Това трябва да се знае: българските фенове на Путин, което сега са обзети от възторг от разгромната му победа, пропагандират същото като него - изолация, потисничество и бедност.

Президентът Румен Радев изпрати още в понеделник поздравителен адрес до Владимир Путин по повод преизбирането му за държавен глава на Русия. Ден по-късно същото направи и премиерът Бойко Борисов. В това време българският министър на външните работи Екатерина Захариева, заедно с колегите си от целия ЕС, се солидаризира с Великобритания, осъди отравянето на бившия руски шпионин Скрипал, за което Западът обвини Русия, и декларира за пореден път, че не признава незаконната анексия на Крим. И въпреки че протоколните поздрави на президент и премиер са повече протоколни, отколкото поздрави, България отново напомня на объркана страна, която излъчва успоредно различни сигнали и не е съвсем сигурна къде точно е нейното място.

Усещането е още по-силно и заради неприкрития възторг на част от публичните фигури, предизвикан от четвъртата изборна победа на Путин. Лидерката на БСП Корнелия Нинова го поздрави за „огромната победа". Съуправляващият Волен Сидеров забеляза „много добри примери за провеждане на избори" и посъветва други страни да се учат. Червеният депутат Таско Ерменков обяви САЩ, Германия, Франция и целия ЕС за идиоти, като за доказателство посочи високия резултат на Путин в Крим. А лидерът на пловдивската БСП Георги Гергов, който се оказа и руски гражданин, наруши тайната на вота и обяви на всеослушание, че е гласувал за Путин.

Защо се радват тези хора?

Личните симпатии, традиционната любов към Русия и наследените шаблони за „дружбата" не са достатъчни отговори. Защото всеки от цитираните (а изобщо не са само те) е политическо лице и с всяка изразена позиция отправя послание към своите избиратели. Възторгът от победата на Путин означава възторг от политическата му линия. А тя доведе руснаците до изолация, потисничество и бедност. Високият резултат на Путин не променя фактите - Русия днес е страна, с която почти никой не иска да бъде приятел, руснаците са лишени от голяма част от гражданските и политическите си права, а резултатът от всичко това е намалена покупателна способност и повишен дял на бедните. Гордостта от „величието на Русия" със сигурност печели избори, но още по-сигурно е, че не решава споменатите по-горе проблеми.

Затова всеки, който днес държи да покаже на избирателите си колко много се радва от победата на Путин, е добре да бъде откровен докрай - и да прегърне също погрома над западния тип демокрация, враждебността към външния свят и готовността да предложи да хората лишения, вместо благоденствие. Симптоми за това в България вече има - през последните години се засилват атаките срещу неправителствените организации, работещи по утвърдения международен модел - прозрачно и на проектен принцип. Все по-чести са обвиненията към външни фактори за едно или друго неблагополучие в България. А призивите за здрава ръка, която да замести върховенството на закона и работещите институции, са едва ли не всекидневие. Честното отношение към българските избиратели изисква още сега всички фенове на Путин да кажат открито накъде искат да водят страната.

Срещу демокрацията

Радостта от победата на Путин включва и възхищение от „единството" на руския народ. Но това единство се изразява в липса както на политическа конкуренция, така и на идеологическо съревнование в публичния дебат. За да стигне дотук, Русия отстрани един по един политическите противници на Кремъл, забрани или силно ограничи дейността на неправителствените организации в сферата човешките права, превърна най-големите медии в източник на мощна пропаганда. Мнозинството от руснаците просто няма къде да чуят различен глас, а какво остава да си представят някаква политическа алтернатива.

В България феновете на Путин питат: Защо Меркел да може, а той да не може да управлява толкова дълго? И никой от телевизора не им напомня, че Меркел нито е заглушила различното мнение, нито е променила конституцията в своя полза.

Срещу всички

Феновете на Путин в България правят и това: опитват да представят България като жертва, която едва ли не целият свят иска да унищожи. То не бе Европа, която иска „да ни обезличи като нация", то не бяха САЩ, които „ни изкореняват ценностите", да не говорим за съседните държави...

Наскоро същите депутати от „Атака", които бяха на гости на Държавната дума за изборите в Русия, започнаха да обясняват от трибуната на българския парламент, че за корупцията, бедността и демографската криза е виновна „западната либерална демокрация". С уверения си ход по стъпките на „Атака", и БСП вече убеждава избирателите си във враждебността на външния свят.

Здравата ръка

Когато чуете някой да призовава „държавата да се намеси", без да обръща внимание на законността, на ролята на институциите и на общата бизнес среда, трябва да знаете, че тогава също става дума за явни или прикрити почитатели на Путин. И това го има в България. Разбира се, те не казват в прав текст, че искат да превърнат страната в изолиран остров на бедността - не е привлекателно все пак. На думи обичат демокрацията, но само като тапет - изглежда, че има избори, изглежда, че има плурализъм, изглежда, че има пазарна икономика.

Това са политическите послания на възторга от разгромната победа на Путин. Това споделят като ценности, на това се радват - тук феновете са искрени. Не докрай обаче. Защото привържениците на Путин никога няма да назоват открито резултатите от подобна политика - намалена покупателна способност, изтичане на капитали, ръст на бедността.