Изказването на турския президент за избухването на Трета световна война има прозаични цели. Едната цел: да внесе допълнително напрежение между САЩ и Русия. Това заяви  политологът Мартин Табаков.

Когато няма базово разбиране и рамка между тези две големи сили, показва опитът в Сирия, се създава възможност за други субекти – като Турция и Иран, да използват съществуващия хаос, за да преследват собствените си цели. Турция – да възпрепятства създаването на кюрдска автономия в Северна Сирия, Иран – да създаде шиитска шапка над Северен Израел през Южни Сирия и Ливан.

Втората цел: да оказва публичен натиск на американската страна, докато междувременно текат регулярни работни срещи между представители на САЩ и Турция по отношение на кюрдското присъствие в Манбидж и изобщо американското сътрудничеството с кюрдите, разположени източно от Ефрат. А с оглед на това, че в момента тече кадрова промяна в Държавния департамент на САЩ, Турция просто желае освен натиск да създаде и суматоха.

Това изказване обаче е показателно най-вече в посока на това, че Република Турция се държи като ревизионистична сила. Освен примера с наличието на турските въоръжени сили в Северна Сирия, може да се даде и този за желанието на Анкара да инициира подобна на „Маслинова клонка“ операция в Ирак – спрямо Синджар и Кандил. 

На въпрос изказванията на Ердоган за Кърджали, че се намира в душевните граници на Турция, с каква цел се правят, политологът отговори: „Ердоган често сънува османски сънища, но упорството в тях може да му донесе само кошмари. Целта на неоосманския проект на Давутоглу бе Турция да попечителства над сунитските държави. Но сюжетът за „разтягащата“ се турска държава направи така че арабските страни да гледат с още по-голямо недоверие на Анкара. Защото сунизмът на Анкара не можа да се абстрахира от тюркизма си. И тук неоосманизмът всъщност се редуцира до обикновен турски ислямизъм.

Неслучайно турско-сирийските и турско-иракските отношения са влошени. Неслучайно е текущото разединение по редица теми от Близкия изток между Анкара и Рияд. Добавете към това и напрежението между Атина и Анкара. Сигурен ли е турският президент, че на фона на тази равносметка желае да добави към този „обръч“ от държави и България?

Това, че подобни изказвания се правят с вътрешно-политическа цел, е ясно. Но също толкова отчетливо трябва да бъде и разбирането, че те не спомагат за двустранните отношения на Анкара. Мосул вече не е османски санджак, а центърът на иракска провинция. Колкото по-бързо турската страна се адаптира към реалността, толкова по-добре. За всички ще е полезно душевните граници на г-н Ердоган да съответстват на тези на разума му.

Табаков коментира и скандала с руския агент Сергей Скрипал във Великобритания: " Отношенията между Великобритания и Русия са белязани от стратегическо недоверие. Много малко трябва на двустранните им отношения, за да бележат нов спад. В същото време обаче Лондон остава една от ключовите столици, в които значими руски финансови потоци продължават да се движат. И това бонифицира Великобритания.

Ако е възможно да се търси позитив от така създалата се ситуация, то той е, че Великобритания и държавите от ЕС най-сетне успяха да се обединят на фона на тежките преговори покрай Брекзит. Това напомни и на Лондон, и на Брюксел, че нещата, които ги обединяват, са повече, отколкото са тези, които ги разединяват. А ако сте слушали вчерашното заседание на Съвета на сигурност на ООН, сте видели, че към този консенсус може да бъдат добавени и САЩ".