ИСЛЯМИЗИРАНЕТО ВЕЧЕ Е ФАКТ

У нас няма разумен човек, който да не е наясно, че вървим към ислямизиране (и циганизиране) на Отечеството, бих добавил – и на Европа.

Това се потвърждава от статистиката, демографията и се вижда от последните акции и прояви на Чърчила от с. Банкя и на шефовете на ЕС.

В християнска православна България вече има около 1300 джамии при мюсюлманско население от 700 000 души. За сравнение, във Франция при 6 милиона мюсюлмани има само 1 600 джамии, 6 пъти (600%) по-малко в относителен брой. Всеки може да съобрази какво означава това – ислямизиране. Знаем какво става в Пазарджик, Търговище и Кърджали, например.

Преди време БТА съобщи за многобройни курсове у нас за изучаване на Корана. Колко са те в момента не е ясно. Имаме си акредитиран Висш ислямски институт в София (в Турция няма висш християнски университет), филиал на турски университет в Пловдив, разни полулегални училища и др.

Коранът, изучаван в тези курсове, е послание на Аллах, предадено чрез неговия пророк Мохамед под формата на знамения. Състои се от 114 сури и е свещената книга на исляма. Съдържа основите на тази религия, но и наставления и предписания за праведен живот (шариат, изписва се и като шериат).

Характерни за исляма са неистовата себеотдаваща се вяра и особеното отношение към тези, които изповядват друга религия, към така наречените неверници, към които спадаме, заедно с евреите и всички други неислямски конфесии, и ние, православните християни-българи.

В петата сура на Корана се заповядва: „О, вярващи, не взимайте юдеите и християните за ближни!“ (5:51).

В друга сура се казва: „Не вземайте за ближни своите бащи и братя, ако са предпочели неверието“ (9:23).

Нещо повече, още във втората сура по отношение на неверниците се настоява: „И се сражавайте с тях, докато не ще има заблуда и религията ще е на Аллах“ (2:193).

Заповядва се: „Сражавайте се с онези от дарените с Писанието, които не вярват в Аллах… и не изповядват правата вяра – докато не дадат налога (джизя) безусловно и с покорство“ (9:29).

Дарените със Светото писание (Светата Библия) са християните. По време на турското робство налога джизя (или джизие) са плащали безусловно и с покорство всички българи християни на възраст от 15 до 75 години. Данъкът се е събирал като откуп на друга вяра.

Размерът му през ХVІІ век е бил около 20 пари, или половин златен алтън (турска жълтица) на човек годишно, плащането можело да стане и с работа (ангария). После този размер нараснал няколко пъти.

Значи, ако приемем, че българското християнско население в Мизия, Тракия и Македония тогава е било 3,5 милиона, можем да пресметнем приблизително, че турците годишно са вземали от българите джизие около 25 тона чисто злато в пари или в труд. Не говорим за другите данъци, за еничарството и т.н.

В 47-та сура четем категоричното послание: „Когато не повярват – гибел за тях!“ (47:8).

За неверниците са предвидени мъчения и наказания: „За неверниците има болезнено мъчение.“ (58:4), „За неверниците има унизително мъчение.“ (58:5).

Самите наказания за неверниците са особено жестоки: „Да се отсекат ръцете и нозете им кръстом!” (5:33), т.е. ляв крак и дясна ръка и обратно. „Бийте ги по вратовете, бийте ги по всички крайници! (8:12), „За неверниците е мъчението на огъня.“ (8:14) и др.

В сурата „Нух“ даже има молитва към Аллах: „Господи мой, не оставяй на земята нито един неверник!“ (71:26).

Според Тематичния индекс в изданието на Корана на български език от фондация „Тайба“ (1999 год.), в него има 29 указания за суровост към неверниците (вкл. християните), 46 насмешки към тях, 15 заплахи към тях и т.н. Всеки може да види.

Питам се, ако всичко това се прокламира, възприема и се внася в мотивацията за жизнено поведение, дали няма да се пристъпят правилата за толерантност и взаимна търпимост между различните вероизповедания у нас?

Дали тези курсове по Ислям със стотици курсисти ще се справят със задачата да представят тази религия в нейния нерадикален (неуахабитски) ракурс на себеотдаване в полза на човешкото и доброто у хората? Дали заплахите на агент Павел, агент Сава и агент Иван за политически бури, вотове на недоверие, протести, за съдене на държавата в Страсбург и т.н. са уместни в сегашния европейски контекст след събитията в Лондон, Париж и др., и дали отговарят на интересите на българското общество в момента и в бъдеще?