Дискусията за присъединяване на България към еврото не само е прибързана, но и се води във възможно най-неподходящия момент - все повече германски политици и икономисти изказват подобни предупреждения. Защо са против?

„По-добре без София" - под това заглавие германският „Зюддойче Цайтунг" публикува статия за амбициите на България да се присъедини към еврото. Вестникът припомня, че българският премиер Бойко Борисов възнамерява да подаде молба за присъединяване още през първата половина на тази година. Според авторката Керстин Гамелин, дотогава германското правителство ще трябва да вземе решение дали България може скоро да влезе в еврозоната. В Европейските договори е записано, че всяка държава, която влезе в ЕС, може автоматично да въведе еврото, ако изпълнява икономическите изисквания за това, пояснява изданието.

"Най-бедната страна"

Но желанието на България да въведе еврото се натъква на съпротива в Германия, четем в статията. Авторката обобщава политическите нагласи в Бундестага така: „България не бива да влиза в еврозоната според досегашните условия - критериите трябва да бъдат разширени". Християндемократите например настояват най-напред да бъдат приключени необходимите реформи в самата еврозона. „Преди да приемаме нови държави, в сегашния кръг трябва да решим належащите въпроси за бъдещето на валутния съюз", казва пред „Зюддойче Цайтунг" Екхард Реберг, говорител по бюджетните въпроси на парламентарната фракция на християндемократите. Според него валутният съюз не може да се справи едновременно и с реформите, и с приемането на нови страни-членки.

Съпротива има и в редиците на опозиционната СвДП, която по традиция поставя акцент върху икономическите и финансовите теми. Заместник-председателят на нейната парламентарна фракция Кристиян Дюр настоява първо да се изравнят икономическите условия в отделните страни. В тази връзка Дюр припомня, че България все още е държавата с най-ниски доходи на глава от населението в целия ЕС, което я прави и най-бедната страна в Съюза.

„А в еврозоната има още много непотушени икономически пожари, например Италия или Гърция", казва още Дюр и добавя, че преди да бъдат потушени тези пожари, в еврозоната не бива да се говори за разширяване, а за устойчиво стабилизиране. Дискусията за България „е не само прибързана, тя се води и във възможно най-неподходящия момент", твърди още експертът от СвДП.

Социалдемократите, които участваха в досегашното, а навярно ще влязат и в бъдещото правителство на Германия, смятат от своя страна, че за приемането на България е необходимо повече време. Еврото не бива да се отказва на нито една страна-членка, казва Маркус Тьонс, заместник-шеф на Комисията по европейските въпроси. Решението обаче трябва да се вземе по-късно.

Допълнителни критерии?

И извън Бундестага се търсят аргументи за забавяне на присъединяването към еврото, пише „Зюддойче Цайтунг". В германската Бундесбанк (федералната емисионна банка на страната) обмислят въвеждането на допълнителни критерии за държавите, които искат да се присъединят към еврото. Такива критерии могат да бъдат например състоянието на съдебната система и борбата срещу корупцията.

„Европейската централна банка наскоро констатира, че по време на кризата държавите от еврозоната видимо са се сплотили в резултат от въвеждането на банковия съюз и на Европейския стабилизационен механизъм ЕSМ. Ето защо всяка държава, която желае да се присъедини към еврото, ще трябва да приема новите условия", пише изданието.