знаеш за какво плащаш.

След пътуването с градския стигаш до някой парк, където е приятно, защото собствениците на кучета с размерите на искърски говеда са извън столицата, пуснали са ги да ловят мечки в Родопите и можеш да се поразтъпчеш без опасност да те изядат жив.

Освен това в самия парк ги няма и онези хора, които изглеждат като тасманийския дявол - вървят бързо и след тях хвърчат обелки от банани, опаковки от вафли, фунийки от сладолед, слънчоглед и ядки. Най-вероятно в момента мятат боклук като за първенство в природата, в която не искат да има ски-писти.

Няма ги и хуните с деца, които в парковете събират пейки и си обособяват собствени имения от дърво и метал.

След което завземат пространството с якета и кенове бира, за да няма достъп до форта. Вътре все пак биват поканени приближени до кралското семейство особи, които също маркират територията с якета и кенове бира.

А ако не искате да се излагате на полени и слънчеви лъчи, можете да заложите на някой стерилен мол, в който има кино и бургери, но ги няма тълпите от хора по официални анцузи с три бели ленти. При това ще паркирате на ниво минус 1, а не на дълбочина "ядрен бункер".

Ще седнете в киното и ще е толкова празно, че ничий телефон няма да звъни с "Шушана", докато Дженифър Лорънс убива лошите.

Ако трябва да мислим напълно утопично, дори никой няма да яде начоси с лют сос, от който салона мирише като заведението "Жельовата къща" в силна вечер, разбирай чили, оцет, соев сос и олио. Дори е възможно никой да не хрупа и коментира филма на висок глас - просто всички тези типажи са някъде другаде, а не в твоя киносалон.

След посещението в мола можете да вечеряте в любимото си заведение и да пиете по бира без да търкате коляно в коляно със съседната маса и да слушата чужд семеен скандал. Вие на вашия поне сте му свикнали.

Все пак на другия ден ще трябва да се върнете към суровата реалност, в която не е проблем, че столицата е пренаселена.

Проблемът е, че е пренаселена с хората с пинчерите и начосите.