Точно половината дни на февруари борсовата цена на тока у нас беше НАЙ-НИСКА, по сравнение с останалите борси на стария континент, включително в първия и последния ден, утре 28-мо число. В два от останалите 14 дни България изоставаше съвсем малко от Германия.

По случай историческото събитие реших да събера всички аналогични графики от настоящия месец на едно място, в това числа и единствената, когато цената у нас беше най-висока:

Анализите и изводите ще оставя тази път на вас. Вместо това ще поясня, какво означава заглавието, чрез част от описанието на трагедията “Фауст”, от Йохан Гьоте, направено в Уикипедия:

“Фауст се заема с държавна и с политическа власт; заедно с Мефистофел те създават книжните пари, инфлацията и спасяват държавата от банкрут. Фауст обаче не се съблазнява от държавната власт и политическата слава, тогава Мефистофел отново го връща към изкушенията на любовта и съвършената красота, като го пренася в древна Елада при хубавата Елена. Но и тук Фауст окончателно се убеждава, че плътската любов и красотата са преходни, измамни миражи и не могат да бъдат смисъла на човешкото съществуване. Тогава Мефистофел го насочва към военната слава и търговски успех, към завладяване на нови земи и пазари, но Фауст пак не е удовлетворен.

Стигнал края на своя живот, но запазил бодър дух, Фауст почва да се убеждава, че смисълът на живота може би ще се постигне чрез дела, но насочени и към неговото щастие и към щастието на другите хора и вече остарял, полусляп, Фауст разпорежда на дявола да му доведе работници, които да пресушат обширни изоставени блата, да ги превърнат е свои плодородни земи за съзидателен, мирен труд. Постигнал този смисъл чрез мирния, съзидателен труд на хората, Фауст произнася съдбовните думи: Върху земя свободна и желана с народ свободен искам да живея и към мига изрекъл бих тогава:

„О, миг, поспри! Ти си тъй прекрасен!“ И дирята на твоите земни дни безбройни векове не ще погубя.

Тези съдбовни думи Фауст произнася в условно наклонение (бих) и се поражда спор за душата му. В крайна сметка душата на Фауст отива при Бога и това е всеобразна развръзка на трагедията в чиято основа е ренесансовото противоречие м/у свободата на избора, отговорността за него и възможността човек да постигне хармония, т.е. смисъла на своя живот чрез земни съзидателни дела, а образът на Фауст се превръща в символ на човешкото развитие на вечно търсещия съзидателен човешки дух.“